По следите на депортираните деца от Украйна
Наталия Луцик не е тяхна майка, само че те са нейните деца - 15 момчета и девойки от дом за сираци в украинското село Новопетривка, които прекарват месеци под контрола на съветските окупационни войски.
В момента Наталия и децата се намират в сигурност в Грузия, откакто съумяват да изоставен Русия благодарение на интернационалните доброволци.
Историята им е разказана в следствие на SkyNews, които разказват схемите на трансфер на украински деца от окупираните зони и изпращането им на " патриотично " превъзпитание в лагери навътре в Русия.
За децата от Новопетривка (край Миколаив) кошмарът стартира в средата на март, когато съветските войски влизат в селото им.
Наталия Луцик - шеф на обществения дом - си спомня по какъв начин танковете минават по улиците, след което маскиран съветски пълководец и група бойци с автомати стопират до вратата им.
Обитателите на дома са деца, чиито родители или са умряли, или са живи, само че не могат да се грижат за тях.
Веднага след експлоадирането на войната Наталия приканва околните им да ги отведат в сигурност. 85 фамилии реагират, само че няма кой да помогне на 15 малолетни момчета и девойки - точно те остават в постройката, когато съветските танкове идват.
Войниците заплашват Луцик с разстрел, в случай че се опита да избяга, откакто тя ги моли да ѝ разрешат да изведе децата на украинска територия.
" Навсякъде към този момент ще е Русия ", декларират те.
" Руснаците ми споделиха, че ще вземат децата. Аз им отговорих, че никой няма да върви на никое място без мен ", споделя Наталия Луцик пред SkyNews.
Жената работи от над 30 години в обществения дом. Нейният сътрудник Валерий, който е охранител в институцията - някогашен деец от украинските Военноморски сили - отхвърля да се раздели с нея макар заплахата за личния му живот.
Отнемането на украински деца и изпращането им в Русия е военно закононарушение, за което Международният углавен съд издаде заповед за арест против Владимир Путин и отговарящата за въпросите на децата в Русия Мария Лвова-Белова.
Първите сигнали за депортирането на деца от военните зони към окупирания Крим идват още напролет на 2022 година Част от тях са пуснати непринудено от родителите им, които се надяват, че раздялата ще е краткотрайна, а синовете и дъщерите им ще са в сигурност.
Хиляди от тях обаче не се връщат, а са разселени надълбоко на съветска територия. Обвинението против съветските управляващи е, че редовно реалокира деца от Украйна за асимилация и замяна на националната им еднаквост, тъй че да употребява " русификацията " им като съображение за още по-големи териториални искания.
През май 2022 година Путин издаде декрет, който улеснява даването на поданство на украински деца без наставнически грижи и улеснява осиновяването им в Русия.
Наталия и Валерий съумяват да запазят децата в дома в Новопетривка до юли 2022 година, когато руснаците още веднъж се връщат - този път с ескорт от 6 микробуса.
Командирът им заповядва на дамата да събере децата и да ги подготви за тръгване на място с " ток и течаща вода ". Директорката му предлага да попитат учениците дали са съгласни - всички те отхвърлят да тръгнат с руснаците.
На идващия ден обаче са принудени да се качат на бусовете под опасност с разстрел.
14-годишната Даша споделя пред SkyNews, че са се възпротивили и са поискали да останат в бомбоубежището си в подземния етаж на постройката: " В този миг те започнаха да стрелят на двора ".
Уплашени и комплицирани, всички се качват на бусовете и пътуват към 240 км до друга окупирана от руснаците територия в село Степанивка. Военните ги съпровождат до новата локация, а Наталия и Валерий пътуват зад конвоя, като се опасяват, че при всяка инспекция по пътя може да бъдат премахнати.
Пристигат в " психиатрична болница " с решетки на прозорците, по описанието на Наталия. Първоначалният потрес е последван от тримесечно релативно мъртвило.
Докато украинската войска провежда сполучливата си контраатака в Херсон обаче, съветските бойци още веднъж подреждат децата да бъдат преселени на изток - за повторно.
" Не желаеме да се местим, не сме в заплаха тук ", споделя Наталия.
" Никой не ви пита дали желаете ", дава отговор ѝ съветска жена в униформа. " Ако не желаете да дойдете, децата потеглят без вас ".
Дават им 10 минути да съберат движимостите си и да тръгнат. Руснаците бързат да се изтеглят на десния бряг на Днепър, с цел да избягат от настъплението на украинските войски.
Трансферът през реката е " най-ужасният миг в цялото ни тестване ", споделя Наталия. " Ще помня тази ръждясала лодка до края на живота си ".
Това се случва през октомври, децата са облечени неуместно за студеното време, дамата се пробва да ги завие в хавлиени кърпи, с цел да не замръзнат.
15-годишният Стас споделя, че когато са пресекли Днепър, е помислил, че в никакъв случай повече няма да види Украйна. Оттам са изпратени до Крим с рейсове, а крайната им дестинация е Краснодар в южна Русия.
Наталия не смее да каже на децата какво се случва: " Страхувах се да им кажа, че ни водят в страната, която ни лиши всичко. Чувствах се по този начин, като че ли бяха изтръгнали душата ми ".
През ноември 2022 година Наталия и Валерий въпреки всичко съумяват да провеждат бягство към Грузия дружно с 15-те деца. Украинката отхвърля да разкрие всички елементи към задачата, която ги води от Краснодар край Черно море през планините и границата на Русия с Грузия до Тбилиси.
Надява се, че този маршрут ще може да бъде употребен и от други хора в нейното състояние. Пътуването им е изпълнено с проблеми и рискове. Наталия има истинските персонални документи единствено на половината от децата - за останалите носи ксерокопия от актовете им за раждане и се опасява, че ще бъдат арестувани при инспекция.
Опасява се и от това, че военният статут на приятеля ѝ Валерий ще бъде оголен на границата. Отнема им часове, до момента в който служителите на реда ревизират още веднъж и още веднъж документите. Въпреки всичко ги пускат.
SkyNews разкрива, че сполучливото им бягство е станало факт с помощта на група от интернационалните доброволци - в това число 53-годишна американка на име Кати Стикъл.
Последната година тя посвещава на евакуирането на украинци от окупираните зони. В момента живее в Тбилиси в " сиропиталището в заточение ", където са настанени и децата на Наталия.
Обитателите на дома се устоят с помощта на донори от целия свят.
Хиляди други украински деца нямат същия шанс.
Част от тях са настанени в минимум 10 лагера, общежития или домове за сираци на съветска територия. Някои от тези обекти се намират надалеч на изток от Москва.
Една от локациите е летен лагер в Чечня - съгласно Русия, децата са изпратени там със единодушието на родителите - а пропагандни клипове демонстрират по какъв начин момчетата минават военно образование и се учат по какъв начин да боравят с револвери и автомати.
Същите подиуми се случват в сиропиталище в съветския Липецк, където са изпратени 9 деца от украински обществен дом - патриотичната образователна стратегия включва посещаване от съветски кадети, които учат децата по какъв начин да употребяват оръжия.
Украински деца са принуждавани да вземат участие в празнувания на съветските въоръжени сили в региона на Саратов, а в Самара са карани да гледат военни брифинги и да четат за " специфичната интервенция ".
В момента Наталия и децата се намират в сигурност в Грузия, откакто съумяват да изоставен Русия благодарение на интернационалните доброволци.
Историята им е разказана в следствие на SkyNews, които разказват схемите на трансфер на украински деца от окупираните зони и изпращането им на " патриотично " превъзпитание в лагери навътре в Русия.
За децата от Новопетривка (край Миколаив) кошмарът стартира в средата на март, когато съветските войски влизат в селото им.
Наталия Луцик - шеф на обществения дом - си спомня по какъв начин танковете минават по улиците, след което маскиран съветски пълководец и група бойци с автомати стопират до вратата им.
Обитателите на дома са деца, чиито родители или са умряли, или са живи, само че не могат да се грижат за тях.
Веднага след експлоадирането на войната Наталия приканва околните им да ги отведат в сигурност. 85 фамилии реагират, само че няма кой да помогне на 15 малолетни момчета и девойки - точно те остават в постройката, когато съветските танкове идват.
Войниците заплашват Луцик с разстрел, в случай че се опита да избяга, откакто тя ги моли да ѝ разрешат да изведе децата на украинска територия.
" Навсякъде към този момент ще е Русия ", декларират те.
" Руснаците ми споделиха, че ще вземат децата. Аз им отговорих, че никой няма да върви на никое място без мен ", споделя Наталия Луцик пред SkyNews.
Жената работи от над 30 години в обществения дом. Нейният сътрудник Валерий, който е охранител в институцията - някогашен деец от украинските Военноморски сили - отхвърля да се раздели с нея макар заплахата за личния му живот.
Отнемането на украински деца и изпращането им в Русия е военно закононарушение, за което Международният углавен съд издаде заповед за арест против Владимир Путин и отговарящата за въпросите на децата в Русия Мария Лвова-Белова.
Първите сигнали за депортирането на деца от военните зони към окупирания Крим идват още напролет на 2022 година Част от тях са пуснати непринудено от родителите им, които се надяват, че раздялата ще е краткотрайна, а синовете и дъщерите им ще са в сигурност.
Хиляди от тях обаче не се връщат, а са разселени надълбоко на съветска територия. Обвинението против съветските управляващи е, че редовно реалокира деца от Украйна за асимилация и замяна на националната им еднаквост, тъй че да употребява " русификацията " им като съображение за още по-големи териториални искания.
През май 2022 година Путин издаде декрет, който улеснява даването на поданство на украински деца без наставнически грижи и улеснява осиновяването им в Русия.
Наталия и Валерий съумяват да запазят децата в дома в Новопетривка до юли 2022 година, когато руснаците още веднъж се връщат - този път с ескорт от 6 микробуса.
Командирът им заповядва на дамата да събере децата и да ги подготви за тръгване на място с " ток и течаща вода ". Директорката му предлага да попитат учениците дали са съгласни - всички те отхвърлят да тръгнат с руснаците.
На идващия ден обаче са принудени да се качат на бусовете под опасност с разстрел.
14-годишната Даша споделя пред SkyNews, че са се възпротивили и са поискали да останат в бомбоубежището си в подземния етаж на постройката: " В този миг те започнаха да стрелят на двора ".
Уплашени и комплицирани, всички се качват на бусовете и пътуват към 240 км до друга окупирана от руснаците територия в село Степанивка. Военните ги съпровождат до новата локация, а Наталия и Валерий пътуват зад конвоя, като се опасяват, че при всяка инспекция по пътя може да бъдат премахнати.
Пристигат в " психиатрична болница " с решетки на прозорците, по описанието на Наталия. Първоначалният потрес е последван от тримесечно релативно мъртвило.
Докато украинската войска провежда сполучливата си контраатака в Херсон обаче, съветските бойци още веднъж подреждат децата да бъдат преселени на изток - за повторно.
" Не желаеме да се местим, не сме в заплаха тук ", споделя Наталия.
" Никой не ви пита дали желаете ", дава отговор ѝ съветска жена в униформа. " Ако не желаете да дойдете, децата потеглят без вас ".
Дават им 10 минути да съберат движимостите си и да тръгнат. Руснаците бързат да се изтеглят на десния бряг на Днепър, с цел да избягат от настъплението на украинските войски.
Трансферът през реката е " най-ужасният миг в цялото ни тестване ", споделя Наталия. " Ще помня тази ръждясала лодка до края на живота си ".
Това се случва през октомври, децата са облечени неуместно за студеното време, дамата се пробва да ги завие в хавлиени кърпи, с цел да не замръзнат.
15-годишният Стас споделя, че когато са пресекли Днепър, е помислил, че в никакъв случай повече няма да види Украйна. Оттам са изпратени до Крим с рейсове, а крайната им дестинация е Краснодар в южна Русия.
Наталия не смее да каже на децата какво се случва: " Страхувах се да им кажа, че ни водят в страната, която ни лиши всичко. Чувствах се по този начин, като че ли бяха изтръгнали душата ми ".
През ноември 2022 година Наталия и Валерий въпреки всичко съумяват да провеждат бягство към Грузия дружно с 15-те деца. Украинката отхвърля да разкрие всички елементи към задачата, която ги води от Краснодар край Черно море през планините и границата на Русия с Грузия до Тбилиси.
Надява се, че този маршрут ще може да бъде употребен и от други хора в нейното състояние. Пътуването им е изпълнено с проблеми и рискове. Наталия има истинските персонални документи единствено на половината от децата - за останалите носи ксерокопия от актовете им за раждане и се опасява, че ще бъдат арестувани при инспекция.
Опасява се и от това, че военният статут на приятеля ѝ Валерий ще бъде оголен на границата. Отнема им часове, до момента в който служителите на реда ревизират още веднъж и още веднъж документите. Въпреки всичко ги пускат.
SkyNews разкрива, че сполучливото им бягство е станало факт с помощта на група от интернационалните доброволци - в това число 53-годишна американка на име Кати Стикъл.
Последната година тя посвещава на евакуирането на украинци от окупираните зони. В момента живее в Тбилиси в " сиропиталището в заточение ", където са настанени и децата на Наталия.
Обитателите на дома се устоят с помощта на донори от целия свят.
Хиляди други украински деца нямат същия шанс.
Част от тях са настанени в минимум 10 лагера, общежития или домове за сираци на съветска територия. Някои от тези обекти се намират надалеч на изток от Москва.
Една от локациите е летен лагер в Чечня - съгласно Русия, децата са изпратени там със единодушието на родителите - а пропагандни клипове демонстрират по какъв начин момчетата минават военно образование и се учат по какъв начин да боравят с револвери и автомати.
Същите подиуми се случват в сиропиталище в съветския Липецк, където са изпратени 9 деца от украински обществен дом - патриотичната образователна стратегия включва посещаване от съветски кадети, които учат децата по какъв начин да употребяват оръжия.
Украински деца са принуждавани да вземат участие в празнувания на съветските въоръжени сили в региона на Саратов, а в Самара са карани да гледат военни брифинги и да четат за " специфичната интервенция ".
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ