Криптофирмите в специалния регистър на КФН надхвърлиха 200
Националната организация за приходите предава надзора над криптофирмите на Комисията за финансов контрол (КФН). И над 200 такива компании към този момент са трансферирали регистрацията си в специфичния указател на тази комисия, откри „ Банкеръ ”. Това е условие на Закона за пазарите с криптовалути, който наскоро беше гласуван от българския парламент.
За компании, които са били вписани в поддържания от данъчните указател на лицата, предоставящи услуги с криптоактиви, преди 30 декември 2024 година, преходният интервал за прекачване е до 1 юли 2026 година.
Колкото до компаниите, които са били вписани в регистъра в интервала след края на 2024 година, те имат тримесечен период за подаване на заявление за лиценз и привеждане на активността в сходство с новите условия.
Според закона не се издава лиценз на компания, която предлага криптоактиви, в случай че регулаторът в лицето на Комисията за финансов контрол не вземе решение по заявката в шестмесечен период от неговото подаване.
Законът е предостатъчно рестриктивен. Той дава опция след правосъдно решение да бъдат задължавани операторите на обществени платформи да блокират профилите в обществените мрежи на извършители, които не съблюдават условията и оферират услуги, свързани с криптовалути незаконно у нас.
След искане от регулатора в лицето на Комисията за финансов контрол Софийският областен съд би трябвало да излезе с решение до 72 часа, а блокирането на уеб сайтове ще се случва в период до 24 часа след определението на съда.
Компетентните органи, които ще управляват осъществяването на наредбите, са Българската национална банка) и Комисията за финансов контрол. Българска народна банка ще дава отговор за токените за електронни пари, а КФН – за токените, обезпечени с активи и лицензите на доставчиците на услуги с криптоактиви.
Българският Закон за пазарите на криптоактиви транспонира европейската рамка (MiCA) в българското законодателство. До приемането му дейностите по придобиване, търгуване и разплащане с виртуални валути (или криптовалути) не бяха контролирани, с изключение на за задачите на ограниченията против изпирането на пари и финансирането на тероризма. Единствено беше открит регистрационен режим на лицата, които по занимание дават услуги за обмяна сред виртуални валути и приети валути без златно покритие, и на доставчиците на портфейли, които оферират попечителски услуги.
Регулирането и надзорът над лицата, извършващи услуги с криптоактиви, води до дейно ръководство на операционните и киберрискове при даването на услугите и покачва като цяло сигурността на пазара на криптоактиви.
Първата криптирана валута, която притегли публичното внимание, е Биткойн. Тя започва през 2009 година от човек или група, позната под псевдонима Сатоши Накамото. Към 2018-та в послание има над 17 милиона биткойна с обща пазарна стойност от над 140 милиарда $.
Най-важният детайл за сполучливото действие на Биткойн, а и на други сходни, е блокчейн технологията. Тя се употребява за предпазване на онлайн счетоводна книга на всички преводи, които в миналото са били осъществявани благодарение на съответната криптовалута.
Структурата от данни за тази книга се дава свободно. На процедура тя е предпазена от хакерски офанзиви и може да бъде копирана на всички компютри, работещи със съпътстващия програмен продукт. Всеки нов генериран блок би трябвало да бъде тестван от регистрите на всеки консуматор в блокчейн системата.
Това прави съвсем невероятно основаването на подправена история на преводите. Много специалисти считат, че тази иновация има значими приложения в технологиите, като онлайн гласоподаване и онлайн набиране на капиталов капитал и други.
Големите финансови институции като JP Morgan виждат капацитета на криптовалутите в това да понижат трансакционните разноски.
