Кой уби вярата на Вапцаров – противниците му или днешните червени капиталисти
Нася Кралевска*, Филаделфия, Съединени американски щати, особено за Faktor.bg
Поколения, раснали в тоталитарна България, бяха насърчавани в учебни заведения и университети да възприемат поезията на Никола Й. Вапцаров като висшо национално достижение. Стихосбирката му „ Моторни песни “ бе превеждана на десетки езици и популяризирана по целия свят, с цел да основава усещането, че България е била окаяна и злочеста страна до установяването в нея на просъветски комунистически режим.
Признавам, и аз харесвах непретенциозния стих на родения в Банско стихотворец, умеенето му да употребява разговора и монолога, прочувствено наситената му тирада, настройката му да се вслушва в песните на Пирин и да страда за угнетените и неоправданите.
Красиво звучи стихотворението “Пролет ”, в което Вапцаров мечтае за песента на “птиците в житата ” и си показва промяната на омразния буржоазен строй със свръххуманното комунистическо общество, в което:
“Ще се радват на труда си хората и
ще се обичат като братя ”.
Трогателна е грижата му за подрасващите топло изразена в стиха му “Не бойте се деца ”, пропит с блян по комунизма и с религия в слънчевия му ден:
“И толкоз прекрасен ще бъде
тогава живота,
и днешната мухъл
ще бъде безпределно надалеч. ”
Красиво, прочувствено. Но по едно и също време с това - наивно, невежо, заблуждаващо… Всъщност - неуместно, макар че не ми е прелестно да употребявам тази дума за стихотворец.
Но няма по какъв начин да я спестя. Защото тогавашната “плесен ” надалеч е била за предпочитане от комуистическата и посткомунистическата. По времето, през което Вапцаров мечтае и действена за насилствена смяна на публичния строй в България, по данни на Обществото на народите тя е
в първата десетка по стандарт в Европа,
преди някои от днешните първенци. Близо 90 % от българските селяндур са притежатели. Страната е измежду водещите по качество и по количество на селскостопанската си продукция. В нея в доста региони са построени аграрни кооперации, само че на доброволни, а не на болшевишки начала.
Неосведоменост и безнаказаност е да пишеш по него време стихотворение като “Селска хроника ”, в случай че нямаш за цел да пропагандираш чуждоземската болшевишка лъжеидеология:
“Та споделям аз,
тъй като няма
олио
и хлябът е
от тъгата по-чер,
един е лозунга:
Терора долу!
Съюз със Съюз на съветските социалистически републики! ”
Та когато Вапцаров сформира тези редове, просветеното човечество е осведомено за свирепия гнет в Съветска Русия. Известни са му последствията от Гладомора в Украйна и в други републики на Съюз на съветските социалистически републики, в които милиони селяни са умъртвени посредством принудителен апетит по заповед на Йосиф Сталин. Обявеният за антифашист стихотворец Вапцаров няма по какъв начин да не е знаел за пакта от август 1939 година посред двата сътрапа Сталин и Хитлер. Да не му е била известна ориста на балтийските нации, погълнати принудително от Съветския съюз…
Тогава защо и
за кого са пламенните му възторзи,
които го довеждат до разстрел, като член на тайна бойна група, формирана от терористи и антибългари? Кое го кара да стане зложелател на личната си татковина? Да се трансформира в заплатен прислужник на неприятелска страна, сложила си за цел да ни завладее?
Не един път съм се питала - какво щеше да стане, в случай че Никола Й. Вапцаров беше доживял 9 септември 1944 година, когато се извършиха житейските му фантазии – Червената войска ни окупира и съпартийците му завзеха властта? Щеше ли в кървавите септемврийски дни и нощи и той да хукне с до тогава укрития си револвер,
да стреля и да убива “народни врагове ” без съд и присъда
Как щеше да се отнесе по отношение на комунистическите изтребления посредством по този начин наречения Народен съд? А по какъв начин щеше да огледа на новооткритите концлагери на аления режим? Щеше ли и той в качеството си на министър в държавното управление на Отечествен фронт да подпише като Никола Петков документи за образуване на псевдопроцеси и за основаване на “трудови наказателни общежития ”? И щеше ли някой ден да бъде обесен като земеделеца Петков и като комуниста Трайчо Костов?
А в случай че бе доживял до дълбока напреднала възраст, по какъв начин щеше Вапцаров да огледа на обстоятелството, че обичаният му Съветски съюз се е трансформирал в страната с най-зловещия капитализъм? Че тогавашните му приятели по хрумвания и техните наследници заграбиха в персоналните си сметки българския народен капитал? Че и дума към този момент не се чува за градеж на комунистически парадайс?
Преди дни правоприемник на Никола Вапцаров със същото име бе повдигнат като претендент за кмет на столицата на България и избра за мото на акцията си “Вяра за София ”.
По този мотив препрочетох програмното стихотворение на “Моторни песни ” “Вяра ”, издадено през 1940 година В него пролетарският стихотворец споделя, че не дава да му се отнеме и “пшеничено зърно ” от вярата му в Съюз на съветските социалистически републики и в комунизма:
“Какво ще остане
от мене тогава? –
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право –
момент след грабежа
ще бъда аз нищо. ”
Ако приемем думите му за истина, то излиза, че Никола Й. Вапцаров е погубен не от политическите си съперници, а от своите – днешните червени капиталисти.
*Кралевска е български публицист и откривател. Завършила е немска лингвистика и публицистика в София. Работила е като редактор и е превеждала романи и разкази. Понастоящем се занимава с журналистика и е създател на книгите: «Без заглавие – Рушители и строители на България» (2001, 2003, 2006 г.), «Споделено детство» (2009 г.), «Communism versus Democracy – Bulgaria 1944 to 1997 ” (2010 г.), «Без заглавие – Комунизмът в борба с демокрацията (2011 г.), «България под комунизъм» (2016 г.) и «Shared Childhood – Behind the Iron Curtain ” (2016 г.).
Живее и работи във Филаделфия, омъжена за доктор Ерън Оуенс.
Поколения, раснали в тоталитарна България, бяха насърчавани в учебни заведения и университети да възприемат поезията на Никола Й. Вапцаров като висшо национално достижение. Стихосбирката му „ Моторни песни “ бе превеждана на десетки езици и популяризирана по целия свят, с цел да основава усещането, че България е била окаяна и злочеста страна до установяването в нея на просъветски комунистически режим.
Признавам, и аз харесвах непретенциозния стих на родения в Банско стихотворец, умеенето му да употребява разговора и монолога, прочувствено наситената му тирада, настройката му да се вслушва в песните на Пирин и да страда за угнетените и неоправданите.
Красиво звучи стихотворението “Пролет ”, в което Вапцаров мечтае за песента на “птиците в житата ” и си показва промяната на омразния буржоазен строй със свръххуманното комунистическо общество, в което:
“Ще се радват на труда си хората и
ще се обичат като братя ”.
Трогателна е грижата му за подрасващите топло изразена в стиха му “Не бойте се деца ”, пропит с блян по комунизма и с религия в слънчевия му ден:
“И толкоз прекрасен ще бъде
тогава живота,
и днешната мухъл
ще бъде безпределно надалеч. ”
Красиво, прочувствено. Но по едно и също време с това - наивно, невежо, заблуждаващо… Всъщност - неуместно, макар че не ми е прелестно да употребявам тази дума за стихотворец.
Но няма по какъв начин да я спестя. Защото тогавашната “плесен ” надалеч е била за предпочитане от комуистическата и посткомунистическата. По времето, през което Вапцаров мечтае и действена за насилствена смяна на публичния строй в България, по данни на Обществото на народите тя е
в първата десетка по стандарт в Европа,
преди някои от днешните първенци. Близо 90 % от българските селяндур са притежатели. Страната е измежду водещите по качество и по количество на селскостопанската си продукция. В нея в доста региони са построени аграрни кооперации, само че на доброволни, а не на болшевишки начала.
Неосведоменост и безнаказаност е да пишеш по него време стихотворение като “Селска хроника ”, в случай че нямаш за цел да пропагандираш чуждоземската болшевишка лъжеидеология:
“Та споделям аз,
тъй като няма
олио
и хлябът е
от тъгата по-чер,
един е лозунга:
Терора долу!
Съюз със Съюз на съветските социалистически републики! ”
Та когато Вапцаров сформира тези редове, просветеното човечество е осведомено за свирепия гнет в Съветска Русия. Известни са му последствията от Гладомора в Украйна и в други републики на Съюз на съветските социалистически републики, в които милиони селяни са умъртвени посредством принудителен апетит по заповед на Йосиф Сталин. Обявеният за антифашист стихотворец Вапцаров няма по какъв начин да не е знаел за пакта от август 1939 година посред двата сътрапа Сталин и Хитлер. Да не му е била известна ориста на балтийските нации, погълнати принудително от Съветския съюз…
Тогава защо и
за кого са пламенните му възторзи,
които го довеждат до разстрел, като член на тайна бойна група, формирана от терористи и антибългари? Кое го кара да стане зложелател на личната си татковина? Да се трансформира в заплатен прислужник на неприятелска страна, сложила си за цел да ни завладее?
Не един път съм се питала - какво щеше да стане, в случай че Никола Й. Вапцаров беше доживял 9 септември 1944 година, когато се извършиха житейските му фантазии – Червената войска ни окупира и съпартийците му завзеха властта? Щеше ли в кървавите септемврийски дни и нощи и той да хукне с до тогава укрития си револвер,
да стреля и да убива “народни врагове ” без съд и присъда
Как щеше да се отнесе по отношение на комунистическите изтребления посредством по този начин наречения Народен съд? А по какъв начин щеше да огледа на новооткритите концлагери на аления режим? Щеше ли и той в качеството си на министър в държавното управление на Отечествен фронт да подпише като Никола Петков документи за образуване на псевдопроцеси и за основаване на “трудови наказателни общежития ”? И щеше ли някой ден да бъде обесен като земеделеца Петков и като комуниста Трайчо Костов?
А в случай че бе доживял до дълбока напреднала възраст, по какъв начин щеше Вапцаров да огледа на обстоятелството, че обичаният му Съветски съюз се е трансформирал в страната с най-зловещия капитализъм? Че тогавашните му приятели по хрумвания и техните наследници заграбиха в персоналните си сметки българския народен капитал? Че и дума към този момент не се чува за градеж на комунистически парадайс?
Преди дни правоприемник на Никола Вапцаров със същото име бе повдигнат като претендент за кмет на столицата на България и избра за мото на акцията си “Вяра за София ”.
По този мотив препрочетох програмното стихотворение на “Моторни песни ” “Вяра ”, издадено през 1940 година В него пролетарският стихотворец споделя, че не дава да му се отнеме и “пшеничено зърно ” от вярата му в Съюз на съветските социалистически републики и в комунизма:
“Какво ще остане
от мене тогава? –
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право –
момент след грабежа
ще бъда аз нищо. ”
Ако приемем думите му за истина, то излиза, че Никола Й. Вапцаров е погубен не от политическите си съперници, а от своите – днешните червени капиталисти.
*Кралевска е български публицист и откривател. Завършила е немска лингвистика и публицистика в София. Работила е като редактор и е превеждала романи и разкази. Понастоящем се занимава с журналистика и е създател на книгите: «Без заглавие – Рушители и строители на България» (2001, 2003, 2006 г.), «Споделено детство» (2009 г.), «Communism versus Democracy – Bulgaria 1944 to 1997 ” (2010 г.), «Без заглавие – Комунизмът в борба с демокрацията (2011 г.), «България под комунизъм» (2016 г.) и «Shared Childhood – Behind the Iron Curtain ” (2016 г.).
Живее и работи във Филаделфия, омъжена за доктор Ерън Оуенс.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ