Националният отбор на България ще стане част от историята днес

Националният тим на България ще стане част от историята през днешния ден със своето присъединяване в дебютното издание на Лигата на нациите. Турнирът, имащ за цел да размени другарските мачове, дава отличен късмет както на тимовете от най-силните урни по този начин и абсолютния новобранец за място на Евро 2020. За задачата би трябвало да бъде извоювана първо групата, а по-късно и плейофната фаза в съответната дивизия. За „ лъвовете “ това значи да изпреварят в крайното нареждане Словения, против която излизаме довечера, а също Норвегия и Кипър.

Реално селекцията на Петър Хубчев няма какво да губи в конкуренцията. Напротив, от този шампионат може само да измъкне дивиденти. По традиция през последните години представителният ни отбор рядко играеше контроли най-много по чисто организационни аргументи. За това загатна и самият треньор. Сега „ трикольорите “ имат обезпечени 6 дуела с равностойни противници, с цел да обиграят тим минимум за идните евроквалификации. Освен това самата група е непредвидима и безусловно всеки може да стане първи без да се одобри за сензация. И не е изключено развръзката да пристигна в последните срещи точно заради тази причина. Затова е належащо самообладание, даже и в случай че началото е мъчно.

Освен това съставът на Петър Хубчев би трябвало да е освободен от напрежението на високите упования. Фенове и ръководители не могат, а и не би трябвало да желаят чудеса от този тим на България. В съблекалнята треньорският щаб се е постарал да събере най-хубавото допустимо, само че картинката не е изключително оптимистична, имайки поради, че нито един роден състезател не играе в състезание от Топ 4 на Европа. Да не приказваме за контузените или тези, които към момента са без тим. И заради всички тези аргументи Хубчев се спря най-вече на футболисти от вътрешния шампионат – едвам 7 от общо 23-ма са легионари. И на конференция преди старта на шампионата наставникът разгласи, че никой не е сигурен за титулярното място и няма име, което да е основополагащо за тима. Напротив – сега България би трябвало да разчита най-много на колектив. И това е самата истина. Ако „ лъвовете “ се обединят към общата идея и повторят мощните мачове, които направиха против Холандия (2:0) и Швеция (3:2), можем да се надяваме и на позитивни резултати.

Но действителността е такава, че в тима ни към този момент няма имена като Христо Стоичков, Красимир Балъков, Йордан Лечков, Емил Костадинов или Наско Сираков. Няма ги също Димитър Бербатов, Стилиян Петров и Мартин Петров. И не можем да разчитаме на футболния талант на даден състезател. Апропо, към този момент би трябвало да сме привикнали с това. Нуждаем се от единен тим, подготвен за борба от първата до последната минута. Тим, решен да остави сърцето си на терена в името на общата цел. Направят ли го против Словения, „ трикольорите “ може да чакат солидна поддръжка против Норвегия в неделя на националния стадион „ Васил Левски “. Но дано не слагаме каруцата пред коня, както се е случвало през годините, а да изчакаме първо срещата в Любляна. Останалото ще си пристигна само…