Натрупвам у себе си една така голяма умора
Натрупвам у себе си една голяма отмалялост. Една нечовешка отмалялост от лятото. Лятото ме измори, изпепели ме и не ми остави капка прохлада, капка мощ. Уморих се прахосвам сила по него, да дебна всичките му благоприятни условия, рехавите му сенки и да ставам рано поради тихите утрини, изпълнени с краткотраен студ. Веселието отстъпи на тази скука и от дълго време към този момент го запитвам: „ Няма ли към този момент да си вървиш? Твоето време мина, върви си. ”
И очаквам да ми отговори след всяка августовска стихия по здрач - на сутринта да получа хладния му, влажен отговор: „ Искаш да си отида, ето, отпътувам. Оставям ти дъжда, тъгата и празнотата. Неблагодарна си, толкоз ти дадох – дадох ти слънце и дълъг ден, който да прекарваш в независимост. Изпълних плодовете и зеленчуците с живот и мощ, та есента в този момент да обере славата. Тръгвам си, само че без мен ще ти е пусто... ”
Сепнах умората си, тъй като забравих, че преди да отпратиш някого или той самичък да реши да си отиде, би трябвало да му благодариш. Само по този начин ще оцениш каквото сте си дали един на различен и единствено по този начин споменът ще е чист и добър.
„ Благодаря ти, лято, за всичко, което си. Благодаря ти, че те има и си толкоз положително. Но дано пристигна есента, дано пристигна. Време е да разкраси този изпепелен и изтощен свят. Тя има чудна палитра, дай й единствено място да се вихри.
Отидете след това с нея в градината – приберете даровете на лятотo и съхранете тази негова светлина и обич. Нека умората да си отиде с него, дано пристигна новият сезон. "
Да извадим пъстрите шалове и да се наметнем с топла жилетка – има толкоз за извършване. Да подредим дома си след летния безпорядък от куфари и кърпи за плаж, да го украсим с нови цветове. Да се усмихнем на приятелите и сътрудниците си – те са същите и въпреки всичко разнообразни. Нека да връчим букет цветя на децата и да ги изпратим на учебно заведение. А следобяд ще му врътнем един тиквеник. И да не забравим вечерта да притворим прозорците, хладно е към този момент.
И очаквам да ми отговори след всяка августовска стихия по здрач - на сутринта да получа хладния му, влажен отговор: „ Искаш да си отида, ето, отпътувам. Оставям ти дъжда, тъгата и празнотата. Неблагодарна си, толкоз ти дадох – дадох ти слънце и дълъг ден, който да прекарваш в независимост. Изпълних плодовете и зеленчуците с живот и мощ, та есента в този момент да обере славата. Тръгвам си, само че без мен ще ти е пусто... ”
Сепнах умората си, тъй като забравих, че преди да отпратиш някого или той самичък да реши да си отиде, би трябвало да му благодариш. Само по този начин ще оцениш каквото сте си дали един на различен и единствено по този начин споменът ще е чист и добър.
„ Благодаря ти, лято, за всичко, което си. Благодаря ти, че те има и си толкоз положително. Но дано пристигна есента, дано пристигна. Време е да разкраси този изпепелен и изтощен свят. Тя има чудна палитра, дай й единствено място да се вихри.
Отидете след това с нея в градината – приберете даровете на лятотo и съхранете тази негова светлина и обич. Нека умората да си отиде с него, дано пристигна новият сезон. "
Да извадим пъстрите шалове и да се наметнем с топла жилетка – има толкоз за извършване. Да подредим дома си след летния безпорядък от куфари и кърпи за плаж, да го украсим с нови цветове. Да се усмихнем на приятелите и сътрудниците си – те са същите и въпреки всичко разнообразни. Нека да връчим букет цветя на децата и да ги изпратим на учебно заведение. А следобяд ще му врътнем един тиквеник. И да не забравим вечерта да притворим прозорците, хладно е към този момент.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ