Фискалният съвет: Държавният дълг нараства с притеснителни темпове
Настоящите мнения са направени в осъществяване на наредбите на член 6. от Закона за Фискален съвет и автоматизирани корективни механизми.
Държавен бюджет
Прогнозата на Фискалния съвет за номинален напредък на Брутният вътрешен продукт за 2025 година е 7,8%, отговарящ на действителен напредък от 3,0% и дефлатор 4,6. Хармонизираната инфлация е 3,5% средногодишна и 3,6% в края на интервала. Относно прогнозата за 2026 година Фискалният съвет е създал три разновидността – реален, скептичен и оптимистичен. Базов е реалистичният сюжет с възможност 60%, а оптимистичният и песимистичният са оценени с по 20% възможност. Основният сюжет за развиването на стопанската система през 2026 година е извънредно непосредствен с този на МФ, както в номинален, по този начин и в систематичен аспект. За 2026 година предвиждаме Брутният вътрешен продукт с номинален напредък от 6,5%. Реалният напредък е 2,7% и дефлаторът е 3,7. Хармонизираната инфлация е оценена на 2,9% средногодишна и 3,3% в края на интервала.
Фискалният съвет смята, че е належащо основаването на по-високи циклични буфери (над регулативния 1.5% от БВП). Счита също, че е нужен и систематичен буфер, който да обезпечи средства за належащи структурни промени. Правилото за размер на обществения бранш до 40% от Брутният вътрешен продукт, чисто от разноските за еврофондове, е нарушено през 2026 година и остава такова през идващите години. Фискалният съвет смята, че проекциите за приходите в проектобюджета са надценени и демонстрира риск от несъблюдение на данъчните доходи. За по-голяма бистрота, считаме, че МФ би трябвало да разгласява техническа част за прехода сред касовия формат на Консолидираната стратегия и формата на " Държавно ръководство ".
Експанзията на държавните разноски през 2026 година в размер на към 5% от Брутният вътрешен продукт води до смяна в съотношението публичен/частен бранш и продължение на нарастване на каузи му, макар доста положителното развиване на стопанската система. Публичният бранш доближава 45.8% от Брутният вътрешен продукт, което е над плануваното ограничаване в Закона за обществените финанси от 40%. Дори с отчитане на средствата от ПВУ, и това, че плановете би трябвало да бъдат приключени до трето тримесечие на годината, тази агресия на обществения бранш е нерационална. Големият обществен бранш ще ограничи и икономическия напредък, и опциите за възобновяване след рецесии.
С притеснителни темпове нараства размера на консолидирания държавен дълг – усилва се до 29% от Брутният вътрешен продукт за тази година и доближава до 37% от Брутният вътрешен продукт в края на идната. Разходите за лихви също порастват – от 0,5 милиарда евро. за 2024 година и до 1,7 милиарда евро. през 2028 година Рязкото повишаване на дълговото задължение ще докара до увеличение на цената на финансиране на дълга на интернационалните пазари. С това движение България е на път да загуби имиджа на страна с невисок фискален риск във връзка с своята задлъжнялост.
Фискалният съвет би преповторил рекомендацията от проектобюджета за 2025 година относно препоръчаните политики и ограничения, а точно, че: 1) Приходите в бюджета са надценени. 2) В разходната част следва да се отстранен автоматизираните индексирания за възнагражденията в някои браншове, които водят до бюджетен дисбаланс. 3) Да се промени метода на правене на бюджета като се акцентира на успеваемостта и качеството на обществените финанси.
Пълният текст на мнението е наличен ТУК
НЗОК
Проектобюджетът на НЗОК за 2026 година следва метод с нараствания по главните типове разноски. В съпоставяне с предишни години заложеното нарастване е доста по-високо и за първи път надвишава 5 милиарда евро – най-големият исторически растеж.
От позиция на финансова обезпеченост секторът разполага с запаси, само че оптимизацията при разходването им е наложителна за постигането на по-добри резултати за гарантиране адекватността на здравната система по отношение на потребностите на популацията.
Основните съставни елементи на приходите в бюджета на НЗОК са здравноосигурителните вноски и прехвърлянията за здравно обезпечаване от централния бюджет. Размерът на приходите от здравни вноски за 2026 година се равнява на 8,1% напредък на годишна база по отношение на 2025 година, а прехвърлянията за здравно обезпечаване нарастват с 12,5%. В законопроекта отсъстват оферти за въвеждане на ограничения, за смяна на метода към лицата, които не се обезпечават здравно, които са близомилион и двеста хиляди души, а лекуването им е за сметка на държавния бюджет.
Структурата на разноските за здравноосигурителни заплащания за 2026 година демонстрира нарастване по всички индикатори с 9-10% по отношение на 2025 година Заложените разходи са с номинален напредък от 15,02 % на годишна база, като с максимален дял са настоящите разноски, където здравноосигурителните заплащания съставляват 92% и демонстрират растеж от 9,9% за 2026 година ФС чака ускорение на активността за реформиране на здравния бранш.
Пълният текст на мнението е наличен
ДОО
Фискалният съвет е подчертавал, че предизвикването с ниските пенсионни приходи следва да бъде адресирано посредством целенасочени политики. Предпочетеният метод в последните години обаче – посредством генериране на по-висок недостиг, който се финансира посредством вдишване на спомагателен дълг, не е резистентен в средносрочен проект. Интензивното повишаване на пенсиите обуславя по-висок дефицит в бюджета на ДОО.
Общият размер на приходите от осигурителни вноски и предоставяните прехвърляния от държавния бюджет за покриване на дефицита от средства за осигурителната система за 2026 година са увеличени с 9%. Предвижда се за приходите от осигурителни вноски (без трансферите) растежът да е 14,9%. Освен увеличението на осигурителната тежест, главен принос за по-високите доходи от осигуровки имат нарастването на минималния застрахователен приход с 15,4% и на оптималния застрахователен предел с 11,4%, които от своя страна водят до растеж на междинния застрахователен приход с 9,3%.
През 2026 година плануваните разноски на социално-осигурителната система възлизат с 1 253 млн. евро повече от проекта за 2025 година, което съставлява растеж от 9%. Бюджетът на ДОО за 2026 година доближава 27,7% от всички разноски в консолидираната фискална стратегия. Номиналният размер на плануваните разноски за пенсии е с най-голямо нарастване, което се случва за шеста поредна година. Нараства и каузи на разноските за пенсии като % от Брутният вътрешен продукт – от 9,3% през 2022 година до 11,2% през 2025 година и 2026 година
Планираните разноски за обществени помощи и компенсации през 2026 година се усилват с 9,6% при 20,7% растеж през 2025 година, а като дял от Брутният вътрешен продукт остават на равнище от 1,43%. Реализираното през последните 4 години нарастване на обществените разноски, изпреварващо нормалният растеж на приходите на обезпечените лица, води до задъхване на социално-осигурителната система.
Логично, натискът на разноските докара до нужда от увеличение на осигурителната тежест и то точно във фонд " Пенсии ", където дефицитът е максимален. Лошата демографска обстановка у нас ще продължи да ускорява този напън.
ФС поддържа актуализирането на компенсацията за развъждане на дете до 2-годишна възраст с 15%, което не е променяно от 2023 година - в изискванията на нараснала инфлация тази мярка е нужна. В тази връзка, неналичието на актуализация на размерите на дневните компенсации за безработица води до ограничение на правата на обезпечените лица.
Фискалният съвет предлага смяна на законодателството, което привилегирова държавните чиновници, магистратите и служителите на реда във връзка с заплащането на персоналните им осигурителни вноски, което понастоящем е за сметка на бюджета.
В умозаключение подчертаваме, че планът на Закон за държавния бюджет на РБ за 2026 година, както и на обновената средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2026-2028 година не са постъпили във Фискалния съвет на България. По тази причина Съветът изготви мненията си в границите на законовите си отговорности, въз основа на обществено наличните документи, съгласно периода посочен в Закона за Фискалния съвет и автоматизираните корективни механизми.
Пълният текст на мнението е наличен
Държавен бюджет
Прогнозата на Фискалния съвет за номинален напредък на Брутният вътрешен продукт за 2025 година е 7,8%, отговарящ на действителен напредък от 3,0% и дефлатор 4,6. Хармонизираната инфлация е 3,5% средногодишна и 3,6% в края на интервала. Относно прогнозата за 2026 година Фискалният съвет е създал три разновидността – реален, скептичен и оптимистичен. Базов е реалистичният сюжет с възможност 60%, а оптимистичният и песимистичният са оценени с по 20% възможност. Основният сюжет за развиването на стопанската система през 2026 година е извънредно непосредствен с този на МФ, както в номинален, по този начин и в систематичен аспект. За 2026 година предвиждаме Брутният вътрешен продукт с номинален напредък от 6,5%. Реалният напредък е 2,7% и дефлаторът е 3,7. Хармонизираната инфлация е оценена на 2,9% средногодишна и 3,3% в края на интервала.
Фискалният съвет смята, че е належащо основаването на по-високи циклични буфери (над регулативния 1.5% от БВП). Счита също, че е нужен и систематичен буфер, който да обезпечи средства за належащи структурни промени. Правилото за размер на обществения бранш до 40% от Брутният вътрешен продукт, чисто от разноските за еврофондове, е нарушено през 2026 година и остава такова през идващите години. Фискалният съвет смята, че проекциите за приходите в проектобюджета са надценени и демонстрира риск от несъблюдение на данъчните доходи. За по-голяма бистрота, считаме, че МФ би трябвало да разгласява техническа част за прехода сред касовия формат на Консолидираната стратегия и формата на " Държавно ръководство ".
Експанзията на държавните разноски през 2026 година в размер на към 5% от Брутният вътрешен продукт води до смяна в съотношението публичен/частен бранш и продължение на нарастване на каузи му, макар доста положителното развиване на стопанската система. Публичният бранш доближава 45.8% от Брутният вътрешен продукт, което е над плануваното ограничаване в Закона за обществените финанси от 40%. Дори с отчитане на средствата от ПВУ, и това, че плановете би трябвало да бъдат приключени до трето тримесечие на годината, тази агресия на обществения бранш е нерационална. Големият обществен бранш ще ограничи и икономическия напредък, и опциите за възобновяване след рецесии.
С притеснителни темпове нараства размера на консолидирания държавен дълг – усилва се до 29% от Брутният вътрешен продукт за тази година и доближава до 37% от Брутният вътрешен продукт в края на идната. Разходите за лихви също порастват – от 0,5 милиарда евро. за 2024 година и до 1,7 милиарда евро. през 2028 година Рязкото повишаване на дълговото задължение ще докара до увеличение на цената на финансиране на дълга на интернационалните пазари. С това движение България е на път да загуби имиджа на страна с невисок фискален риск във връзка с своята задлъжнялост.
Фискалният съвет би преповторил рекомендацията от проектобюджета за 2025 година относно препоръчаните политики и ограничения, а точно, че: 1) Приходите в бюджета са надценени. 2) В разходната част следва да се отстранен автоматизираните индексирания за възнагражденията в някои браншове, които водят до бюджетен дисбаланс. 3) Да се промени метода на правене на бюджета като се акцентира на успеваемостта и качеството на обществените финанси.
Пълният текст на мнението е наличен ТУК
НЗОК
Проектобюджетът на НЗОК за 2026 година следва метод с нараствания по главните типове разноски. В съпоставяне с предишни години заложеното нарастване е доста по-високо и за първи път надвишава 5 милиарда евро – най-големият исторически растеж.
От позиция на финансова обезпеченост секторът разполага с запаси, само че оптимизацията при разходването им е наложителна за постигането на по-добри резултати за гарантиране адекватността на здравната система по отношение на потребностите на популацията.
Основните съставни елементи на приходите в бюджета на НЗОК са здравноосигурителните вноски и прехвърлянията за здравно обезпечаване от централния бюджет. Размерът на приходите от здравни вноски за 2026 година се равнява на 8,1% напредък на годишна база по отношение на 2025 година, а прехвърлянията за здравно обезпечаване нарастват с 12,5%. В законопроекта отсъстват оферти за въвеждане на ограничения, за смяна на метода към лицата, които не се обезпечават здравно, които са близомилион и двеста хиляди души, а лекуването им е за сметка на държавния бюджет.
Структурата на разноските за здравноосигурителни заплащания за 2026 година демонстрира нарастване по всички индикатори с 9-10% по отношение на 2025 година Заложените разходи са с номинален напредък от 15,02 % на годишна база, като с максимален дял са настоящите разноски, където здравноосигурителните заплащания съставляват 92% и демонстрират растеж от 9,9% за 2026 година ФС чака ускорение на активността за реформиране на здравния бранш.
Пълният текст на мнението е наличен
ДОО
Фискалният съвет е подчертавал, че предизвикването с ниските пенсионни приходи следва да бъде адресирано посредством целенасочени политики. Предпочетеният метод в последните години обаче – посредством генериране на по-висок недостиг, който се финансира посредством вдишване на спомагателен дълг, не е резистентен в средносрочен проект. Интензивното повишаване на пенсиите обуславя по-висок дефицит в бюджета на ДОО.
Общият размер на приходите от осигурителни вноски и предоставяните прехвърляния от държавния бюджет за покриване на дефицита от средства за осигурителната система за 2026 година са увеличени с 9%. Предвижда се за приходите от осигурителни вноски (без трансферите) растежът да е 14,9%. Освен увеличението на осигурителната тежест, главен принос за по-високите доходи от осигуровки имат нарастването на минималния застрахователен приход с 15,4% и на оптималния застрахователен предел с 11,4%, които от своя страна водят до растеж на междинния застрахователен приход с 9,3%.
През 2026 година плануваните разноски на социално-осигурителната система възлизат с 1 253 млн. евро повече от проекта за 2025 година, което съставлява растеж от 9%. Бюджетът на ДОО за 2026 година доближава 27,7% от всички разноски в консолидираната фискална стратегия. Номиналният размер на плануваните разноски за пенсии е с най-голямо нарастване, което се случва за шеста поредна година. Нараства и каузи на разноските за пенсии като % от Брутният вътрешен продукт – от 9,3% през 2022 година до 11,2% през 2025 година и 2026 година
Планираните разноски за обществени помощи и компенсации през 2026 година се усилват с 9,6% при 20,7% растеж през 2025 година, а като дял от Брутният вътрешен продукт остават на равнище от 1,43%. Реализираното през последните 4 години нарастване на обществените разноски, изпреварващо нормалният растеж на приходите на обезпечените лица, води до задъхване на социално-осигурителната система.
Логично, натискът на разноските докара до нужда от увеличение на осигурителната тежест и то точно във фонд " Пенсии ", където дефицитът е максимален. Лошата демографска обстановка у нас ще продължи да ускорява този напън.
ФС поддържа актуализирането на компенсацията за развъждане на дете до 2-годишна възраст с 15%, което не е променяно от 2023 година - в изискванията на нараснала инфлация тази мярка е нужна. В тази връзка, неналичието на актуализация на размерите на дневните компенсации за безработица води до ограничение на правата на обезпечените лица.
Фискалният съвет предлага смяна на законодателството, което привилегирова държавните чиновници, магистратите и служителите на реда във връзка с заплащането на персоналните им осигурителни вноски, което понастоящем е за сметка на бюджета.
В умозаключение подчертаваме, че планът на Закон за държавния бюджет на РБ за 2026 година, както и на обновената средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2026-2028 година не са постъпили във Фискалния съвет на България. По тази причина Съветът изготви мненията си в границите на законовите си отговорности, въз основа на обществено наличните документи, съгласно периода посочен в Закона за Фискалния съвет и автоматизираните корективни механизми.
Пълният текст на мнението е наличен
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ