Зам.-министър Кадинов: Ще внесем нови европейски законодателни инициативи в Закона за културното наследство, за да гарантираме опазването на историята ни
Настояваме за законодателен кулоар.
Ще внесем нови европейски законодателни начинания в Закона за културното завещание, който визира паметниците на културата ” – това показа зам.-министърът на културата проф. д.a.н. арх. Бойко Кадинов в студитото на утринния блок на bTV „ Тази заран “ във връзка проблема с отнетия през 1993 година статут на недвижима културна полезност на постройка в столицата, в която се е помещавало хърватското посолство. „ Съдбата на тази постройка е единствено един съответен мотив, част от една обща картина. Всички ние сме виновни пред това, което обществото ни има освен като записано минало, само че и като запас, от който чакаме да създаде и бъдеще. Защото тези здания не са просто минало, те са част от това бъдеще, което всички ние ще създадем ”, акцентира зам.-министър проф. Бойко Кадинов.
„ Сградата е можела да бъде избавена в предходните години. В момента сме изправени в поредна такава обстановка. В последните месеци Институтът реагира по-скоро на сигнали за здания, които са застрашени по същия метод, които са минали законови процедури, със съгласувани подробни и работни устройствени проекти ”, уточни арх. Петър Петров, шеф на Националния институт за недвижимото културно завещание. Арх. Петров добави, че статутът на коментираната постройка е свален през 1993 година дружно с този на още близо 30 здания като нея, измежду тях и постройката на Съюза на архитектите в България. Арх. Петров поздрави жителите, подели самодейността за връщане статута на постройката в центъра на София, като акцентира, че общините наедно с жителите би трябвало да се грижат за културното завещание на съответната територия. По думите на арх. Петров в България има още 18 хиляди здания със статут на недвижими културни полезности, които нямат режими на запазване, системата сега е в колапс.
Зам.-министърът на културата арх. Бойко Кадинов уточни, че въпросите са доста по-широки от тематиката за една обособена постройка. Той посочи, че в европейската процедура е въведен изключително упорито в последните години така наречен „ архитектурен пейзаж ”, а ние изрязваме цели огромни детайли от цивилизационния избор. Като образец зам.-министър Кадинов уточни, че наоколо до постройката в София, която се разисква, се намира и Докторската градина – извънредно интензивно посещавана. По думите му старите здания са впечатляващи освен с съответния си жанр, който е на изгубване, и в случай че продължаваме в същата посока, един ден ще би трябвало да обявим панелните блокове за монументи на архитектурата, тъй като всичко останало ще е отишло в историята. „ Много е значима средата – със своите дървета и пейзаж, това, което прави града, а и дръзвам да кажа – българската архитектура значима. ”, безапелационен бе зам.-министър Кадинов. „ Това, което желаеме да създадем и за което настояваме – законодателен кулоар ”, посочи той. Съобщи, че въпросът към този момент е обсъждан и в Комисията по културата и медиите в Народното събрание, а задачата е още в идващите месеци да се внесат нови, европейски по характера си европейски и законодателни начинания в Закона за културното завещание – който визира недвижимите културни полезности. „ Искаме Закон за архитектурата, тъй като през това ще защитим освен работата на обособените архитекти, само че и гарантирането на крайния резултат на това, което ще се случва. Това е една активност, с която сме почнали и която желаеме да проведем изключително бързо. ”, сподели още зам.-министърът на културата проф. д.a.н. арх. Бойко Кадинов.
Към момента от общината е разпоредена инспекция на всички налични документи по отношение на проблема.
Целият диалог в студиото на бТВ можете да наблюдавате
Ще внесем нови европейски законодателни начинания в Закона за културното завещание, който визира паметниците на културата ” – това показа зам.-министърът на културата проф. д.a.н. арх. Бойко Кадинов в студитото на утринния блок на bTV „ Тази заран “ във връзка проблема с отнетия през 1993 година статут на недвижима културна полезност на постройка в столицата, в която се е помещавало хърватското посолство. „ Съдбата на тази постройка е единствено един съответен мотив, част от една обща картина. Всички ние сме виновни пред това, което обществото ни има освен като записано минало, само че и като запас, от който чакаме да създаде и бъдеще. Защото тези здания не са просто минало, те са част от това бъдеще, което всички ние ще създадем ”, акцентира зам.-министър проф. Бойко Кадинов.
„ Сградата е можела да бъде избавена в предходните години. В момента сме изправени в поредна такава обстановка. В последните месеци Институтът реагира по-скоро на сигнали за здания, които са застрашени по същия метод, които са минали законови процедури, със съгласувани подробни и работни устройствени проекти ”, уточни арх. Петър Петров, шеф на Националния институт за недвижимото културно завещание. Арх. Петров добави, че статутът на коментираната постройка е свален през 1993 година дружно с този на още близо 30 здания като нея, измежду тях и постройката на Съюза на архитектите в България. Арх. Петров поздрави жителите, подели самодейността за връщане статута на постройката в центъра на София, като акцентира, че общините наедно с жителите би трябвало да се грижат за културното завещание на съответната територия. По думите на арх. Петров в България има още 18 хиляди здания със статут на недвижими културни полезности, които нямат режими на запазване, системата сега е в колапс.
Зам.-министърът на културата арх. Бойко Кадинов уточни, че въпросите са доста по-широки от тематиката за една обособена постройка. Той посочи, че в европейската процедура е въведен изключително упорито в последните години така наречен „ архитектурен пейзаж ”, а ние изрязваме цели огромни детайли от цивилизационния избор. Като образец зам.-министър Кадинов уточни, че наоколо до постройката в София, която се разисква, се намира и Докторската градина – извънредно интензивно посещавана. По думите му старите здания са впечатляващи освен с съответния си жанр, който е на изгубване, и в случай че продължаваме в същата посока, един ден ще би трябвало да обявим панелните блокове за монументи на архитектурата, тъй като всичко останало ще е отишло в историята. „ Много е значима средата – със своите дървета и пейзаж, това, което прави града, а и дръзвам да кажа – българската архитектура значима. ”, безапелационен бе зам.-министър Кадинов. „ Това, което желаеме да създадем и за което настояваме – законодателен кулоар ”, посочи той. Съобщи, че въпросът към този момент е обсъждан и в Комисията по културата и медиите в Народното събрание, а задачата е още в идващите месеци да се внесат нови, европейски по характера си европейски и законодателни начинания в Закона за културното завещание – който визира недвижимите културни полезности. „ Искаме Закон за архитектурата, тъй като през това ще защитим освен работата на обособените архитекти, само че и гарантирането на крайния резултат на това, което ще се случва. Това е една активност, с която сме почнали и която желаеме да проведем изключително бързо. ”, сподели още зам.-министърът на културата проф. д.a.н. арх. Бойко Кадинов.
Към момента от общината е разпоредена инспекция на всички налични документи по отношение на проблема.
Целият диалог в студиото на бТВ можете да наблюдавате
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ