Сделка за София – може ли човек с раздвоено съзнание да управлява столицата?
Нася Кралевска*, Филаделфия, Съединени американски щати, особено за Faktor.bg
Всепризната истина - доказана от учените, - е, че първите седим години от живота на индивида са определящи за построяването на личностните му качества, убеждения, възгледи. Че те са основополагащи, защото през тях децата копират чутото и видяното в средата, в която порастват. Тя е, която въздейства в оформянето на ценностната им система, на характера им, на прочувствената им връзка с родители, семейство, общество.
А да не забравяме, че първата информация е и най-важната, най-устойчивата. В нея си повярвал с цяла душа, изключително в случай че тя идва от най-близките ти хора. След това даже и да се запознаеш с същинските обстоятелства, мъчно пречупваш създалото се в съзнанието ти мнение.
Трудно и с неимоверно напъване на разсъдъка, на волята!
Тоталитарните комунистически режими са оповестени от демократичния свят за
незаконни
А репресивните им поддържащи ги органи – ще рече гръбнакът на терора и потъпкването на човешките права, - са построени по сходство на злокобния руски Комитет за държавна сигурност.
В Народна република България той носеше същото име.
Васил Терзиев – процъфтяващ предприемач, препоръчан от обединяването „ Продължаваме промяната – Демократична България “, партията „ Спаси София “ и гражданската организация „ Екипът на София “ за кмет на столицата ни е роден и отгледан във много комунистическо семейство. Ще рече – не седем, а цели единадесет години, – най-близките му родственици са се радвали на високи позиции в Комитета за Държавна сигурност, от където по този начин да се каже - „ са колили и бесили “. Възможно е някои от тях - директно или индиректно, да са взели участие в подготовката на престъпния преход на родината ни – в приключването на държавни средства към частни банкови сметки на представители на елита на тоталитарната власт и на репресивния й орган.
А в случай че не са взели участие, то сигурно са знаели за незаконното действие.
Малкият Васил е расъл с дядо като Васил Терзиев – изтъкнат партизанин, в следствие генерал-лейтенант и началник на Трето ръководство на Държавна сигурност (военно контраразузнаване) през един от най-мрачните интервали от историята на комунистическата тирания в страната ни - от 1952 до 1976 година
Освен дядото, и дядото-чичо – Тодор Терзиев, е бил в положение да окаже въздействие върху детето с " блестящата си кариера ". Също някогашен партизанин, също генерал-лейтенант за цели петнадесет години той е шеф на Четвърто ръководство на Държавна сигурност (техническо), в което е била съсредоточена техниката, нужна за следене на дейностите, подслушване на диалозите и управление на кореспонденцията на българите.
И двамата братя са носители на най-високите оценки, раздавани в Народна република България, наред с многочислените облаги и привилегии за тях и за родовете им.
Бащата на Васил – Александър Терзиев, продължава фамилната традиция. Той работи като щатен помощник в Първо основно ръководство на Държавна сигурност (външно разузнаване), отговарящ за интервенции зад граница под директното послушание на руския Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
Чичото на момчето – Павел Терзиев, пък е щатен помощник в злокобното Шесто ръководство на Държавна сигурност за битка с идеологическата измама, преследващ генерации българи от научно-техническата и креативната интелигенция, духовенството, младежта.
В сходно семейство - обвързвано с тежки закононарушения на комунистическата ни партия, не е мъчно човек да си показа какво се е говорило, какви празници са празнувани,
какви полезности са обявявани за висши
Как са се отбелязвали юбилеите на „ славните “ дядо и дядо-чичо, какви празненства са устройвани след приемането от тях на нови и нови ордени… Какви са били другарските среди на родителите на Васил. На какви исторически „ истини “ са го учили.
Не мога да допускам на декларираното от претендента за кмет на София Васил Терзиев, че не познава дядо си чак толкоз добре и че в никакъв случай не е водил диалог с него за това, какво той е правил.
Крайно неубедително изказване! Та той носи името на същия този дядо, а за всички ни е ясна мощната връзка, която съществува посред дядо и внук, наименуван на него. Още повече, че дядото си отива от този свят, когато внукът е към този момент младеж. Със сигурност двамата са имали време да си приказват.
Тук пристигна ред да си спомня по какъв начин още в началното ми учебно заведение в София постоянно гостуваха някогашни партизани и чиновници на Държавна сигурност, с цел да ни приказват за своите си „ геройства “, да ни се хвалят кого и по какъв начин са ликвидирали, да тъпчат главите ни с
лъже герои и отровни легенди
Та белким дядо няма да опише на едноимения си внук за своите си „ подвизи “?
Разпокъсани, повърхностни, неточни и без разумна връзка звучаха първите сериозни слова на Васил Терзиев за „ това нещо “ и за „ властническите “ времена, както той беше избрал да назовава интервала на аления гнет в България. За осведомените с новата ни история, незабавно се разбираше, че предприемачът бизнесмен в действителност не е прекомерно наясно с закононарушенията на комунизма, а страхливо и неумело
употребява клишета, страхувайки се от точните думи
Явно - мъчно му бе да упрекна рода си.
Затова до момента той не дава на проверяващия публицист Христо Христов поискания с отворено писмо достъп до документите в архива на Държавна сигурност за активността на околните си. И надали ще го направи.
Но тогава - по какъв начин ще ръководи София с раздвоено схващане, когато е извънредно време в столицата да се осъществят промени, от десетилетия жадувани от демократично настроените й жители? Как Терзиев ще промени в ролята си на кмет имената на улици, кръстени на терористи, окупатори, национални предатели? Как ще се разгласи за унищожаване на срамни монументи и мемориални знаци, отдадени на лъже събития и лъже герои? Как ще се оправи с корупцията с корени в тоталитарната епоха?
Голям риск поеха с тази номинация реформаторските политически организации, които го предложиха за поста. Не се ли сетиха, че с тази си постъпка губят още веднъж поддръжници? Или разчитат, че хората в последна сметка отново ще тръгнат да гласоподават „ за по-малкото зло? “
Що се отнася до самия Терзиев - в случай че той не може да отговори на условията на некомунистическа София заради фамилната си обремененост, е почтено самичък да се откаже от кметския стол, вместо да разединява гласоподавателите, които упорстват България най-накрая да стане правова и естествена страна. А в случай че откровено желае да подкрепя светлото бъдеще на родината си, то белким няма опция да откри други способи да направи това? Та той има всички преимущества от близкото минало – образоване, връзки, материално състояние на милионер.
Пределно ясно е, че животът и битието на бизнесмена нямат нищо общо с тези на децата на убитите или репресираните персони от политическия, военния и интелектуалния хайлайф на докомунистическа България, оставени без обучение, без парцел, без стотинка.
Абсолютно нищо общо!
Към казаното ще прибавя – Васил Терзиев, с изключение на общи приказки в началото, не заяви нищо значително по отношение на проектите си за ръководство на столицата. Той не показа нито една нова концепция. Не формулира нито едно работещо решение за превъзмогване на тежките проблеми на града. Не потвърди, че има каквато и да е визия по отношение на бъдещето на София като европейска столица. Пък и нямаше от кое място да я има.
На 2 юли обаче по бТВ в предаването „ 120 минути “ Терзиев стори нещо, не правено до момента от никого от средите, от които произлиза – той изиска амнистия. Заяви: „ Аз желая да се извиня. Да дам едно начало като потомък на хора, които са били в тези структури. Необходимо е да се осъзнае и направи. “ И насочи към софиянци някои обещания, от дълго време жадувани от тях. Заговори за досиета, за Музей на комунизма, за лустрация…
Работата е там, че някои от упоменатите инициативи към този момент са осъществени, а други - изискват конституционни промени…
И до каква степен може да се има вяра на думите му?
Дали към момента предприемачът Терзиев не гледа на единодушието си да заеме предлаганата му позиция като на „ договорка “ - както се изрази пред политическите си другари, издигнали го за поста?
Едно е несъмнено - гласоподавателите на столицата с десни убеждения са комплицирани и разграничени по повод кандидатурата за кмет на София на Васил Терзиев. Съществува действителна опция номинирана от друга политическа мощ персона да завоюва конкуренцията.
А що се отнася до Терзиев, то без подозрение - ще има още доста да го разнищват – и него самия, и родата му.
*Кралевска е български публицист и откривател. Завършила е немска лингвистика и публицистика в София. Работила е като редактор и е превеждала романи и разкази. Понастоящем се занимава с журналистика и е създател на книгите: «Без заглавие – Рушители и строители на България» (2001, 2003, 2006 г.), «Споделено детство» (2009 г.), «Communism versus Democracy – Bulgaria 1944 to 1997 ” (2010 г.), «Без заглавие – Комунизмът в борба с демокрацията (2011 г.), «България под комунизъм» (2016 г.) и «Shared Childhood – Behind the Iron Curtain ” (2016 г.).
Живее и работи във Филаделфия, омъжена за доктор Ерън Оуенс.
Всепризната истина - доказана от учените, - е, че първите седим години от живота на индивида са определящи за построяването на личностните му качества, убеждения, възгледи. Че те са основополагащи, защото през тях децата копират чутото и видяното в средата, в която порастват. Тя е, която въздейства в оформянето на ценностната им система, на характера им, на прочувствената им връзка с родители, семейство, общество.
А да не забравяме, че първата информация е и най-важната, най-устойчивата. В нея си повярвал с цяла душа, изключително в случай че тя идва от най-близките ти хора. След това даже и да се запознаеш с същинските обстоятелства, мъчно пречупваш създалото се в съзнанието ти мнение.
Трудно и с неимоверно напъване на разсъдъка, на волята!
Тоталитарните комунистически режими са оповестени от демократичния свят за
незаконни
А репресивните им поддържащи ги органи – ще рече гръбнакът на терора и потъпкването на човешките права, - са построени по сходство на злокобния руски Комитет за държавна сигурност.
В Народна република България той носеше същото име.
Васил Терзиев – процъфтяващ предприемач, препоръчан от обединяването „ Продължаваме промяната – Демократична България “, партията „ Спаси София “ и гражданската организация „ Екипът на София “ за кмет на столицата ни е роден и отгледан във много комунистическо семейство. Ще рече – не седем, а цели единадесет години, – най-близките му родственици са се радвали на високи позиции в Комитета за Държавна сигурност, от където по този начин да се каже - „ са колили и бесили “. Възможно е някои от тях - директно или индиректно, да са взели участие в подготовката на престъпния преход на родината ни – в приключването на държавни средства към частни банкови сметки на представители на елита на тоталитарната власт и на репресивния й орган.
А в случай че не са взели участие, то сигурно са знаели за незаконното действие.
Малкият Васил е расъл с дядо като Васил Терзиев – изтъкнат партизанин, в следствие генерал-лейтенант и началник на Трето ръководство на Държавна сигурност (военно контраразузнаване) през един от най-мрачните интервали от историята на комунистическата тирания в страната ни - от 1952 до 1976 година
Освен дядото, и дядото-чичо – Тодор Терзиев, е бил в положение да окаже въздействие върху детето с " блестящата си кариера ". Също някогашен партизанин, също генерал-лейтенант за цели петнадесет години той е шеф на Четвърто ръководство на Държавна сигурност (техническо), в което е била съсредоточена техниката, нужна за следене на дейностите, подслушване на диалозите и управление на кореспонденцията на българите.
И двамата братя са носители на най-високите оценки, раздавани в Народна република България, наред с многочислените облаги и привилегии за тях и за родовете им.
Бащата на Васил – Александър Терзиев, продължава фамилната традиция. Той работи като щатен помощник в Първо основно ръководство на Държавна сигурност (външно разузнаване), отговарящ за интервенции зад граница под директното послушание на руския Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
Чичото на момчето – Павел Терзиев, пък е щатен помощник в злокобното Шесто ръководство на Държавна сигурност за битка с идеологическата измама, преследващ генерации българи от научно-техническата и креативната интелигенция, духовенството, младежта.
В сходно семейство - обвързвано с тежки закононарушения на комунистическата ни партия, не е мъчно човек да си показа какво се е говорило, какви празници са празнувани,
какви полезности са обявявани за висши
Как са се отбелязвали юбилеите на „ славните “ дядо и дядо-чичо, какви празненства са устройвани след приемането от тях на нови и нови ордени… Какви са били другарските среди на родителите на Васил. На какви исторически „ истини “ са го учили.
Не мога да допускам на декларираното от претендента за кмет на София Васил Терзиев, че не познава дядо си чак толкоз добре и че в никакъв случай не е водил диалог с него за това, какво той е правил.
Крайно неубедително изказване! Та той носи името на същия този дядо, а за всички ни е ясна мощната връзка, която съществува посред дядо и внук, наименуван на него. Още повече, че дядото си отива от този свят, когато внукът е към този момент младеж. Със сигурност двамата са имали време да си приказват.
Тук пристигна ред да си спомня по какъв начин още в началното ми учебно заведение в София постоянно гостуваха някогашни партизани и чиновници на Държавна сигурност, с цел да ни приказват за своите си „ геройства “, да ни се хвалят кого и по какъв начин са ликвидирали, да тъпчат главите ни с
лъже герои и отровни легенди
Та белким дядо няма да опише на едноимения си внук за своите си „ подвизи “?
Разпокъсани, повърхностни, неточни и без разумна връзка звучаха първите сериозни слова на Васил Терзиев за „ това нещо “ и за „ властническите “ времена, както той беше избрал да назовава интервала на аления гнет в България. За осведомените с новата ни история, незабавно се разбираше, че предприемачът бизнесмен в действителност не е прекомерно наясно с закононарушенията на комунизма, а страхливо и неумело
употребява клишета, страхувайки се от точните думи
Явно - мъчно му бе да упрекна рода си.
Затова до момента той не дава на проверяващия публицист Христо Христов поискания с отворено писмо достъп до документите в архива на Държавна сигурност за активността на околните си. И надали ще го направи.
Но тогава - по какъв начин ще ръководи София с раздвоено схващане, когато е извънредно време в столицата да се осъществят промени, от десетилетия жадувани от демократично настроените й жители? Как Терзиев ще промени в ролята си на кмет имената на улици, кръстени на терористи, окупатори, национални предатели? Как ще се разгласи за унищожаване на срамни монументи и мемориални знаци, отдадени на лъже събития и лъже герои? Как ще се оправи с корупцията с корени в тоталитарната епоха?
Голям риск поеха с тази номинация реформаторските политически организации, които го предложиха за поста. Не се ли сетиха, че с тази си постъпка губят още веднъж поддръжници? Или разчитат, че хората в последна сметка отново ще тръгнат да гласоподават „ за по-малкото зло? “
Що се отнася до самия Терзиев - в случай че той не може да отговори на условията на некомунистическа София заради фамилната си обремененост, е почтено самичък да се откаже от кметския стол, вместо да разединява гласоподавателите, които упорстват България най-накрая да стане правова и естествена страна. А в случай че откровено желае да подкрепя светлото бъдеще на родината си, то белким няма опция да откри други способи да направи това? Та той има всички преимущества от близкото минало – образоване, връзки, материално състояние на милионер.
Пределно ясно е, че животът и битието на бизнесмена нямат нищо общо с тези на децата на убитите или репресираните персони от политическия, военния и интелектуалния хайлайф на докомунистическа България, оставени без обучение, без парцел, без стотинка.
Абсолютно нищо общо!
Към казаното ще прибавя – Васил Терзиев, с изключение на общи приказки в началото, не заяви нищо значително по отношение на проектите си за ръководство на столицата. Той не показа нито една нова концепция. Не формулира нито едно работещо решение за превъзмогване на тежките проблеми на града. Не потвърди, че има каквато и да е визия по отношение на бъдещето на София като европейска столица. Пък и нямаше от кое място да я има.
На 2 юли обаче по бТВ в предаването „ 120 минути “ Терзиев стори нещо, не правено до момента от никого от средите, от които произлиза – той изиска амнистия. Заяви: „ Аз желая да се извиня. Да дам едно начало като потомък на хора, които са били в тези структури. Необходимо е да се осъзнае и направи. “ И насочи към софиянци някои обещания, от дълго време жадувани от тях. Заговори за досиета, за Музей на комунизма, за лустрация…
Работата е там, че някои от упоменатите инициативи към този момент са осъществени, а други - изискват конституционни промени…
И до каква степен може да се има вяра на думите му?
Дали към момента предприемачът Терзиев не гледа на единодушието си да заеме предлаганата му позиция като на „ договорка “ - както се изрази пред политическите си другари, издигнали го за поста?
Едно е несъмнено - гласоподавателите на столицата с десни убеждения са комплицирани и разграничени по повод кандидатурата за кмет на София на Васил Терзиев. Съществува действителна опция номинирана от друга политическа мощ персона да завоюва конкуренцията.
А що се отнася до Терзиев, то без подозрение - ще има още доста да го разнищват – и него самия, и родата му.
*Кралевска е български публицист и откривател. Завършила е немска лингвистика и публицистика в София. Работила е като редактор и е превеждала романи и разкази. Понастоящем се занимава с журналистика и е създател на книгите: «Без заглавие – Рушители и строители на България» (2001, 2003, 2006 г.), «Споделено детство» (2009 г.), «Communism versus Democracy – Bulgaria 1944 to 1997 ” (2010 г.), «Без заглавие – Комунизмът в борба с демокрацията (2011 г.), «България под комунизъм» (2016 г.) и «Shared Childhood – Behind the Iron Curtain ” (2016 г.).
Живее и работи във Филаделфия, омъжена за доктор Ерън Оуенс.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ