Планът за възстановяване да бъде внесен в срок
Националният проект за възобновяване и резистентност да бъде импортиран в Европейската комисия в контрактувания период до края на април. Това приканиха на конференция през днешния ден КНСБ, КТ „ Подкрепа “ и четирите работодателски организации – АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ.
На нея бе показано послание до парламентарно показаните партии в 45-ото Народно заседание, с което се моли за навреме внасяне на проекта и допълнение при неговото завършване с няколко съответни претенции на шестте организации. Обръщението бе изпратено до парламентарните партии с искане за срещи, на които да бъде доказан публичният консенсус, че внасянето на проекта няма да се забави. Разговорите предстоят през идната седмица.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров изясни, че в сегашния си тип проектът може да бъде показан пред Европейската комисия. „ В съпоставяне с първичния вид е задоволително добър, включени са една трета от настояванията на бизнеса и синдикатите, а някои добавки може да бъдат коментирани с Европейска комисия по време идното разискване идващите два месеца “, уточни Димитров.
Председателят на стопанската камара Радосвет Радев добави, че внасянето в период подсигурява, че още през лятото България може да получи предплатено 13% от средствата (над 1,5 милиарда евро), което е извънредно значимо „ на фона на трагичната рецесия, която се обрисува “. По проекта страната ни би трябвало да получи 12 милиарда лева безплатни средства.
Сред предложенията, които шестте организации вършат като допълнение на проекта, са:
– Да се плануват спомагателни средства за новосъздадените по наше гледище три фонда („ Технологична рационализация “, „ Зелен преход “ и „ Дигитализация " ) в новия детайл на Стълб 1: Програма за икономическа промяна. За задачата да бъде заделен спомагателен запас от 400 млн. лева, което ще разреши общата сума да нарасне до 1,3 милиарда лева по отношение на актуалните 900 млн. лева Тези средства следва да се обезпечат чрез трансформиране на подобен запас от други области от грантове в нисколихвени кредити;
– Да се плануват спомагателни средства към новосъздадения по искане на обществените сътрудници съставен елемент, предусещащ огромна ваучерна стратегия за придобиване на базови цифрови умения, в размер на 300 млн. лева По този метод, дружно с плануваните сега 200 млн. лева, общата сума на финансовата поддръжка ще нарасне до 500 млн. лева Това ще разреши най-малко 1/3 от работещите в България да могат да бъдат обхванати от тази програма;
– Да бъде заделен запас в размер на най-малко 700 млн. лева за поощряване на производството и предпазване на електрическа сила от ВЕИ за лични потребности на предприятията и семействата. Тези средства следва да се обезпечат посредством промяна на подобен запас за енергийна успеваемост на постройките от грантове в нисколихвени заеми.
Лидерите на национално представителните организации на работодателите и на служащите и чиновниците подчертаха, че обстановката е извънредно комплицирана, ограниченията за поддръжка на заетостта изтичат след 45 дни, а действието на банковия мораториум към този момент е завършило преди 15 дни.
„ Към първо тримесечие на 2021 година бюджетът регистрира недостиг в размер на над 650 млн. лева Последният път, когато сме отчели недостиг през първо тримесечие на годината, е бил през 2014 година Това слага под въпрос опцията бюджетът да продължи да финансира ограничения за поддръжка на стопанската система, заетостта и приходите. Поради тази причина е нужно страната ни оптимално да се възползва от опциите по линия на нисколихвени заеми в размер най-малко на 1,5 милиарда лева от наличните общо 4,5 милиарда евро по НПВУ, както и опциите, които дава инструмента за поддръжка SURE “, сподели Пламен Димитров.
„ Особено за опазване на заетостта след края на май са нужни средства, които към този момент ги няма, и идващите месеци ние би трябвало да желаяме и вземем спомагателен заем за опазване на ограниченията “, изясни президентът на КНСБ.
Организациите упорстват ограниченията за поддръжка на заетостта да бъдат продължени до края на годината, защото не е ясно дали след третата коронавирус вълна няма да последва и нова.
Председателят на АИКБ Васил Велев и Димитров подсетиха, че преди няколко месеца взаимно бе препоръчана единна мярка за компенсиране на потърпевшите бизнеси и опазване на заетите, при която, в случай че размерът от работа е понижен, служащите получават 75 % от брутния си приход като отплата за въведеното ненапълно работно време, само че за не повече от 4 часа на ден. Този модел е въведен в страните от Западна Европа и там се ползва сполучливо.
Анкета на БСК демонстрира, че 74% от компаниите упорстват ограниченията за претовареност да продължат да работят до края на годината, тъй като тези предприятия не регистрират усъвършенстване на ситуацията, сподели Радосвет Радев. „ Никой не знае дали ще има нови талази на пандемията, по тази причина би трябвало да имаме буфери за компенсиране на потърпевшите бизнеси “, е мнението и на КРИБ.
На нея бе показано послание до парламентарно показаните партии в 45-ото Народно заседание, с което се моли за навреме внасяне на проекта и допълнение при неговото завършване с няколко съответни претенции на шестте организации. Обръщението бе изпратено до парламентарните партии с искане за срещи, на които да бъде доказан публичният консенсус, че внасянето на проекта няма да се забави. Разговорите предстоят през идната седмица.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров изясни, че в сегашния си тип проектът може да бъде показан пред Европейската комисия. „ В съпоставяне с първичния вид е задоволително добър, включени са една трета от настояванията на бизнеса и синдикатите, а някои добавки може да бъдат коментирани с Европейска комисия по време идното разискване идващите два месеца “, уточни Димитров.
Председателят на стопанската камара Радосвет Радев добави, че внасянето в период подсигурява, че още през лятото България може да получи предплатено 13% от средствата (над 1,5 милиарда евро), което е извънредно значимо „ на фона на трагичната рецесия, която се обрисува “. По проекта страната ни би трябвало да получи 12 милиарда лева безплатни средства.
Сред предложенията, които шестте организации вършат като допълнение на проекта, са:
– Да се плануват спомагателни средства за новосъздадените по наше гледище три фонда („ Технологична рационализация “, „ Зелен преход “ и „ Дигитализация " ) в новия детайл на Стълб 1: Програма за икономическа промяна. За задачата да бъде заделен спомагателен запас от 400 млн. лева, което ще разреши общата сума да нарасне до 1,3 милиарда лева по отношение на актуалните 900 млн. лева Тези средства следва да се обезпечат чрез трансформиране на подобен запас от други области от грантове в нисколихвени кредити;
– Да се плануват спомагателни средства към новосъздадения по искане на обществените сътрудници съставен елемент, предусещащ огромна ваучерна стратегия за придобиване на базови цифрови умения, в размер на 300 млн. лева По този метод, дружно с плануваните сега 200 млн. лева, общата сума на финансовата поддръжка ще нарасне до 500 млн. лева Това ще разреши най-малко 1/3 от работещите в България да могат да бъдат обхванати от тази програма;
– Да бъде заделен запас в размер на най-малко 700 млн. лева за поощряване на производството и предпазване на електрическа сила от ВЕИ за лични потребности на предприятията и семействата. Тези средства следва да се обезпечат посредством промяна на подобен запас за енергийна успеваемост на постройките от грантове в нисколихвени заеми.
Лидерите на национално представителните организации на работодателите и на служащите и чиновниците подчертаха, че обстановката е извънредно комплицирана, ограниченията за поддръжка на заетостта изтичат след 45 дни, а действието на банковия мораториум към този момент е завършило преди 15 дни.
„ Към първо тримесечие на 2021 година бюджетът регистрира недостиг в размер на над 650 млн. лева Последният път, когато сме отчели недостиг през първо тримесечие на годината, е бил през 2014 година Това слага под въпрос опцията бюджетът да продължи да финансира ограничения за поддръжка на стопанската система, заетостта и приходите. Поради тази причина е нужно страната ни оптимално да се възползва от опциите по линия на нисколихвени заеми в размер най-малко на 1,5 милиарда лева от наличните общо 4,5 милиарда евро по НПВУ, както и опциите, които дава инструмента за поддръжка SURE “, сподели Пламен Димитров.
„ Особено за опазване на заетостта след края на май са нужни средства, които към този момент ги няма, и идващите месеци ние би трябвало да желаяме и вземем спомагателен заем за опазване на ограниченията “, изясни президентът на КНСБ.
Организациите упорстват ограниченията за поддръжка на заетостта да бъдат продължени до края на годината, защото не е ясно дали след третата коронавирус вълна няма да последва и нова.
Председателят на АИКБ Васил Велев и Димитров подсетиха, че преди няколко месеца взаимно бе препоръчана единна мярка за компенсиране на потърпевшите бизнеси и опазване на заетите, при която, в случай че размерът от работа е понижен, служащите получават 75 % от брутния си приход като отплата за въведеното ненапълно работно време, само че за не повече от 4 часа на ден. Този модел е въведен в страните от Западна Европа и там се ползва сполучливо.
Анкета на БСК демонстрира, че 74% от компаниите упорстват ограниченията за претовареност да продължат да работят до края на годината, тъй като тези предприятия не регистрират усъвършенстване на ситуацията, сподели Радосвет Радев. „ Никой не знае дали ще има нови талази на пандемията, по тази причина би трябвало да имаме буфери за компенсиране на потърпевшите бизнеси “, е мнението и на КРИБ.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ