Доц. Християн Атанасов: През Възраждането българските търговци стигат до Ню Йорк и Индия
Националната библиотека " Св. св. Кирил и Методий " показва изложбата си " Търговията в Османската империя (XVII–XIX век) ", съобщи БГНЕС. В централното предверие на библиотеката е ситуирана експозицията, която се състои от 19 табла, които са разпределени тематично и дават опция на посетителите да се срещнат с правната рамка, в която развиват своята активност търговците в Османската империя. Представена е също и комерсиалната интензивност – занаятите, пазарите, чаршиите и панаирите.
" Опитали сме се да обхванем цялото писмено благосъстояние, което съхраняваме тук в Националната библиотека. Изложбата е готова от голям брой експерти ", сподели пред БГНЕС основният архивист в отдел Ориенталски сбирки към Националната библиотека доцент Християн Атанасов.
Акцент е подложен върху комерсиалните семейства и сдружения, оформили икономическия и културен хайлайф през Възраждането. " Фамилиите Робеви от Охрид, Полиеви, Тъпчелещови съумяват да разпрострат своята комерсиална активност освен на Балканите, само че и в Западна Европа. Те стартират да отварят търговски адвокатски фирми, дори има данни, че стигат и до Ню Йорк. Това е западното направление на търговията, в която вземат участие българите. Има и българи, които се включват в търговия на изток. Те вземат участие в търговски продан с Персия, Афганистан, дори стигат до Пакистан и Индия ", съобщи доцент Атанасов.
Това че сме били част от една многонационална империя също ненапълно е подпомагала активността на нашите търговци. " Българите сме били сносно позиционирани. Ние сме покрай Цариград, което е голям потребител. Голяма част от замогването на българските градчета, българските търговци и търговски сдружения е разследване на това, че сме част от гигантския имперски пазар ", акцентира доцент Атанасов.
В изложбата е отделено внимание на външната търговия – мита, спогодби и продан с Европа и Изтока. Разгледано е развиването на инфраструктурата – железници и пристанища, както и смисъла на образованието за търговията. Представени са архивни документи – кондики, берати, карти, фотоси и печатни издания, които разкриват разнообразни страни на комерсиалния живот в българските земи в границите на Османската империя.
А кои са били най-важните артикули, с които българите са търгували. " От България са се изнасяли първични материали, подготвена продукция, платове и други. Подбалканските занаятчийски центрове, като Карлово, Сопот, са произвеждали непрестанно занаятчийска продукция, която се е продавала доста добре на пазарите в Истанбул и в Мала Азия ", описа доцент Християн Атанасов.
" Опитали сме се да обхванем цялото писмено благосъстояние, което съхраняваме тук в Националната библиотека. Изложбата е готова от голям брой експерти ", сподели пред БГНЕС основният архивист в отдел Ориенталски сбирки към Националната библиотека доцент Християн Атанасов.
Акцент е подложен върху комерсиалните семейства и сдружения, оформили икономическия и културен хайлайф през Възраждането. " Фамилиите Робеви от Охрид, Полиеви, Тъпчелещови съумяват да разпрострат своята комерсиална активност освен на Балканите, само че и в Западна Европа. Те стартират да отварят търговски адвокатски фирми, дори има данни, че стигат и до Ню Йорк. Това е западното направление на търговията, в която вземат участие българите. Има и българи, които се включват в търговия на изток. Те вземат участие в търговски продан с Персия, Афганистан, дори стигат до Пакистан и Индия ", съобщи доцент Атанасов.
Това че сме били част от една многонационална империя също ненапълно е подпомагала активността на нашите търговци. " Българите сме били сносно позиционирани. Ние сме покрай Цариград, което е голям потребител. Голяма част от замогването на българските градчета, българските търговци и търговски сдружения е разследване на това, че сме част от гигантския имперски пазар ", акцентира доцент Атанасов.
В изложбата е отделено внимание на външната търговия – мита, спогодби и продан с Европа и Изтока. Разгледано е развиването на инфраструктурата – железници и пристанища, както и смисъла на образованието за търговията. Представени са архивни документи – кондики, берати, карти, фотоси и печатни издания, които разкриват разнообразни страни на комерсиалния живот в българските земи в границите на Османската империя.
А кои са били най-важните артикули, с които българите са търгували. " От България са се изнасяли първични материали, подготвена продукция, платове и други. Подбалканските занаятчийски центрове, като Карлово, Сопот, са произвеждали непрестанно занаятчийска продукция, която се е продавала доста добре на пазарите в Истанбул и в Мала Азия ", описа доцент Християн Атанасов.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ