Време е за различен вид НАТО
НАТО може да бъде избавена. Но друг Алианс, който познаваме в последните 77 години. За да оцелее след офанзивата от рецензии на Съединени американски щати, ще би трябвало да се появи един доста друг алианс – и то скоро. Иво Даалдер, някогашен дипломат на Съединени американски щати в НАТО и старши помощник в Центъра Белфер към Харвардския университет изяснява какво би трябвало да се случи, с цел да продължи да съществува Алианса.
Атаките на Тръмп против НАТО датират от десетилетия
Враждебността на американския президент беше предстояща. Тръмп омаловажава американските съюзи за сигурност от десетилетия, още от известното му изявление за Playboy през 1990 година, когато прикани съдружниците да заплащат на Съединени американски щати за сигурността, която те обезпечават. Като магнат в региона на недвижимите парцели, Тръмп смяташе, че тежестта от това да има съдружници надвишава изгодите и това остава неговото мнение като президент.
През 2017 година той влезе в Белия дом, определяйки НАТО като стар съюз. Съвсем неотдавна го назова „ книжен тигър “, „ ненужен “, а защото съдружниците в този момент отхвърлят да се причислят към офанзивата му против Иран и някои даже отхвърлят на американските военни достъп до своето въздушно пространство и бази, президентът отиде още по-далеч.
За Тръмп войната в Иран беше тестване за НАТО и то се провали.
„ Ще помним. Ние ще им дойдем на помощ, само че те в никакъв случай няма да дойдат за нас “, сподели той.
И когато го попитаха дали би обмислил отдръпване от Алианса по-рано този месец, той съобщи, че това е „ оттатък всяко преразглеждане “.
Може ли Тръмп да извади Съединени американски щати от НАТО?
Въпреки това коментаторите допускат, че Тръмп не може да се оправи с тази задача без позволение от Конгреса. Всъщност закон от 2023 година, взаимно импортиран от тогавашния сенатор и сегашен държавен секретар Марко Рубио, не разрешава на президента да се отдръпва от НАТО, без да завоюва две трети от гласовете в Сената или закон, признат от Конгреса. И едното, и другото е малко евентуално да се случи.
Конституционността на този закон обаче е под въпрос. Президенти са се оттегляли от контракти и преди – в това число Джордж У. Буш от Договора за противобалистични ракети през 2002 година и самият Тръмп от Договора за нуклеарни сили със междинен обхват през 2019 година И в случай че Конгресът съди президента, в случай че той се отдръпна от НАТО, е доста малко евентуално Върховният съд да се произнесе против него при практикуване на изпълнителната си власт.
Тръмп може да „ взриви “ Алианса от вътрешната страна
Освен това, даже без публично отдръпване, има доста дейности, които Тръмп може да предприеме, с цел да подкопае НАТО от вътрешната страна.
Първо, многочислените му отрицателни изказвания – в това число подправени обвинявания, че съдружниците от НАТО в никакъв случай няма да се притекат на помощ на Америка, макар че всички те го направиха и заплатиха висока цена и жертви след 11 септември.
Освен това, той би могъл да подреди понижаване на войските и потенциала, ситуирани в Европа, да в профил американските военни от командната конструкция на НАТО и да откаже да взе участие в разискванията на НАТО, което на процедура би спряло всички решения, които изискват консенсус на съдружниците.
Що се отнася до член 5, който заявява, че съдружниците ще преглеждат въоръжено нахлуване против един от тях „ като въоръжено нахлуване против всички “, същият член ясно показва, че всеки съдружник може „ да предприеме дейности, които сметне за нужни “. Изпращането на каски или очила за нощно виждане се вписва в това безусловно определение.
С други думи, има доста способи да се подкопае НАТО – или най-малко задължението на Съединени американски щати към груповата защита. Това е действителността, с която се сблъскват съдружниците на Америка.
Те се пробваха да оказват помощ на Тръмп да разбере за какво НАТО е значимо – освен за тях, само че и за Съединени американски щати. Опитаха се посредством ласкателства, увеличени разноски, чести диалози и визити. Нищо от това не проработи.
Какво следва?
Това значи, че съдружниците в този момент имат явен набор от благоприятни условия: Първо, могат да се опитат да изчакат Тръмп с вярата, че идващият президент ще удостовери още веднъж водачеството на Съединени американски щати в НАТО и уговорката им към него. Това проработи по време на първия му мандат, само че не е ясно дали ще проработи още веднъж. Нещо фундаментално е нарушено и европейското доверие в Америка е част от това.
Вторият вид е изборът на автономия и основаването на същинска европейска отбранителна и възпираща позиция отвън НАТО, с цел да се подсигурява стратегическа самостоятелност от Съединени американски щати. Но това би било глупава задача. Никоя съществуваща или нова, чисто европейска конструкция, няма да има оперативните, логистичните или институционалните познания, с цел да провежда групови отбранителни старания.
Което оставя третия вид: Алиансът, който управлява груповите отбранителни старания на Европа от 1950 година насам – само че един доста друг НАТО.
Алиансът, който се е развил през последните 75 години, е освен воден от Съединени американски щати, само че и концентриран върху Съединени американски щати. Военният, разследващият и дипломатическият принос на Америка е скелетната система, която е поддържала тялото му изправено и готово за деяние.
Замяната на това ядро на Съединени американски щати няма да бъде лесна. Но не е и невъзможна.
Европа и Канада разполагат с груповите запаси, боен опит, индустриален потенциал, механически средства и, все по-често, с политическата увереност, нужни за подмяна на Съединени американски щати в ядрото на системата на Алианса.
Страните от НАТО са се заели да усилят разноските си за защита до равнищата от Студената война. Те избират разнообразни форми на наборна военна работа, с цел да покачат числеността на въоръжените сили, и форсират производството на отбранителна техника с темпове, невиждани от четири десетилетия. Въпреки че изостават от Съединени американски щати във връзка с нововъведенията и технологиите, те наваксват, не на последно място посредством взаимно развиване с украински компании, които са изпреварили нововъведенията и производството в отбранителната промишленост по целия свят.
Също по този начин са подхванали взаимни инициативи отвън, само че допълващи НАТО. Такива са Съвместните експедиционни сили, ръководени от Обединеното кралство; финансираната от Европейски Съюз стратегия „ Действия за сигурност за Европа “, която предизвиква взаимното закупуване на създадено в Европа съоръжение, както и решението на Франция да се включи в двустранни полемики за разширение на нуклеарния си възпиращ потенциал към европейските съдружници.
Това, от което съдружниците от НАТО се нуждаят в този момент, е време да трансфорат своята увереност и запаси в действителни военни качества. Проблемът е, че това време се мери в години – може би пет или повече – не в месеци. Освен това скоростта на сполучливата промяна ще се дефинира от степента на съдействие със Съединени американски щати. Повече съдействие значи по-бърза смяна и назад.
Въпреки това, по-европейско НАТО от дълго време е закъсняло. Жалко е, че първият анти-НАТО президент на Съединени американски щати реализира тази промяна. Но в последна сметка и Европа, и НАТО ще бъдат по-добри за това.
Politico/превод: SafeNews
Още вести четете в: Свят, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News