Натовари ме охраната в един пикап, взехме още 4 коли

Натовари ме защитата в един пикап, взехме още 4 коли и се появих обществено. Възникнах. Отидох за гъби с преференции. Обикновените хора вървят на избори с преференции или на гъби без преференции. Понеже аз не съм толкоз елементарен, вървя за гъби в тъмната стаичка и дори мога да си ги предпочитам с преференции. Аз не предпочитам претенденти, както е при другите. Аз си предпочитам народ. За мен електоралната цялост е един гъбарник. Щом толкоз години не преставам да живея в такова безсрамно наклонение, а народът е в страдателен залог, значи имат ум и воля колкото една култивирана печурка.

Аз съм непретенциозен човек, не се разгласявам, не манифестирам с интелекта и медиите си. Нямам потребност от изключителна гласност, както нямам потребност и да отивам на работа. Ренесансова фигура съм, Рабле, това-онова, дълги бели маси, шампанско и хайвер, покривки на цветя и академичен попфолк. Дупето си го избърсвам с живи гъсенца, обичам блясъка и лукса, само че не манифестирам с тях. И не съм алчен за парцели - движа от хотел на хотел, въпреки не всеки път да заплащам, тъй като хотелиерите са необичайно благосклонни към мен. Отивам в " Берлин " - сметката уредена. Обикалям из Велинградско СПА резиденциите, греша да заплащам, викат ми - няма потребност, господин Балкански, шерше маман! Това е на парлеву франсе доста прочут израз, само че все не ми остава време да го науча, щото в този момент чета Цветелина Янева и Антон Тодоров. Цвети се чете по-леко, дори ги има текстовете аудио. Но Антон Тодоров е тежка гемия - даже Хегел и Кант не са ме затруднявали толкоз, може би тъй като не съм ги чел. Бъзикат ме, че с хотелите се получава така и не ми желаят пари, тъй като в действителност са мои. Според мен хората просто ме почитат! Трябва да запитвам мама, въпреки всичко съм предприемач, не може да не си знам хотелите. Шерше маман... Какво ли пък е това?

- Алоу, НСО, к`во значи шерше маман? 

- Не знаем, шефе, ние сме тука добитъци, не сме парлеву франсе. 

Все някой би трябвало да знае, ще запитвам из медиите ми! 

В тия медии аз мога да давам изявленията всеки ден - има кой да написа и въпроси, и отговори, има кой да ги засуква и всичко ще е тъкмо. В моите медии аз мога да приказвам като Шопенхауер, само че защо ми е? Да не съм дървен банкянски шоп, че да се върша на Шопенхауер. Аз съм просто един съумял младеж с необятна душа и талия. 

Обичам простите удоволствия. Да смачкам съперник. Да си гепя играчка и да я счупя. Оръжеен цех. Тютюнева фабрика. Бяла техника. Нещата би трябвало да се вършат с мащаб. Като закопаваш дружество - зарови с него 500 фамилии и си купи шампанско и сълзи от щастливи проститутки! Така ги разбирам нещата. 

Друго наслаждение ми е да бера гъби с преференции - за такова нещо даже излизам от режима на поверителност, пораждам и се появявам измежду култивираните печурки, наречени народ. 

Ами хубаво е. 

Гъбите желаят да се снимат с мен, да ме допрян, да проведат един човешки диалог. 

И аз ходя измежду печурките, аз вървя въодушевен. 

А мишките се крият в дупките си!