Гвоздейков пред Главчев: Пощите са почти пред фалит
Натрупани са 90 млн. лева загуби
Националната организация за приходите (НАП) и „ Български пощи “ водят данъчен правосъден спор . Казусът е прегледан на първото съвещание на служебното държавно управление с министър председател Димитър Главчев на 11 април.
Тогава е бил импортиран Доклад за одобрение позицията на Република България по Дело С-785/23 „ Български пощи “ ЕАД на Съда на Европейския съюз (ЕС), формирано по преюдициално питане на Върховния административен съд по отношение на административно дело № 6275/2023 година, с жалбоподател – шефът на дирекция „ Обжалване и данъчно-осигурителна процедура “ – София, при Централното ръководство на Националната организация за приходите, и ответник – „ Български пощи “ ЕАД.
„ Въпросите по преюдициалното питане са повдигнати по отношение на инспекционен акт, публикуван от органите по приходите . През ревизирания интервал „ Български пощи “ ЕАД е предоставяло и самостоятелно контрактувани пощенски услуги, разнообразни от универсалната пощенска услуга, за която то има подобен лиценз от КРС “, е декларирал на държавното съвещание заместник-министърът на финансите Стефан Белчев , което се вижда от стенограмата.
„ С изложените в позицията причини най-общо се извежда, че осъществените пощенски услуги, според самостоятелно подписаните контракти с потребителите, нямат темперамент на универсална пощенска услуга, поради че са на цена по-ниска от избраната за съответния тип универсална пощенска услуга и цената не е обществено оповестена и общодостъпна . И не на последно място, не е потвърдено, че такава контрактуваната цена покрива разноските по осъществяването. Съответно, това дава съображение доставките да не бъдат третирани като освободени по смисъла на член 132 от директивата “, прибавя той.
Транспортният министър Георги Гвоздейков, под чиято „ шапка “ са пощите, не е склонен . Той е декларирал: „ Уважаеми господин министър председател, уважаеми сътрудници министри, този проблем в действителност се е случил доста обратно във времето и сега „ Български пощи “ се намират в едно положение, съвсем пред банкрут, с насъбрани към 90 милиона загуба , и сега тук въпросът е, че поради по този начин показаната позиция рискуваме „ Български пощи “ още веднъж да изпаднат в състояние, в което да дължи пари още веднъж на Национална агенция за приходите в този момент в този спор.
Без да изисквам, че съм финансист в проблема, само че ще пристигна моментът, в който „ Български пощи “ още веднъж ще би трябвало да бъдат подпомагани от страната, респективно да употребяват някакво финансиране, дотация, заем, с цел да бъде изкарано от това положение, в което се намира сега . И тук, в случай че мога да помоля, още веднъж този проблем, тази позиция да бъде преразгледана под формата на работна група – експерти от „ Български пощи “, от Национална агенция за приходите, да забележим този проблем, защото, доколкото знам, има към този момент решение на Съда, което споделя, че това Данък добавена стойност на процедура не се дължи и продължавайки този спор аз се тормозя, че „ Български пощи “ има догадка да изпаднат още веднъж в положение на това да не могат да си покриват като цяло загубите и тези загуби да бъдат увеличени. “
Зам.-финансовият министър Стефан Белчев , който пък е „ шапка “ на Национална агенция за приходите, дава отговор по този начин: „ Аз също не съм чак толкоз в елементи в тематиката, само че не мисля, че настоящето финансово положение на „ Български пощи “ има някаква релация с проблема сред Национална агенция за приходите и надлежно сътрудниците. “
Премиерът Главчев пък в един миг се обажда: „ Интересен проблем за решение ни оферирате на първото съвещание. “
От полемиката излиза наяве, че е налице спор дали Министерският съвет (МС) следва да встъпи като страна по делото в Съда на Европейски Съюз, или страна следва да е Национална агенция за приходите.
Според изпратеното след това от пресцентъра на Министерски съвет прессъобщение държавното управление е одобрило позицията на България по делото в Съда на Европейски Съюз и е дало единодушие за встъпване в произвеждане.
Делото е формирано по преюдициално питане на Върховния административен съд по отношение на административно произвеждане за анулация на инспекционен акт, публикуван от териториална дирекция на Националната организация за приходите . Преюдициалното питане на Върховен административен съд е по отношение на установяване обсега на универсалната пощенска услуга, за която е планувано освобождение с наредбата на член 49, алинея 1 от ЗДДС, надлежно на член 132, т. 1,6. „ а “ от Директива 2006/112/ЕО по отношение на общата система на налога върху добавената стойност (ДДС) и откритата процедура на Съда на Европейски Съюз.
Конституирането на България като страна в производството по това дело ще ни разреши сполучливо да се включим в процеса на правосъдие, реализиран от Съда на Европейския съюз, предвид на идентичното и тъкмо използване на общностното право, уточни още пресцентърът на Министерски съвет.
Националната организация за приходите (НАП) и „ Български пощи “ водят данъчен правосъден спор . Казусът е прегледан на първото съвещание на служебното държавно управление с министър председател Димитър Главчев на 11 април.
Тогава е бил импортиран Доклад за одобрение позицията на Република България по Дело С-785/23 „ Български пощи “ ЕАД на Съда на Европейския съюз (ЕС), формирано по преюдициално питане на Върховния административен съд по отношение на административно дело № 6275/2023 година, с жалбоподател – шефът на дирекция „ Обжалване и данъчно-осигурителна процедура “ – София, при Централното ръководство на Националната организация за приходите, и ответник – „ Български пощи “ ЕАД.
„ Въпросите по преюдициалното питане са повдигнати по отношение на инспекционен акт, публикуван от органите по приходите . През ревизирания интервал „ Български пощи “ ЕАД е предоставяло и самостоятелно контрактувани пощенски услуги, разнообразни от универсалната пощенска услуга, за която то има подобен лиценз от КРС “, е декларирал на държавното съвещание заместник-министърът на финансите Стефан Белчев , което се вижда от стенограмата.
„ С изложените в позицията причини най-общо се извежда, че осъществените пощенски услуги, според самостоятелно подписаните контракти с потребителите, нямат темперамент на универсална пощенска услуга, поради че са на цена по-ниска от избраната за съответния тип универсална пощенска услуга и цената не е обществено оповестена и общодостъпна . И не на последно място, не е потвърдено, че такава контрактуваната цена покрива разноските по осъществяването. Съответно, това дава съображение доставките да не бъдат третирани като освободени по смисъла на член 132 от директивата “, прибавя той.
Транспортният министър Георги Гвоздейков, под чиято „ шапка “ са пощите, не е склонен . Той е декларирал: „ Уважаеми господин министър председател, уважаеми сътрудници министри, този проблем в действителност се е случил доста обратно във времето и сега „ Български пощи “ се намират в едно положение, съвсем пред банкрут, с насъбрани към 90 милиона загуба , и сега тук въпросът е, че поради по този начин показаната позиция рискуваме „ Български пощи “ още веднъж да изпаднат в състояние, в което да дължи пари още веднъж на Национална агенция за приходите в този момент в този спор.
Без да изисквам, че съм финансист в проблема, само че ще пристигна моментът, в който „ Български пощи “ още веднъж ще би трябвало да бъдат подпомагани от страната, респективно да употребяват някакво финансиране, дотация, заем, с цел да бъде изкарано от това положение, в което се намира сега . И тук, в случай че мога да помоля, още веднъж този проблем, тази позиция да бъде преразгледана под формата на работна група – експерти от „ Български пощи “, от Национална агенция за приходите, да забележим този проблем, защото, доколкото знам, има към този момент решение на Съда, което споделя, че това Данък добавена стойност на процедура не се дължи и продължавайки този спор аз се тормозя, че „ Български пощи “ има догадка да изпаднат още веднъж в положение на това да не могат да си покриват като цяло загубите и тези загуби да бъдат увеличени. “
Зам.-финансовият министър Стефан Белчев , който пък е „ шапка “ на Национална агенция за приходите, дава отговор по този начин: „ Аз също не съм чак толкоз в елементи в тематиката, само че не мисля, че настоящето финансово положение на „ Български пощи “ има някаква релация с проблема сред Национална агенция за приходите и надлежно сътрудниците. “
Премиерът Главчев пък в един миг се обажда: „ Интересен проблем за решение ни оферирате на първото съвещание. “
От полемиката излиза наяве, че е налице спор дали Министерският съвет (МС) следва да встъпи като страна по делото в Съда на Европейски Съюз, или страна следва да е Национална агенция за приходите.
Според изпратеното след това от пресцентъра на Министерски съвет прессъобщение държавното управление е одобрило позицията на България по делото в Съда на Европейски Съюз и е дало единодушие за встъпване в произвеждане.
Делото е формирано по преюдициално питане на Върховния административен съд по отношение на административно произвеждане за анулация на инспекционен акт, публикуван от териториална дирекция на Националната организация за приходите . Преюдициалното питане на Върховен административен съд е по отношение на установяване обсега на универсалната пощенска услуга, за която е планувано освобождение с наредбата на член 49, алинея 1 от ЗДДС, надлежно на член 132, т. 1,6. „ а “ от Директива 2006/112/ЕО по отношение на общата система на налога върху добавената стойност (ДДС) и откритата процедура на Съда на Европейски Съюз.
Конституирането на България като страна в производството по това дело ще ни разреши сполучливо да се включим в процеса на правосъдие, реализиран от Съда на Европейския съюз, предвид на идентичното и тъкмо използване на общностното право, уточни още пресцентърът на Министерски съвет.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ