Националният отбор на Италия вече няма да е същият. Един

Националният тим на Италия към този момент няма да е същият. Един от най-големите, един от най-впечатляващите, капитанът Джанлуиджи Буфон сподели „ край “. Неподражаемият Джиджи се отдръпна от „ Скуадрата “, давайки път на младите. Със сигурност емблематичният вратар е мечтаел за по-различен край на кариерата си в държавния отбор, само че както постоянно се случва в живота има разминаване сред фантазиите и действителността.

Италия не съумя да се класира за финалите на идния в Русия Мондиал. „ Адзурите “ позволиха да бъдат отстранени от Швеция на баражите и по този начин за първи път от 1958 година насам отборът няма да бъде част от магията най-престижния конгрес във футбола в международен мащаб.

Шампионатът през лятото на 2018 година неимоверно ще бъде друг. И това ще бъде по този начин освен поради неналичието на Италия, само че и поради отсъствието на Джанлуиджи Буфон.

Стражът от дълго време е наложил името си в историята и заслужено е апетитен за един от най-хубавите под рамката в своето време. Такива като Джиджи Буфон са част от съкровищницата на Царя на спортовете. Той не се вписва в модерните показа за футболист. При него няма пози, няма непотребна суетност, нито самочувствие допълнително, а може с право да си го разреши. Феновете нормално обикват такива играчи още първоначално, тъй като те са носители на романтизма на играта и нито за момент не губят пристрастеността, която ги е превзела още от ранна детска възраст.

Буфон дебютира за Италия на 29 октомври 1997 година, когато заменя контузения Джанлуиджи Палиука в дуел против Русия и от този момент насетне записва рекордните 175 мача (в продължение на 20 години). Участва на Евро 2004, 2008 и 2012 година. Пази на Световните шампионати през 2002, 2006, 2010 и 2014 година, а фантазията на водача, които извеждаше „ скуадрата “ с капитанската лента от 2010 година, бе да се отдръпна след присъединяване му в Русия. Заговори се, че тогава ще постави точка и кариерата си изобщо.

Може би поради това и страстите на Буфон преди, по време и след плейофния реванш с Швеция бяха по този начин мощни.

След последния съдийския сигнал вратарят на Ювентус не сдържа страстите си, а напиращите от дълбините на сърцето му сълзи го оставяха без думи, досега, когато промълви, че му е мъчително не за него, а за Италия. Неимоверно животът е научил Буфон да се оправя и с разочарованията. Само преди няколко месеца вратарят трябваше да преглътне различен горчив хап, откакто клубният му Ювентус загуби финала на Шампионската лига от Реал Мадрид и по този начин Джиджи още веднъж се размина с това изчезнало във витрината на триумфите си отличие.

Въпреки всичко това, макар разочарованието, което в този момент се е загнездило като буца в гърлото на всички почитатели на Буфон, а и на Италия, сполучливите страници, в чието написване Буфон остави незаличима следа не могат да бъдат да бъдат изтрити несполучливия двубой с шведите. Джанлуджи Буфон си остава един от най-великите в историята на Италия, а безспорно най-големият триумф Джиджи на национално равнище е спечелването на Световното през 2006 година след оня взривоопасен край с Франция. Има още сребро на Европейското през 2012 година, както и бронз от Купата на конфедерациите през 2013 година.

Сега пред Италия стоят две задания – да открие още веднъж себе си и да откри новия си воин под рамката.

Предлагаме ви да си припомните някои незабравими мигове от кариерата на Буфон в националния отбор в нашата изложба.