Ние не умираме, докато имаме пред себе си цел
Наталия Бехтерева (1924 – 2008 г.) - внучката на световноизвестния физиолог, психиатър и невропатолог Владимир Бехтерев – е не по-малко прочут неврофизиолог и началник на Института за мозъка към Руската академия на науките. Тя учи човешкия мозък през по-голямата част от живота си. Бехтерева е измежду основоположниците на модерна просвета за мозъка. Тя открива къде се крие изобретателната мисъл, открива по какъв начин работи паметта и се натъква на така наречен „ детектор на грешките “, който управлява нашето държание.
1. Често мисля за мозъка, като че ли е обособен организъм - „ създание в съществото “. Мозъкът се съхранява, като не позволява вихърът от отрицателни страсти да го погълне напълно. Когато разбрах това, имах възприятието, че съм намерила бисер.
2. При прочувствени разстройства доста добре се отразяват разходките, другите двигателни действия. Какво ли не прави с хората плуването, придвижването във водата! След водни процедури човек се усеща като прероден!
3. Култивираният баланс на страстите, гордостта в рационални граници и твърдостта на духа са най-важните условия за цялостно разрастване на гения.
4. Ако хората бяха здрави и – да го кажем по този начин, - по-рядко позволяваха на проблемите да ги разстройват, креативният капацитет на човечеството доста би се нараснал. Особено в този момент, във етапа на възходящия информативен поток.
5. На индивида е присъщо да търси наслада – това е анонимен биологичен инстинкт за оцеляване.
6. Емоциите са оня фактор, който най-често и най-сериозно въздейства върху положението на мозъка на здравия човек.
7. Не ми харесва, когато съпоставят човешкия мозък с компютър. Наистина той е организиран по този начин, че даже не си представям какви витални потребности са наложили появяването на подобен идеален уред. Мозъкът умее толкоз доста, че не преставаме да се изненадваме.
8. Още една загадка на мозъка – сънищата. За мен най-голямата мистерия е самият факт, че спим. Могъл ли е мозъкът да бъде основан по този начин, че да нямаме потребност от сън? Струва ми се, че да. Например делфините: при тях спят подред лявото и дясното мозъчно полукълбо… Как може да се изясни „ сънят с продължение “ и други сходни чудатости? Да предположим, че не за пръв път ви се присънва някакво доста красиво, само че непознато място – да вземем за пример град. Най-вероятно обликът на приказния град в сънищата се образува в мозъка под въздействие на книгите и филмите и някак си се трансформира в непрекъсната фантазия. Привлича ни нещо към момента неизпитано, само че доста хубаво… Или пророческите сънища – какво са те? Получаване на информация оттатък, предугаждане на бъдещето или инцидентно съвпадане? Самата аз две седмици „ преди събитието “ видях насън гибелта на моята майка с всички детайлности.
9. Почти всички хора се опасяват от гибелта. Казват, че страхът от упованието на гибелта е доста по-страшен от самата гибел. Джек Лондон има роман за човек, който желал да открадне кучешки впряг. Кучетата го нахапали, кръвта на индивида изтекла и той починал. А преди този момент произнесъл думите: „ Хората на вятъра клеветят гибелта. “ Не тя е страшна, а умирането… Аз не се опасявам.
10. Знаете ли в действителност, че в мозъка ви непрестанно работи детектор на грешките? Той припомня: „ Не сте изгасили лампата в банята “, обръща ви внимание върху неправилния израз „ синьо лента “ и предлага на различен дял на мозъка да го проучва – лентата е синя, не синьо. Но какво се крие зад грешката? Ирония, неведение или немарливост, може би неточност на езика поради бърз диалект, издаващ неспокойствие? Вие сте човек, задължен сте да знаете и разбирате не един, а голям брой проекти.
11. Излиза, че когато някой споделя „ след всичко претърпяно станах различен човек “, е безусловно прав – цялата активност на мозъка му се е преструктурирала, даже са се разместили някои центрове. Виждаме по какъв начин хората мислят, по какъв начин припламват обособени дейни кафези, само че към момента не сме разшифровали кода на мисленето и не сме в положение да отгатнем какви мисли провокира картината на екрана. Може би в никакъв случай няма да го реализираме.
12. Приема се, че използваме единствено 5—7 % от мозъчните си кафези. Въз основа на своите проучвания персонално аз съм склонна да имам вяра, че при умния, креативен мислещ човек работят съвсем всичките 100 % – само че не едновременно, а като светлинките на коледна декорация – поред, на групи, на фигури.
13. Изказвах се, изнасях лекции, занимавах се с голяма организационна работа, само че не живях. Докато не ми разпоредиха следващата свръхзадача – отчет, който ми разреши да оценя осъщественото в предишното и ми сподели, че има смисъл в бъдещето. Без свръхзадачи човешкото битие е лишено от смисъл. Животните се раждат, дават живот на ново потомство, след това способността им за размножаване замира и идва гибелта. А ние – ние не умираме, до момента в който имаме цел: да дочакаме внуци и правнуци, да напишем книга, да опознаем света, да надникнем от другата страна на огледалото… Старостта не съществува и нищо не свършва, до момента в който самите вие не пожелаете.
14. Годините отнасят всичко външно и с възрастта човешката душа последователно се освобождава от обвивките си и се показва в изначалния си тип. Вече няма потребност да се харесваш, да играеш игри. Можеш да бъдеш самия себе си, да приказваш каквото мислиш и каквото чувстваш. Най-после разбираш какво е благополучие – то е това, което можеш още през днешния ден и в този момент да споделиш с другите, нещо мъничко, нежно и извънредно значимо – сьомга в четвъртък, с която домашната помощница обича да се гощава. Парче от най-финия вълнен плат за подарък на скъпата другарка. Сърдечно посвещение на подарената книга. Или 10 вкусни пастички от френската сладкарница.
15. Допускам, че мисълта съществува настрана от мозъка., а той единствено я улавя от пространството и я прочита. Виждаме доста неща, които сме неспособни да разбираем. Срещала съм се с Ванга - тя вижда предишното, предсказва и бъдещето. По данни на БАН прогнозите й са се сбъдвали до 80%. Как го е правела?
16. Ние се борим с живота. Мислим си: ще получим награда, ще купим апартамент, кола, ще ни покачат в службата – тогава ще бъдем удовлетворени! А вечно ще се запомни друго – по какъв начин младият и хубав баща свири на рояла древен валс, а ти се въртиш ли въртиш в такт с музиката като листо на вятъра…
17. Има ли душа? Ако да – какво съставлява тя? Нещо, което пронизва цялото тяло, което не признава нито стени, нито порти или тавани. Поради липса на по-сполучливи избрания назовават душа това, което напуща тялото, когато човек умира… Къде е мястото на душата? В мозъка, в гръбнака, в сърцето, в стомаха? Може да кажете – „ в цялото тяло “ или „ отвън тялото, някъде наоколо “. Аз мисля, че тази субстанция не се нуждае от място. Ако я има, тя е в цялото тяло.
Източник: nesnilos.com; превод: Obekti.bg
