Националистически антиправителствен митинг ще се проведе на 4 февруари в

Националистически антиправителствен протест ще се организира на 4 февруари в Атина против решаването на дългогодишния спор, който Гърция има с Република Македония за името.

Митингът е проведен от крайнодесни гръцки политици и партии, подсилен е от профашистката „ Златна зора “ и групировката "Рубикон", която заплаши с проливането на кръв. Организаторите на сборището упорстват за „ обща граница със Сърбия “, икономическо задушаване на Република Македония и по никакъв метод терминът Македония да не бъде употребен в наименованието на страната.

"Ако не се стигне до допустим компромис, Гърция би трябвало да постави старания за смяна на границите, с цел да граничи със Сърбия ”, сподели един от уредниците, ръководителят на Движението "Гръцко решение" Кирякис Велопулос. Според него "американците желаят да основат протекторат на север от Гърция, с цел да минират съветските интереси".

Това ще бъде вторият сходен протест, който ще се организира в Гърция от началото на годината. Първият беше в Солун, където се събраха малко над 50 000 души, съгласно уредниците. Но този митинг беше надалеч по-малък от многомилионния протест при започване на 90-те години.

Водещите гръцки политици не поддържат този митинг. Те схващат, че не могат повече да отсрочват решението на въпроса с името, което не е от изгода на Атина.

Самият министър председател Алексис Ципрас съобщи, че Република Македония е приета под това име от доста страни по света и в името на страната терминът Македония ще попада по един или различен метод. Нещо повече Ципрас означи, че не решаването на противоречивия въпрос единствено ще подкопае в допълнение позициите на Гърция. Неговата теза беше подкрепена и от кмета на Солун Янис Бутарис, който съобщи, че „ схващането, че Македония е единствено гръцка е доста неприятно “.

Солунският градоначалник зае по-категорична позиция даже от премиера. Той съобщи, че Гърция се държи безобразно по отношение на Република Македония. Единственият губещ от сходна политика са самите гърци, които губят своето достолепие пред Европейския съюз и НАТО.

Към апелите за намиране на решение се причисли и Вселенският патриарх Вартоломей, който направи особено изказване: "Във връзка с договарянията за името на БЮРМ Вселенската патриаршия като Църква-майка на всички балкански православни църкви приканва всички заинтригувани страни да проявят благоразумие и въздържаност по този толкоз сериозен и сензитивен въпрос, с цел да може да бъде решен по кротичък път и с разум".

Скопие и Атина са на път да разрешат дългогодишния спор за името, който продължава повече от 25 години. През целия този интервал Гърция блокираше евроатлантическата интеграция на Република Македония с изказванието, че страната не може да употребява името Македония. През последните 2 години поради конфликта Изток-Запад гръцкото несъгласие стартира да работи срещу районната сигурност.

С идването на власт на държавното управление на премиера Зоран Заев в средата на 2017 година Скопие предприе действителни стъпки за нормализиране на връзките с всички съседи.

Активизираха се и договарянията за решаването на разногласието за името при посредничеството на Матю Нимиц. Неотдавна станаха известни и неофициалните оферти, които той е направил на македонската и гръцката страна: Република Горна Македония, Република Северна Македония, Република Македония /Скопие/, Република Нова Македония и Република Вардарска Македония.

Сериозна стъпка към намирането на решение на казуса беше срещата сред министър-председателите на двете страни Зоран Заев и Алексис Ципрас в Давос. На срещата Заев съобщи, че Република Македония няма териториални искания към Гърция и ще промени името на интернационалното летище „ Александър Македонски “ и автомагистралата в символ на благосклонност към Атина.

Тази седмица интернационалният медиатор Матю Нимиц посети Атина и Скопие. След срещите си с гръцките и македонските политици той съобщи, че чака решението на разногласието да пристигна в околните месеци. „ Сега имаме исторически късмет да решим разногласието за името. Все още имаме доста работа да свършим, само че считам, че през днешния ден се намираме по-близко от всеки път до намирането на решение, тъй като двете страни на най-високо равнище имат волята за това “, сподели Нимиц. Неговите старания бяха подкрепени и от американския дипломат в Атина.

След решаването на разногласието за името Република Македония ще стане 30 член на НАТО. Страната от дълго време е изпълнила всички условия по тази причина и само гръцкото несъгласие беше спънка за евроатлантическите аспирации на Скопие. Също по този начин Република Македония ще може да стартира и предприсъединителни договаряния с Европейски Съюз, като поканата за това може да бъде получена още през юни тази година в границите на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз. /БГНЕС