Националът Страхил Попов е един от най-добрите български защитници в

Националът Страхил Попов е един от най-хубавите български бранители в последните години. От 2016-а е футболист на Касъмпаша, с който този сезон има действителни шансове да завоюва шампионската купа на Турция. Отборът му, в който преди време е играл президентът на Турция Реджеп Ердоган, изостава с 6 точки от краткотрайния водач Истанбул Башакшехир. Треньор на Страхил е локалната легенда Мустафа Денизли. 28-годишният бранител е някогашен състезател на Литекс, Локомотив (Мездра) и Монтана. С " оранжевите " Попов завоюва шампионска купа (2011 г.) и Купа на България (2009 г.). Националът даде искрено изявление за сътрудниците от " Блиц ".

- Къде те откриваме?
- В Анталия сме на лагер. Имаме осминафинал за купата против Аланияспор.

- Целите ли се и в този трофей, или шампионската купа е приоритет пред Касъмпаша?
- Атакуваме и купата, въпреки че е мъчно на два фронта. Но несъмнено имаме сили да се представим добре. Играем съществено за купата, в този момент сме на 1/8-финал. Турнирът също е добър късмет да се класираме за Европа.

- Равносметката ти за 2018 година?
- Добра година беше за мен. Играх постоянно във всички дуели в Турция, както и в националния тим. Записах положителни мачове в Лигата на нациите, освен аз, а целият тим. Касъмпаша се показа устойчиво, в шампионата към този момент се движим добре. Единствено Истанбул Башакшехир има повече точки от нас. Дано и тази година бъде добра.

- Завърши на четвъртото място за " Футболист на годината ". Това ласкае ли те, или очакваше да бъдеш в Топ 3?
- Тези ранглисти са много субективни. За мен е значимо да си извършвам работата на терена. Класациите много-много не ме интересуват. Разбира се, че е прелестно, в случай че си победител и напред в подреждането, само че това не е от първа значимост за мен. Щом си правя работата, трудът ще бъде заплатен рано или късно. Обичам да бъде заплатен с трофеи, медали, с присъединяване в евротурнирите. По-сладко няма от това да има триумфи на терена.

- Оставаш ли в Касъмпаша?
- Със сигурност оставам до лятото. Целите са ни високи и ги преследваме. Надявам се да приключим сезона уместно, по-късно ще забележим какво ще стане. Отборът ни е доста мощен, имаме необикновен колектив. Организацията е на високо равнище и съм благополучен в Касъмпаша.

- Треньорът Мустафа Денизли е същинска легенда в Турция. Би ли разказал малко повече за него?
- Наистина е огромна легенда. Всички имат голямо почитание към него. Още в първия ден, когато пристигна, се усети респектът към него. Toй е единственият треньор, който е ставал първенец с Фенербахче, Галатасарай и Бешикташ. Голямо име е, извънредно почитание отвред. Това дава убеденост и самочувствие на самите нас - футболистите.

- Освен от него, от кои други треньори си научил най-вече?
- От всеки треньор узнавам по нещо. Не бих желал да изреждам имената им, с цел да не пропусна някого.

- Сред любимците сте на президента на Турция Реджеп Ердоган, който преди време е играл в Касъмпаша. Виждал ли си го онлайн?
- Да, свързват ни с Ердоган, само че не бих споделил, че сме негов клуб. Това е преекспонирано по медиите. Ердоган е роден в Ризе, по-късно фамилията му се мести да живее в нашия квартал - " Касъмпаша ". Тренирал е в тима. Стадионът е кръстен на негово име от почитание и поради това, че е живял в квартала. (б.р. - стадионът на Касъмпаша се споделя " Реджеп Таип Ердоган Стейдиъм ". Но изрично не сме тимът на Ердоган, както се приказва. Виждал съм го, срещал се е с нас. В началото на сезона, когато гостувахме на Ризеспор в родния му град, той посети и двата тима, беше в съблекалнята, гледа мача. Пожела ни триумф и това беше. Ердоган постоянно посещава мачове, върви и на други игрища. Подкрепя футбола и спорта като цяло. Нашият притежател пък е измежду най-богатите хора в Турция - Тургай Чинер. Собственик е на големи компании. В Топ 30 е на най-богатите в страната.

- Зимата на 2016 година Литекс те трансферира в Касъмпаша. Каква беше сумата по договорката?
- Не знам за какъв брой ме продадоха, само че несъмнено бях доста удовлетворен от прекосяването в Касъмпаша. Не единствено от финансовата част. Базата на клуба е прелестна. Дори мога да ви опиша една преживелица - Н`Голо Канте от Челси, който е доста непосредствен на един от съотборниците ми, един път, като му беше на посетители и видя къде упражняваме и играем, сподели: " Ние в Челси нямаме такава база ". Беше впечатлен и гледаше невярващо, тъй че може да си визиите защо става въпрос. Наистина в Касъмпаша попаднах на доста положително място.

- Несим Нешадов оказа помощ за прехвърлянето ти нали?
- Да, той ми е управител.

- Разкривал ли ти е дали до момента е имало интерес към теб от някой от турските грандове - Галатасарай, Фенербахче или Бешикташ?
- Имало е интерес, само че това да има интерес и съответно предложение и оферта е друго.

- Какво не доближи на националния ни тим да завоюва групата в шампионата Лига на нациите?
- Най-добрият втори сме в дивизия " C " и можем да играем в плейофите. Малко не ни доближи да спечелим групата. Имаше някои основни моменти - гостуването на Норвегия, както и срещата с Кипър, в която изпуснахме 14-15 положения. Ако бяхме победили, даже еднакъв със Словения по-късно ни стигаше за първото място. Срещу Кипър несъмнено и съдията сгреши, трябваше да ни даде още една дузпа.

- Ти се утвърди като майсторът на aсистенциите. Подаде и за четирите гола в домакинските мачове на България на " Васил Левски " от Лигата на нациите. Пред теб по този индикатор беше единствено звездата на Реал (Мадрид) Марко Асенсио.
- Това ме ласкае. Хубаво е, когато си попаднал в сходна ранглиста. Когато се трудиш и даваш всичко от себе си, нещата се получават. Това е значимо за всеки състезател. Искам да кажа и на по-младите да се трудят на терена, да се раздават във всяка подготовка и всеки мач. С доста обич и отдаденост към футбола нещата ще си дойдат от единствено себе си.

- Паднахме се в група с Англия, Чехия, Черна гора и Косово за Евро 2020. Второто място ли ще преследваме?
- Групата е добра. На всички е ясно, че Англия е супер любимец. Има нещо обаче, което не знам дали всички хора биха го разбрали - както може да сме втори, по този начин може и да бъдем трети. С Чехия и Черна гора сме на едно равнище. Те също се целят във второто място. Имаме късмет, доста значима е мотивацията за всеки мач, както и да се намираме в оптимална форма в точния миг. Наистина считам, че групата ни е добра. Щеше да бъде по-тежко, в случай че от втора урна, да вземем за пример, ни се беше паднала Германия.

- Ще ти се постанова да спираш Хари Кейн?
- Не единствено него. За Англия играят доста футболисти на международно равнище - Кейн, Рашфорд, Лингард, Стърлинг... Отборът им е много мощен, ще се постараем да им се противопоставим. Англия е тоталният любимец в нашата група. Дано всички сме здрави и да бъдем в добра форма за мачовете.

- Отборът ни израсна много при Петър Хубчев.
- Определено. Той доста държи на дисциплината. Много е прецизен и в тактическите инструкции. Тренировките при него са доста интензивни, което много ни оказва помощ.

- През какви тежки интервали си минал?
- Не съм имал чак толкоз тежки. Радостното е, че и през съществени травми не съм прекосявал, нека по този начин продължи и в бъдеще. Беше ми тежко, когато ме преотстъпваха от Литекс в Локомотив (Мездра) и Монтана. В Монтана стоях шест месеца, без да играя. В тим, който се бори да не изпадне. Този интервал беше тежък за мен, тъй като желаех да пробия в Литекс, като сякаш отивам да се обигравам в тим, който е на по-ниско равнище, а и там не играя. След като се върнах в Ловеч, също не играех, само че упражнявах доста крепко и чаках своя късмет. Бях сигурен, че един ден ще съумея, както и стана в действителност. Нито за момент не навеждах глава. Няма невъзнаграден труд.

- Как се мотивираш да продължиш в сходни моменти?
- След като знаеш какви цели си си сложил, както и че искаш да се докажеш в специалността си, се стремиш да ги преследваш. Мечтата на всеки футболист е да излезе в чужбина, към този момент направих тази крачка. Винаги съм желал да стана футболист на положително равнище.

- Как се възпламени по футбола?
- По мое време децата повече обръщахме внимание на спорта, а не на компютрите и таблетите, както е в днешно време. Когато бях дребен, 90 % от връстниците ми играехме с топката - в учебно заведение, на улицата. Почти всяко момче искаше да стане футболист. Футболът е моят живот, не мога без него.

- На кой български футболист се възхищаваше като дребен?
- Стоичков, Бербатов - това са футболистите, които всички български деца са гледали и им се възхищават. Възхищавам се на всеки съумял футболист. Като бях дребен гледах на звездите на Левски и ЦСКА като на супер звезди.

- На кой от двата клуба симпатизираш?
- Нямам желан клуб всред Левски и ЦСКА. Като дребен подкрепях Пирин (Благоевград). Баща ми е някогашен футболист на Пирин (б.р. - актуалният шеф на " орлетата " Венко Попов). Когато Левски и ЦСКА играеха в евротурнирите, съм подкрепял и двата тима даже.

- Кои са най-големите ти другари във футбола?
- Със Станислав Костов сме доста близки другари още от деца. Познаваме се, откогато се помня. От интервала в Литекс имам много другари - Евгени Александров, Симеон Славчев, Жоро Миланов и Васил Божиков, който също беше в Касъмпаша.

- Научи ли турския език?
- Имаме преводач, не е наложително да го знаеш, само че понаучих някои неща. Мога да се оправям. Когато съм на ресторант, без проблем си поръчвам на турски език, оправям се.

- Кое е първото, което научи?
- " Евет " - да. И добре познатите у нас - " йок ", " мараба ".

- Какви татуировки имаш по тялото?
- Всяка от тях има символика. Почти всички са на религиозна тема.

- С приятелката ти Гергана вършиме ли към този момент съществени проекти за бъдещето? Мислите ли за женитба, за наследници?
- Щастливи сме, от много време сме дружно. Тя ме последва и в Турция. Всичко е наред, щастлив съм, че постоянно ме поддържа. Трудно е да си жена на футболист поради непрекъснатото неявяване, обвързвано с лагери, тренировки и мачове. Понякога й се постанова да остава сама в Истанбул. Както в този момент, защото от няколко дни сме в Анталия на лагер поради гостуването на Аланияспор. Иначе - да, замисляме се за нещо по-сериозно към този момент. Годините напредват. А за децата - не бързаме, моментът ще си пристигна.