Алфа: Доверието към кабинета „Петков“ стартира с 35% положителни оценки
Настоящото национално представително изследване е част от регулярния мониторинг на Алфа Рисърч. Проведено е в интервала 6 – 14 февруари 2022г., сред 1060 пълнолетни жители от цялата страна, посредством директно стандартизирано изявление с таблети. Използвана е двустепенна стратифицирана по район и вид обитаемо място извадка с квота по пол, възраст, обучение. Публикувано е на уеб страницата на организацията и се осъществя със лични средства.
Два месеца след избора на новото българско държавно управление и директно преди първия му сериозен тест с приемането на Закона за държавния бюджет, ръководещите са изправени пред решаващи за тях дни що се отнася до посоката, която ще поеме публичната поддръжка и респективно, заема на доверие към новата власт.
По съвсем всички съществени знаци, които Алфа Рисърч следи повече от 20 години, мненията на хората са мощно поляризирани. Въпреки промяната на седем постоянни държавни управления в този интервал, доста рядко се е следил подобен забързан и разнопосочен темп в еволюцията на публичните настройки в началните месеци на едно ръководство, какъвто записва актуалното изследване на организацията.
В обществено-електорален проект политическият запас на ръководещите се крепи на три кита:
Превес на позитивното отношение към държавното управление (35%:23%), каквото не е измервано от 2009 година;
Очаквания за реализиране на основни за страната реформи;
Запазване на електоралните позиции на Политическа партия от ноемврийските избори, при възходяща отдалеченост по отношение на опозиционните партии и по-малките съдружни сътрудници.
Същевременно, редица от основните задължения на новата власт са подложени на мощно оборване, с риск от неподходящ процес в публичната ѝ поддръжка:
Във вътрешно-политически проект – подхванатите дотук стъпки за използване на новия управнически метод се правят оценка скептично, освен от необятната общност, само че даже и от страна на съдружните партньори;
При зародили разлики по оста „ президент-премиер “ към редица чувствителни за обществото въпроси, благосклонностите, включително на последователите на „ Продължаваме промяната “ са на страната на Румен Радев, а не на Кирил Петков, което носи риск за ерозия на изпълнителната власт при бъдещи конфликти;
Във външно-политически проект – неналичието на ясно изразени лидерски позиции, както и спорните изявления на президент и министри по отношение на ангажираността на България като деен член на НАТО в спешната обстановка Русия – Украйна, прави публичното мнение нерешително, а симпатизантите на обединението – споделящи диаметрално противоположни позиции. Тези разделения, наред с ненамерилия задоволително сериозна аргументация нов метод към договарянията със Северна Македония, трансформират и външно-политическата тематика в „ парещ картоф “.
Това са главните заключения от разбора на данните от регулярния мониторинг на Алфа Рисърч.
Разгледани по-долу в елементи, те обрисуват следните вероятности, само че и подводните камъни пред актуалното ръководство:
Оценка за активността на държавно управление, президент, парламент
Един от значимите политически запаси на актуалното ръководство е доверието към кабинета „ Петков “, който започва с 35% позитивни против 23% негативни оценки и е първият от 2009г. (т.е. от първото държавно управление на ГЕРБ) с позитивен начален рейтинг. Аналогично, министър председателят К. Петков също стартира мандата си с преобладаващо утвърждение от 39% против 21% отрицание – обстановка, която за финален път е следена още веднъж през 2009г. в отношението към тогавашния министър председател Б. Борисов.
Два месеца след съставяне на ръководещото болшинство обаче се следят и първи основни разминавания в отношението на симпатизантите на съдружните партии към държавното управление. Най-висока поддръжка за него декларират гласоподавателите на „ Продължаваме промяната “ (66%) и са на практика единствените, които нямат рецензии към кабинета. Одобрението спада до 50 на 100 измежду симпатизантите на Българска социалистическа партия, а измежду тези на Има Такъв Народ и „ Демократична България “ е в границите на 33% - 36%. Резултатите демонстрират още, че най-интересуващите се от политика гласоподаватели, информиращи се с изключение на от малкия екран, само че и от радиа, печатни и онлайн медии - са още по-критични с 29% доверие и 32% съмнение към кабинета.
Ключов за поляризацията на оценките в този ранен стадий е скептицизмът към действителното реализиране на декларирания нов модел на ръководство. Алфа Рисърч зададе същите въпроси, както и при встъпването в служба на държавното управление на Борисов през 2009г.:
Дали държавното управление е формирано главно от способени хора и експерти, или не? 65% са считали за експерти министрите от първия кабинет на Борисов, а в този момент тази позиция споделят 39%;
Дали държавното управление приключва практиката за облагодетелстване на близки до властта лица и кръгове? 51% са били оптимисти по този въпрос през 2009г., а в този момент – 34%;
Дали държавното управление ще проработи по-добре през идната година? Кредит на доверие за оптимизация на работата на кабинета „ Борисов 1 “ са давали 57% от интервюираните, а на кабинета Петков – 42%.
.jpg )
Макар и подкрепящи държавното управление, симпатизантите на съдружните сътрудници Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ, „ Демократична България “ са преобладаващо сериозни към всеки един от тези три аспекта на ръководството.
Базата данни от 20 годишния мониторинг на публичните настройки, който Алфа Рисърч организира, демонстрират, че от позиция на обществения запас на доверие актуалното държавно управление се приближава най-вече до старта на тройната коалиция през 2005г. – както във връзка с съответните стойности на доверие и съмнение, по този начин и по повод на амалгамата от упования – от една страна, реализация на управническия мандат, от друга – сериозен песимизъм по отношение на събирането на толкоз разнородни политически субекти.
Възвръщане ролята на парламентаризма и по-активна роля на Народното Събрание в ръководството на страната, беше едно от главните послания в предизборната акция на така наречен партии на смяната. След два несполучливи Народното събрание актуалното 47НС започва с идентично утвърждение като всички останали след 2009г. 18% правят оценка позитивно активността му против 29% негативно. Мнозинството от 53% към момента нямат съответни усещания. Това разрешава при задоволителна воля и подготвеност да се употребяват опциите за реализиране на политически консенсус посредством законни парламентарни механизми, а не посредством мощно неодобряваните от хората процедурни хватки.
Президентът Р. Радев започва втория си мандат с 51% доверие против 23% съмнение. Запазва позициите си на най-рейтинговата институция, като черпи поддръжка от три съществени групи симпатизанти: на „ Продължаваме промяната “ (78%), на Българска социалистическа партия (91%), на Има Такъв Народ (67%). Така, нивото на утвърждение за президента измежду електоратите на ръководещите партии доста надвишава поддръжката за личното им държавно управление. Единствено изключение тук вършат последователите на „ Демократична България “, измежду които доверието и в държавното управление, и в президента е еднообразно, и като предписание, по-слабо ( 36% - 38%). За президента тази обстановка е несъмнено печеливша, само че за държавното управление е нож с две остриета, тъй като не му подсигурява задоволително постоянна поддръжка в обстановка на конфликтен избор.
.jpg )
Към този миг, въпреки и различията (по тематиката Македония, промените в Булгаргаз, методите за противопоставяне на корупцията и пр.) да са много спестовно изразени обществено, тезите на президента Радев се употребяват с три пъти по-силен отзив (34% от интервюираните ги споделят), в сравнение с тези на премиера Петков (едва 12% застават на негова страна при съществуване на разминаване с Радев). 26%, главно последователи на парламентарната съпротива, не споделят тезите на нито един от двамата. Сред съдружните сътрудници по-близо до позициите на Радев стоят симпатизантите на Българска социалистическа партия (71%), на Има Такъв Народ (44%), даже и на Политическа партия (38% от тях, против 26% за К.Петков). Единствено тези на Демократична България са по-близки до причините и дейностите на Петков, в сравнение с до тези на Радев (33%: 17%).
.jpg )
Не може да се каже занапред по какъв начин ще се развият връзките президент-правителство през идващите месеци. Обстоятелството обаче, че в противоречиви проблеми министър председателят не може безапелационно да отбрани позициите си, даже измежду симпатизантите на личната си партия и съдружни сътрудници, ни кара да дефинираме връзките с президента като рисков фактор пред стабилността на държавното управление.
Оценка за активността на институциите на правосъдната власт
Съдебната промяна бе не просто един от целите, разрешил доближаване сред сътрудниците от ръководещата коалиция. До огромна степен тя мотивираше и поддръжката за новите партии в поредицата парламентарни избори през предходната година. Два месеца след сформирането на сегашния кабинет утвърждението на българите за активността на правосъдната власт продължава да е сериозно ниско, а промените в тази сфера са измежду водещите упования на гласоподавателите.
13% имат позитивно отношение към работата на съда против 38% негативни оценки. Всеки втори пълновръстен жител споделя неутрално мнение, дължащо се най-вече на слаба осведоменост за работата на съдилищата.
Доверие в основния прокурор имат 8%. От средата на 2020г. негативното отношение към активността му стабилно показват над 50 на 100 от пълнолетните българи (57% в актуалното проучване). Неутрално е отношението на 36% от българите.
Доверие в политически водачи и партии
Три месеца след последните парламентарни избори електоралните настройки остават без основна смяна, със слаба, само че показателна динамичност при някои от партиите.
„ Продължаваме промяната “ резервира първото си място, с 24.4%, на отчетлива отдалеченост пред главния си конкурент ГЕРБ (18.1%), чиято поддръжка търпи ерозия от 4 пункта.
Двата противоположни процеса, развили се в Българска социалистическа партия през последните месеци – оспорването на лидерското място на К.Нинова поради водената от нея политика и слабия избирателен резултат и консолидацията зад личността й, поради завръщането на социалистите във властта, оставя партията в изходна позиция – без облаги, само че и без загуби. Макар и да завоюва вътрешно-партийната борба, Нинова, най-малко за момента, не съумява да разшири публичното въздействие на Българска социалистическа партия, която е на равнища малко под 10% (9.8%).
След проиграните благоприятни условия за съставяне на държавно управление през предходната година, продължава ерозията в електоралното въздействие и на „ ИТН “. Готовност да гласоподават за тях декларират 6.6% от българите.
Без смяна спрямо последните избори остава поддръжката за „ Демократична България “ - 6.4%. След като бе един от главните донори на гласоподаватели за Политическа партия преди три месеца, сега обединението сплотява най-твърдите си последователи. По редица въпроси като евроатлантическата ориентировка на страната, разговора със Северна Македония, първите дейности на държавното управление и прочие симпатизантите на Демократична България са на много по-различни позиции от останалите партии, което слага по-високи условия и пред техните водачи.
Движение за права и свободи получава обичайна си поддръжка от 7.2% от живеещите в страната гласоподаватели.
Три месеца парламентарно наличие и остро конфронтационна политика на Възраждане, особено във връзка с зелените документи, й разрешават да затвърди позициите си в нишата на радикалните обединения. Към края на февруари тя печели гласовете на 5.2% от гласуващите.
Въпреки гневния конфликт сред ръководещи и съпротива през първите два месеца, слабостите на обединението не водят до растеж в поддръжката за опозицията. Притесненията от отключените голям брой рецесии в разнообразни браншове, нежеланието да се върви към нови избори и неналичието на безапелационна опция обезпечават поле за деяние на новото държавно управление. От това обаче по какъв начин ще структурира своите дейности в най-близко бъдеще и до каква степен дейно ще придвижи декларираните промени, ще зависи дали властта ще се консолидира и каква ще е посоката на поддръжка на публичното мнение.
Два месеца след избора на новото българско държавно управление и директно преди първия му сериозен тест с приемането на Закона за държавния бюджет, ръководещите са изправени пред решаващи за тях дни що се отнася до посоката, която ще поеме публичната поддръжка и респективно, заема на доверие към новата власт.
По съвсем всички съществени знаци, които Алфа Рисърч следи повече от 20 години, мненията на хората са мощно поляризирани. Въпреки промяната на седем постоянни държавни управления в този интервал, доста рядко се е следил подобен забързан и разнопосочен темп в еволюцията на публичните настройки в началните месеци на едно ръководство, какъвто записва актуалното изследване на организацията.
В обществено-електорален проект политическият запас на ръководещите се крепи на три кита:
Превес на позитивното отношение към държавното управление (35%:23%), каквото не е измервано от 2009 година;
Очаквания за реализиране на основни за страната реформи;
Запазване на електоралните позиции на Политическа партия от ноемврийските избори, при възходяща отдалеченост по отношение на опозиционните партии и по-малките съдружни сътрудници.
Същевременно, редица от основните задължения на новата власт са подложени на мощно оборване, с риск от неподходящ процес в публичната ѝ поддръжка:
Във вътрешно-политически проект – подхванатите дотук стъпки за използване на новия управнически метод се правят оценка скептично, освен от необятната общност, само че даже и от страна на съдружните партньори;
При зародили разлики по оста „ президент-премиер “ към редица чувствителни за обществото въпроси, благосклонностите, включително на последователите на „ Продължаваме промяната “ са на страната на Румен Радев, а не на Кирил Петков, което носи риск за ерозия на изпълнителната власт при бъдещи конфликти;
Във външно-политически проект – неналичието на ясно изразени лидерски позиции, както и спорните изявления на президент и министри по отношение на ангажираността на България като деен член на НАТО в спешната обстановка Русия – Украйна, прави публичното мнение нерешително, а симпатизантите на обединението – споделящи диаметрално противоположни позиции. Тези разделения, наред с ненамерилия задоволително сериозна аргументация нов метод към договарянията със Северна Македония, трансформират и външно-политическата тематика в „ парещ картоф “.
Това са главните заключения от разбора на данните от регулярния мониторинг на Алфа Рисърч.
Разгледани по-долу в елементи, те обрисуват следните вероятности, само че и подводните камъни пред актуалното ръководство:
Оценка за активността на държавно управление, президент, парламент
Един от значимите политически запаси на актуалното ръководство е доверието към кабинета „ Петков “, който започва с 35% позитивни против 23% негативни оценки и е първият от 2009г. (т.е. от първото държавно управление на ГЕРБ) с позитивен начален рейтинг. Аналогично, министър председателят К. Петков също стартира мандата си с преобладаващо утвърждение от 39% против 21% отрицание – обстановка, която за финален път е следена още веднъж през 2009г. в отношението към тогавашния министър председател Б. Борисов.
Два месеца след съставяне на ръководещото болшинство обаче се следят и първи основни разминавания в отношението на симпатизантите на съдружните партии към държавното управление. Най-висока поддръжка за него декларират гласоподавателите на „ Продължаваме промяната “ (66%) и са на практика единствените, които нямат рецензии към кабинета. Одобрението спада до 50 на 100 измежду симпатизантите на Българска социалистическа партия, а измежду тези на Има Такъв Народ и „ Демократична България “ е в границите на 33% - 36%. Резултатите демонстрират още, че най-интересуващите се от политика гласоподаватели, информиращи се с изключение на от малкия екран, само че и от радиа, печатни и онлайн медии - са още по-критични с 29% доверие и 32% съмнение към кабинета.
Ключов за поляризацията на оценките в този ранен стадий е скептицизмът към действителното реализиране на декларирания нов модел на ръководство. Алфа Рисърч зададе същите въпроси, както и при встъпването в служба на държавното управление на Борисов през 2009г.:
Дали държавното управление е формирано главно от способени хора и експерти, или не? 65% са считали за експерти министрите от първия кабинет на Борисов, а в този момент тази позиция споделят 39%;
Дали държавното управление приключва практиката за облагодетелстване на близки до властта лица и кръгове? 51% са били оптимисти по този въпрос през 2009г., а в този момент – 34%;
Дали държавното управление ще проработи по-добре през идната година? Кредит на доверие за оптимизация на работата на кабинета „ Борисов 1 “ са давали 57% от интервюираните, а на кабинета Петков – 42%.
Макар и подкрепящи държавното управление, симпатизантите на съдружните сътрудници Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ, „ Демократична България “ са преобладаващо сериозни към всеки един от тези три аспекта на ръководството.
Базата данни от 20 годишния мониторинг на публичните настройки, който Алфа Рисърч организира, демонстрират, че от позиция на обществения запас на доверие актуалното държавно управление се приближава най-вече до старта на тройната коалиция през 2005г. – както във връзка с съответните стойности на доверие и съмнение, по този начин и по повод на амалгамата от упования – от една страна, реализация на управническия мандат, от друга – сериозен песимизъм по отношение на събирането на толкоз разнородни политически субекти.
Възвръщане ролята на парламентаризма и по-активна роля на Народното Събрание в ръководството на страната, беше едно от главните послания в предизборната акция на така наречен партии на смяната. След два несполучливи Народното събрание актуалното 47НС започва с идентично утвърждение като всички останали след 2009г. 18% правят оценка позитивно активността му против 29% негативно. Мнозинството от 53% към момента нямат съответни усещания. Това разрешава при задоволителна воля и подготвеност да се употребяват опциите за реализиране на политически консенсус посредством законни парламентарни механизми, а не посредством мощно неодобряваните от хората процедурни хватки.
Президентът Р. Радев започва втория си мандат с 51% доверие против 23% съмнение. Запазва позициите си на най-рейтинговата институция, като черпи поддръжка от три съществени групи симпатизанти: на „ Продължаваме промяната “ (78%), на Българска социалистическа партия (91%), на Има Такъв Народ (67%). Така, нивото на утвърждение за президента измежду електоратите на ръководещите партии доста надвишава поддръжката за личното им държавно управление. Единствено изключение тук вършат последователите на „ Демократична България “, измежду които доверието и в държавното управление, и в президента е еднообразно, и като предписание, по-слабо ( 36% - 38%). За президента тази обстановка е несъмнено печеливша, само че за държавното управление е нож с две остриета, тъй като не му подсигурява задоволително постоянна поддръжка в обстановка на конфликтен избор.
Към този миг, въпреки и различията (по тематиката Македония, промените в Булгаргаз, методите за противопоставяне на корупцията и пр.) да са много спестовно изразени обществено, тезите на президента Радев се употребяват с три пъти по-силен отзив (34% от интервюираните ги споделят), в сравнение с тези на премиера Петков (едва 12% застават на негова страна при съществуване на разминаване с Радев). 26%, главно последователи на парламентарната съпротива, не споделят тезите на нито един от двамата. Сред съдружните сътрудници по-близо до позициите на Радев стоят симпатизантите на Българска социалистическа партия (71%), на Има Такъв Народ (44%), даже и на Политическа партия (38% от тях, против 26% за К.Петков). Единствено тези на Демократична България са по-близки до причините и дейностите на Петков, в сравнение с до тези на Радев (33%: 17%).
Не може да се каже занапред по какъв начин ще се развият връзките президент-правителство през идващите месеци. Обстоятелството обаче, че в противоречиви проблеми министър председателят не може безапелационно да отбрани позициите си, даже измежду симпатизантите на личната си партия и съдружни сътрудници, ни кара да дефинираме връзките с президента като рисков фактор пред стабилността на държавното управление.
Оценка за активността на институциите на правосъдната власт
Съдебната промяна бе не просто един от целите, разрешил доближаване сред сътрудниците от ръководещата коалиция. До огромна степен тя мотивираше и поддръжката за новите партии в поредицата парламентарни избори през предходната година. Два месеца след сформирането на сегашния кабинет утвърждението на българите за активността на правосъдната власт продължава да е сериозно ниско, а промените в тази сфера са измежду водещите упования на гласоподавателите.
13% имат позитивно отношение към работата на съда против 38% негативни оценки. Всеки втори пълновръстен жител споделя неутрално мнение, дължащо се най-вече на слаба осведоменост за работата на съдилищата.
Доверие в основния прокурор имат 8%. От средата на 2020г. негативното отношение към активността му стабилно показват над 50 на 100 от пълнолетните българи (57% в актуалното проучване). Неутрално е отношението на 36% от българите.
Доверие в политически водачи и партии
Три месеца след последните парламентарни избори електоралните настройки остават без основна смяна, със слаба, само че показателна динамичност при някои от партиите.
„ Продължаваме промяната “ резервира първото си място, с 24.4%, на отчетлива отдалеченост пред главния си конкурент ГЕРБ (18.1%), чиято поддръжка търпи ерозия от 4 пункта.
Двата противоположни процеса, развили се в Българска социалистическа партия през последните месеци – оспорването на лидерското място на К.Нинова поради водената от нея политика и слабия избирателен резултат и консолидацията зад личността й, поради завръщането на социалистите във властта, оставя партията в изходна позиция – без облаги, само че и без загуби. Макар и да завоюва вътрешно-партийната борба, Нинова, най-малко за момента, не съумява да разшири публичното въздействие на Българска социалистическа партия, която е на равнища малко под 10% (9.8%).
След проиграните благоприятни условия за съставяне на държавно управление през предходната година, продължава ерозията в електоралното въздействие и на „ ИТН “. Готовност да гласоподават за тях декларират 6.6% от българите.
Без смяна спрямо последните избори остава поддръжката за „ Демократична България “ - 6.4%. След като бе един от главните донори на гласоподаватели за Политическа партия преди три месеца, сега обединението сплотява най-твърдите си последователи. По редица въпроси като евроатлантическата ориентировка на страната, разговора със Северна Македония, първите дейности на държавното управление и прочие симпатизантите на Демократична България са на много по-различни позиции от останалите партии, което слага по-високи условия и пред техните водачи.
Движение за права и свободи получава обичайна си поддръжка от 7.2% от живеещите в страната гласоподаватели.
Три месеца парламентарно наличие и остро конфронтационна политика на Възраждане, особено във връзка с зелените документи, й разрешават да затвърди позициите си в нишата на радикалните обединения. Към края на февруари тя печели гласовете на 5.2% от гласуващите.
Въпреки гневния конфликт сред ръководещи и съпротива през първите два месеца, слабостите на обединението не водят до растеж в поддръжката за опозицията. Притесненията от отключените голям брой рецесии в разнообразни браншове, нежеланието да се върви към нови избори и неналичието на безапелационна опция обезпечават поле за деяние на новото държавно управление. От това обаче по какъв начин ще структурира своите дейности в най-близко бъдеще и до каква степен дейно ще придвижи декларираните промени, ще зависи дали властта ще се консолидира и каква ще е посоката на поддръжка на публичното мнение.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ