Натъква ли се западният свят на естествените си граници? Ще

Натъква ли се западният свят на естествените си граници? Ще съумеят ли Съединени американски щати да удържат своята еднаквост? Защото дали Америка е способна да удържа еднополюсен свят, не зависи от силата на съперниците ѝ, а от това до каква степен в нея тече вътрешен развой на разложение. Полюсът се резервира не според от силата на съперниците му, а вследствие на вътрешната готовност на популацията му.
Тези и още въпроси преглеждат Андрей Райчев, Тончо Краевски и Радослав Илиев в.


Акценти: 
Андрей Райчев: Границата на еднополюсния свят не поражда по линия на политическата опозиция, а по линия на самия план. Западният план допуска, обаче, нещо извънредно наивно, а точно, че полезностите на френската гражданска война, въплътени в американската концепция за свободата са универсални. Границите на еднополюсния свят са там, където концепциите за независимост и частично за тъждество и приятелство не работят. Те се намират не там, където някой дрънка оръжия против Съединени американски щати. Не в дейната опозиция е казусът, а във фундаменталното допускане, че западните полезности са универсални. 
Основният артикул на глобализацията е регионализацията. Границите на районите пораждат естествено. Предствата, че те са Рим, който ще прави каквото си желае, тъй като сплотява хубави райони, има пари и оръжия се натъква на въпроса за боговете. Но Рим не се разраства повече от естествените си граници. Защото границите на районите не зависят от силата, а от културите, с които се сблъскват.
Тончо Краевски: Искам да предложа тъкмо противоположната теза, че зависят точно от силата. Културата е фундаментална, само че в последна сметка става въпрос за мощ. В Германия след втората международна война държавния суверенитет е безусловно премахнат. Същото става и с Япония. Има разлика в смазването на концепцията за суверенитет в източна и западна Германия. Източна Германия и до ден сегашен доста повече наподобява на остарялата Германия. В този смисъл силата съгласно мен играе сериозна роля.

Андрей Райчев: От това, което споделям следва нещо по-фундаментално. Ако е правилно, че западният свят ще се натъкне на своите естествени граници, то на тези граници той ще получи нужда да се договаря. Точно както Рим, който не е заплашен от своите съседи, които не може да асимилира, а е заплашен от вътрешната страна. 
Дали Америка е способна да удържа еднополюсен свят не зависи от силата на съперниците ѝ, а от това до каква степен в нея тече вътрешен развой на разложение, отцепване и загуба на еднаквост. Ако Америка загуби еднаквост и престане да бъде Америка доста скоро, както Рим тя ще залезе. Виждаме го доста ясно в Рим, когато половината от империята стопира да се бие и стартира да изпраща наемници. Византия в никакъв случай не позволява това и там изначало до дъно се бие византийският селяндур и по тази причина те имат 1000 години повече живот. Полюсът се резервира не според от силата на съперниците му, а вследствие на вътрешната готовност на популацията му.
Радослав Илиев: Тук резонно идва въпросът желае ли актуалният западен човек въобще да се бие?
Андрей Райчев: Да това е огромният въпрос, има ли сили Америка да задържи своята еднаквост, или е застрашена да се трансформира в Америки.
Радослав Илиев: Но това, което сега следим са две Америки. Едната, най-общо дано я назовем либерално-демократична, обвързвана с демократическата партия твърди, че просвещенските полезности са безалтернативни. И една друга Америка обвързвана в последно време за жалост с Тръмп, която осъзнава, че е гранична и че би трябвало някъде да се спре и да се контракти. Тръмп споделя, че Америка би трябвало да се занимава със своите работи и главният и проблем сега е американизацията на света. Като следствие това изисква великански разноски за поддържане на мир и ред и най-много нездравословното въвличане на Америка във външни проблеми, които тя всмуква, като свои.
Тръмп споделя, че е време Америка да осъзнае своите граници, като район, а не като свят, а демократите споделят противоположното - ние сме виновни за света.
Андрей Райчев: Няма никакво подозрение, че Америка сега се раздира от вътрешната страна. За мен въпросът е в това ще съумеят ли да удържат вътрешната си независимост. Според мен в това е тайната на Америка. Ако се откажат от свободата си, съгласно мен, с Америка е свършено.
Тончо Краевски: Това зависи от суверенитета на тяхната страна, тъй като суверенността на жителите се подсигурява от суверенитета на страната им.
Америка е като дивият запад на световно ниво. Америка е най-силният шериф в целия свят, само че има голям проблем. Тя в никакъв случай не е съумяла да откри всеобхватни, хомогенни единни институции в света. Има разпиляни институции, които те като най-силни могат да употребяват. Но те са доста надалеч от това да трансфорат света в един свят и в една страна.
В момента те се сблъскват с рамките на личните си сили.
 
 
 
 
 
18 Фев 20231240715 Фев 2023918415 Фев 2023194714 Фев 2023440813 Фев 2023332712 Фев 20232030КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани18 Фев 20231062007 Фев 2023134818 Фев 202367518 Фев 2023520
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД