Националната агенция за приходите и Светият синод са в остър

Националната организация за приходите и Светият синод са в изострен конфликт поради почналата проверка на Българската православна черква.

От ноември на 2023 година тече финансова проверка на БПЦ за определяне на отговорности от корпоративен налог за интервала 2017-2022 година, пише " Капитал ", базирайки се на информация от Национална организация по приходите (НАП).

Светият синод обаче изрично не е склонен страната да ревизира сметките му. Той е изпратил писмо до Национална агенция за приходите, в което дефинира проверката като противоконституционна и риск за националната сигурност.

" Осемте въпроса отнасящи се до метода на финансиране на БПЦ-БП, разноските ѝ, метода на образуване на активността и счетоводна отчетност и достъп до документите ѝ, съставляват неприемлив и противоконституционен опит за интервенция във вътрешната организация на Българската православна черква - Българска патриаршия. Контролът върху финансовите доклади безусловно значи надзор върху обособените религиозни институции, което поражда подозрение дали това не е действителната цел на инспекцията ", написа в документа, входиран от нея като част от изпратените документи за проверката на Национална агенция за приходите. Той е подписан от мелнишкият свещеник и секретар на Синода Герасим.

Митрополитите изясняват, че създател на православната черква е " Самия Господ Иисус Христос ", а в връзките с българската страна са се " редували интервали на гонения от страна на страната с интервали на спокойно взаимно битие ".

" Историята потвърждава и, че демократичните връзки сред страната и Църквата при взаимно почитание и при гарантиране права на самоуправление на Църквата са поръчител за националната сигурност в България ", се споделя в писмото.

" Опитът от съвсем двайсетгодишния ерес в България потвърждава, че всяка интервенция на страната във вътрешните каузи на Църквата води до тежки последици както за Църквата, по този начин и за самата страна. Историческият опит демонстрира също по този начин, че постоянно когато страната се е опитвала да упражни надзор върху активността на Църквата или да моделира вътрешно-църковния живот по своите всемирски критерии, това е завършвало с крах ", се споделя в писмото на Светия Синод до Национална агенция за приходите, в което се цитира даже Антиохийският събор.

Едно от главните възражения на Синода е приходите от наеми да се считат за стопанска активност. Според тях това не са доходи, а дарения. " Недопустимо е да се ревизира цялото имущество на БПЦ-БП и финансовите доклади във връзка наеми, които за църквата не биха могли да се квалифицират като стопанска активност.

Имотите и наемите от тях, които светското законодателство би могло да квалифицира като цивилен плодове, са дарявани от вярващи хора, с цел да се устоя църквата, а не да образува облаги, каквито образуват търговците по смисъла на Т3, които да подлежат на облагане с налог. Наемите от дарени от вярващи хора парцели са волни пожертвования и са единствено за самоиздръжката на отделената от страната БПЦ -БПЦ, тези наеми не са, с цел да се образува облага, която да е предмет на данъчно облагане ", се твърди в документа изпратен на Национална агенция за приходите.

Светият синод отива още по-далеч и афишира, че Национална агенция за приходите въобще не може да е инспектор на БПЦ. " Ако Държавата препятства Църквата да използва църковното имущество по отношение на предназначението си, то пречи на самото свещенодействие ", обосновават се оттова.

Единственото, което митрополитите признават, че страната може да ревизира, са " средства от държавната дотация за хонорари на свещенослужителите ", за които има категорично очакван ред в специфичния Закон за вероизповеданията. Проверката на финансовите доклади на митрополиите обаче би значело надзор върху имуществото, което главно се образува посредством дарения и завети. " Такъв надзор би бил в нарушаване на Конституцията и противоречие с цитираните конституционни решения " се твърди в писмото.

През 2020 година държавната дотацията за БПЦ беше увеличена до 26 млн. лева на година, а в бюджетът за 2024 година тя е още по-голям - 38.4 млн. лева Справка на " Капитал " демонстрира, че единствено за последните три години БПЦ е получила към 111 млн. лева от Държавна фирма " Земеделие " и държавния бюджет.

По публични данни в АПИС обезпечените лица във всички митрополии и епархии, както и Светия Синод наброяват 1885 души, което я подрежда в топ 50 работодатели в страната. Най-големи по брой заети лица се явяват Софийската митрополия с 450 души и Пловдивската с 365 души. Църквата разполага и с голям брой парцели в цялата страна. Отделно има доходи от продажба на свещи.

Интересен подробност е, че малко след започването на втората проверка, на 22 ноември 2023 година, се състояха няколко необясними на пръв взор срещи. Митрополитите и представители на БПЦ в цялостния си състав се срещнаха първо с президента Румен Радев, а след това - с Делян Пеевски и Йордан Цонев от Движение за права и свободи, напомня " Капитал ". Официално тематиката на срещите бяха за подкрепяне на БПЦ и дотациите, които организацията ще получи от бюджета. Според представители на Движение за права и свободи, от основна значителност са били ресурсите, нужни за осъществяване на поправки и строителни действия по храмовете и църквите.

Това е едвам вторият опит на страната да придобие малко по-добра концепция за това какво има БПЦ и какъв тъкмо е паричният ѝ доход. Първата проверка е тъкмо преди десетилетие - през 2013 година Целта й е била определяне на отговорностите на БПЦ за налог върху приходите на физически лица и върху приходите от трудови контракти и приравнените на тях правни отношения.