Диана Ковачева е единственият кандидат за омбудсман
Настоящият омбудсман Диана Ковачева остава единствен кандидат за поста, откакто в сряда (11 март) изтече срокът за предложение на кандидатури. На този декор обаче цивилен организации се оплакаха, че при приемането на разпоредбите за избор на публичен бранител, е лимитирано правото им да излъчват претенденти.
В момента Диана Ковачева довършва петгодишния мандат на Мая Манолова, която напусна поста, с цел да взе участие без триумф в изборите за кмет на София предходната есен. През 2015 година Манолова бе определена за омбудсман при скрито гласоподаване, като по неофициална информация е получила поддръжка на част от депутатите от ГЕРБ, въпреки тогава да бе народен представител от Българска социалистическа партия.
Сега бъдещият омбудсман ще бъде определен при очевидно гласоподаване в пленарна зала, като преди този момент Ковачева ще бъде изслушана от парламентарната комисия по вероизповеданията и правата на индивида. За да бъде определена за омбудсман, тя би трябвало да получи гласовете на повече от половината присъстващи в залата депутати.
Същевременно Обществения съвет към Комисията по взаимоотношението с неправителствените организации и жалбите на жителите алармира ръководителя на Народното събрание, че разпоредбите за избор на омбудсман лимитират законовото право на гражданските организации да издигат претенденти. Съветът упорства Народното събрание незабавно да промени процедурните правила.
В утвърдените от Народното събрание процедурни правила е записано, че претенденти за омбудсман могат да оферират " народни представители, парламентарни групи и юридически лица с нестопанска цел в социална изгода ", което значи, че гражданските организации могат да упражнят това право само посредством депутатите. Общественият съвет акцентира, че Законът за омбудсмана подсигурява и правото на неправителствения бранш да предлага претенденти и процедурната спънка в този момент ще принуди гражданските организации да съгласуват и обвържат своята кандидатура за неполитическия пост с съответна политическа мощ. Определя този метод като опровержителен на закона и дискриминационен.
Според публичния съвет слагането на неправителствените организации според от политически субекти при избора на обмудсман " демонстрира тревожна наклонност към ограничение на техните права по принцип " и демонстрира омаловажаване на тяхната роля и функционалност в обществото. " А това води до подкопаване на гражданското общество от вътрешната страна ", се споделя в мнението.
" Нещо повече, този метод опорочава и заплашва избора и на омбудсман. Именно омбудсманът е предназначен да брани правата и законните ползи на жителите, да бъде лицето на администрацията и да не разрешава страната, нейни органи или субекти да лимитират правата на индивида и жителя ", е мнението на публичния съвет. Цялото мнение е оповестено на уеб страницата на Народното събрание тук.
В момента Диана Ковачева довършва петгодишния мандат на Мая Манолова, която напусна поста, с цел да взе участие без триумф в изборите за кмет на София предходната есен. През 2015 година Манолова бе определена за омбудсман при скрито гласоподаване, като по неофициална информация е получила поддръжка на част от депутатите от ГЕРБ, въпреки тогава да бе народен представител от Българска социалистическа партия.
Сега бъдещият омбудсман ще бъде определен при очевидно гласоподаване в пленарна зала, като преди този момент Ковачева ще бъде изслушана от парламентарната комисия по вероизповеданията и правата на индивида. За да бъде определена за омбудсман, тя би трябвало да получи гласовете на повече от половината присъстващи в залата депутати.
Същевременно Обществения съвет към Комисията по взаимоотношението с неправителствените организации и жалбите на жителите алармира ръководителя на Народното събрание, че разпоредбите за избор на омбудсман лимитират законовото право на гражданските организации да издигат претенденти. Съветът упорства Народното събрание незабавно да промени процедурните правила.
В утвърдените от Народното събрание процедурни правила е записано, че претенденти за омбудсман могат да оферират " народни представители, парламентарни групи и юридически лица с нестопанска цел в социална изгода ", което значи, че гражданските организации могат да упражнят това право само посредством депутатите. Общественият съвет акцентира, че Законът за омбудсмана подсигурява и правото на неправителствения бранш да предлага претенденти и процедурната спънка в този момент ще принуди гражданските организации да съгласуват и обвържат своята кандидатура за неполитическия пост с съответна политическа мощ. Определя този метод като опровержителен на закона и дискриминационен.
Според публичния съвет слагането на неправителствените организации според от политически субекти при избора на обмудсман " демонстрира тревожна наклонност към ограничение на техните права по принцип " и демонстрира омаловажаване на тяхната роля и функционалност в обществото. " А това води до подкопаване на гражданското общество от вътрешната страна ", се споделя в мнението.
" Нещо повече, този метод опорочава и заплашва избора и на омбудсман. Именно омбудсманът е предназначен да брани правата и законните ползи на жителите, да бъде лицето на администрацията и да не разрешава страната, нейни органи или субекти да лимитират правата на индивида и жителя ", е мнението на публичния съвет. Цялото мнение е оповестено на уеб страницата на Народното събрание тук.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ