Любомир Божанков: България има таланти, но нищо не идва даром
Наставникът на третодивизиониия ОФК Костинброд, Любомир Божанков, даде извънредно изявление за. Младият експерт показа усещанията си от работата в полупрофесионалните равнища на родния футбол, описвайки какви са нормалните компликации, с които всеки треньор би трябвало да се оправи, с цел да има триумф.
Бившият селекционер нa националния тим до 16-годишна възраст добави, че е научил доста от интервала си отпред на тази гарнитура. Той има вяра, че за доста играчи от този набор имат ярко бъдеще, акцентирайки младия гений Димо Кръстев, който към този момент е на ръба на попадането в мъжкия състав на италианския Фиорентина. Божанков обаче сподели, че с всяко последващо ходило нещата стават по-трудно и родните състезатели не могат да чакат, че нещо ще им бъде обещано безплатно.
Здравейте, господин Божанков! От няколко седмици насам започнахте ново предизвикателство, отпред на третодивизионния ОФК Костинброд. Как се решихте на това начинание?
Бих споделил бързо и безогледно. Моят добър другар, Цветан Генков, който е добре прочут на българската футболна общност, ми предложи да стана треньор и времето за решение беше малко. Не скърбя обаче за решението си, макар последните няколко по-тежки мача.
Започнахте сезона по не неприятен метод. Какви ще са задачите до края на акцията?
Имах диалози с кмета на Костинброд, Трайко Младенов, както и с ръководителя по спортно-техническите въпроси в клуба, с цел да изясним какви са задачите. Нещата стават последователно. Може би положителният старт ни позаблуди, че нещата ще са по-лесни, в сравнение с си мислехме, само че последните три кръга ни потвърдиха, че в Югозападната Трета Лига не е по никакъв начин слаба.
В треньорската Ви кариера това е първият Ви независим интервал като ментор в мъжкия футбол. Какви са отчетливите разлики спрямо треньорството на равнище младежки футбол?
Разликата е огромна. Бях 6 години в школата на Славия, родния ми клуб. Процесът по построяването на един футболист е толкоз дълъг, че постоянно забравяш по кое време е било началото и виждаме единствено края. Понякога младите треньори забравяме това. Искайки да покажем визията си забравяме, че това е доста комплициран и дълъг развой. Единствената победа за един младежки треньор е, когато сътвори състезател, подготвен за мъжкия футбол. За жал обаче постоянно не намираме баланс сред това и търсенето на резултати в подрастващите възрасти.
ОФК Костинброд, въпреки това, е едно прелестно място за развиване на млади футболисти, които да създадат половин или една година с отбора и по-късно да се качат на една концепция по-високо равнище.
Силите в по-ниските дивизии на футбола обичайно са доста изравнени и всичко се взема решение от дребните елементи. Поставя ли това повече тежест върху работата на треньора?
Със сигурност. Да не забравяме, че работата в Трета Лига е характерна, заради по-различния график на тренировки и прочие. Понякога се преценявам с част от играчите. Треньорите желаеме доста неща да свършим, само че имаме по единствено три тренировки на седмица и това не постоянно е задоволително. Трябва да си разпределяме времето доста деликатно, без да желая това да звучи като някакво опрощение за нас треньорите.
Лично аз доста разгадавам и на опитни фигури в тима като Цецо Генков, Емил Михайлов. Разчитам на тези хора да се оправяме дружно с проблемите.
Кои са най-сериозните компликации и тествания в работата на равнище Трета Лига?
Възстановяването е измежду главните неща, които ни затрудняват. Когато се получава скупчване от 2-3 мача в границите на седмица, то е извънредно мъчно за непрофесионални отбори да се възстановят и да са на равнище за идващия дуел. Не постоянно средствата стигат на тимовете и от време на време би трябвало да разчитаме на помощ от външни компании, с цел да подкрепим бюджета.
Каква Ви е персоналната треньорска фантазия?
Забелязал съм, че с придвижване на години съм трансформирал много неща във връзка с стила си като треньор. Обичайно желая да виждам тимът ми да е нападателен, само че в това време съзнавам, че всичко зависи от играчите, с които разполагам. Независимо какви хрумвания има един треньор, той би трябвало да е доста адаптивен, съгласно изискванията си. Когато тези хрумвания не могат да се осъществят, то би трябвало да се намерят разнообразни разновидности, с цел да се извлече оптимално положителен образ за тима, без значение в кое равнище на футбола се намираш.
През последните две години Вие интензивно се занимавате със лична частна школа в Ботевград – ФК Козаро. Разкажете ни малко повече за този план?
Отборът съществува от 3-4 години. Негов притежател е Константин Лазаров – младеж, чийто обич за футбола надскача възвръщаемостта от спорта. Тимът сега е в А окръжна и аз бях старши треньор преди време. Научих се на доста неща, най-много във връзка с акомодацията, както загатнах доскоро.
Решихме, че би трябвало да се обърнем към града Ботевград, с цел да създадем условия за децата да се радват на обичания си спорт. Истината е, че в 21-ви век не даваме най-хубавите условия за подрастващите в това отношение и би трябвало да променим това.
Имате богат опит в юношеския футбол, откакто сте работили и в школите на Септември и Славия. Виждате ли размърдване и усъвършенстване във връзка с работата с младите у нас?
Личното ми мнение е, че е отлично какъв брой огромен брой спортуващи деца има, надлежно и какъв брой школи има в София, да вземем за пример. Това е хубаво, тъй като децата не могат да бъдат единствено в огромните клубове, тъй че тези по-малки школи са едно решето и трамплин за по-големите клубове. В тези места има положителни експерти и това разрешава на децата да не би трябвало да стартират от А и Б, когато дойдат в огромните отбори.
Колко значимо е въвеждането на дублиращите отбори в родните футболни структури?
Според мен Елитната група до 19 години постоянно е била непотребна. Ако едно момче на 18 не може да влезе в групата на мъжкия тим, то не би трябвало да губи още една година от развиването си, играейки неправилен младежки футбол. Съвсем друго е, в случай че отиде в Трета Лига и играе да вземем за пример 19 мача за един полусезон – натоварването е напълно друго. Важно е за младите да се сблъскат с действителността и физическия контакт в мъжкия футбол.
Чудесно е да се основават допустимо най-вече такива дублиращи отбори, като ОФК Костинброд също е едно положително място за начало на кариерата на даден младок. Независимо, че си минал едно-две равнища надолу, то след година или две резултатът ще е забележим и състезателят ще може още веднъж да се върне в елита.
Редица семинари бяха проведени в месеците преди началото на пандемията за футболни треньори. Променя ли се и мисленето на родните експерт с навлизането на от ден на ден западни хрумвания?
Абсолютно имам вяра в това нещо. Има доста благоприятни условия за намиране на семинари и образования в днешния свят, само че самото отсяване на положителните семинари и футболни книги е по-дългият развой.
Отделно, в случай че един треньор не може да ползва наученото в границите на подготвителния развой с клубния си тим, поради разлики във визията, то той ще има огромни подозрения по отношение на бъдещото си развиване. Нещата са свързани, надлежно клубовете би трябвало да влагат в знанията на треньорите си и да пращат своите фрагменти на образования, а не треньорите самосиндикално да би трябвало да търсят своя път под слънцето.
До преди две години бяхте отпред на юношеския народен тим до 16-годишна възраст и споделихте след напускането си, че сте научили доста скъпи уроци. В кой аспект беше най-благодатен този интервал за Вас, в персонален проект?
Преди няколко дни гледах същия този набор, тъй като ми е на сърце. Играхме два мача с Малта в Правец и се видя, че дори и против сходни противници не е по никакъв начин елементарно и не трябва да има подценяване. Сред нашите състезатели има играчи, които към този момент записват мачове в мъжкия футбол – като Хайдаров, Бурносузов, само че истината е, че нищо няма да ни пристигна безплатно.
Напротив, с всяко последващо ходило нещата се усложняват. Затова не би трябвало да се подценяват проблеми в границите на играта на юношите, защото те лъсват при повдигането на темпото на игра. Когато е умерено темпото, всеки може да играе.
Има ли играчи от тима, който Вие водехте по това време, за които бихте предрекли ярко бъдеще?
Най-пресният образец е Димо Кръстев, който се показа по превъзходен метод на един шампионат в Беларус и беше притеглен във Фиорентина. Той се аклиматизира, научи езика и към този момент даже е покрай попадане в мъжкия тим. Трябва да е толерантен, с цел да може да дочака огромния си миг.
Това демонстрира, че имаме гениите, само че те би трябвало да отидат на вярното място. В колкото по-голям клуб се качваш, толкоз по-добри стават методите за образование. Всеки млад състезател има потребност от пътеводна светлина.
Подмладяването е тематика №1 в родния футбол през последните над 12 месеца. Ще продължи ли тази наклонност, или е повече плод на събитията към пандемията?
Моят татко се беше занимавал дълги години с баскетбол и той постоянно ми изяснява по какъв начин във всеки клуб е имало методист, който да построява младите треньори. Тези персони са нужни, тъй като без значение на какъв брой семинара си бил, или какъв брой книги си прочел, то компликациите са същинското доказателство за качеството ти. Хубаво е да имаш умел човек, който да ти даде съвет в верния миг.
На младите би трябвало да им се даде късмет, само че е нужна симбиоза с по-опитните играчи. Винаги е хубаво да имате опитни хора до себе си, когато стане напечено.
И за край, господин Божанков – какво си пожелавате в персонален и професионален проект в идните месеци до края на 2021-а година?
Казах на младите момчета в ОФК Костинброд, че това би трябвало да е един трамплин за тях. Искам, в същото време, да си възвърна и увереността като треньор, да се оправям с компликациите и да науча нужните уроци, които биха ми помогнали в упоритостите ми да се занимавам с треньорство и на по-високо равнище. Не на последно място си поисквам да съм здрав.
Бившият селекционер нa националния тим до 16-годишна възраст добави, че е научил доста от интервала си отпред на тази гарнитура. Той има вяра, че за доста играчи от този набор имат ярко бъдеще, акцентирайки младия гений Димо Кръстев, който към този момент е на ръба на попадането в мъжкия състав на италианския Фиорентина. Божанков обаче сподели, че с всяко последващо ходило нещата стават по-трудно и родните състезатели не могат да чакат, че нещо ще им бъде обещано безплатно.
Здравейте, господин Божанков! От няколко седмици насам започнахте ново предизвикателство, отпред на третодивизионния ОФК Костинброд. Как се решихте на това начинание?
Бих споделил бързо и безогледно. Моят добър другар, Цветан Генков, който е добре прочут на българската футболна общност, ми предложи да стана треньор и времето за решение беше малко. Не скърбя обаче за решението си, макар последните няколко по-тежки мача.
Започнахте сезона по не неприятен метод. Какви ще са задачите до края на акцията?
Имах диалози с кмета на Костинброд, Трайко Младенов, както и с ръководителя по спортно-техническите въпроси в клуба, с цел да изясним какви са задачите. Нещата стават последователно. Може би положителният старт ни позаблуди, че нещата ще са по-лесни, в сравнение с си мислехме, само че последните три кръга ни потвърдиха, че в Югозападната Трета Лига не е по никакъв начин слаба.
В треньорската Ви кариера това е първият Ви независим интервал като ментор в мъжкия футбол. Какви са отчетливите разлики спрямо треньорството на равнище младежки футбол?
Разликата е огромна. Бях 6 години в школата на Славия, родния ми клуб. Процесът по построяването на един футболист е толкоз дълъг, че постоянно забравяш по кое време е било началото и виждаме единствено края. Понякога младите треньори забравяме това. Искайки да покажем визията си забравяме, че това е доста комплициран и дълъг развой. Единствената победа за един младежки треньор е, когато сътвори състезател, подготвен за мъжкия футбол. За жал обаче постоянно не намираме баланс сред това и търсенето на резултати в подрастващите възрасти.
ОФК Костинброд, въпреки това, е едно прелестно място за развиване на млади футболисти, които да създадат половин или една година с отбора и по-късно да се качат на една концепция по-високо равнище.
Силите в по-ниските дивизии на футбола обичайно са доста изравнени и всичко се взема решение от дребните елементи. Поставя ли това повече тежест върху работата на треньора?
Със сигурност. Да не забравяме, че работата в Трета Лига е характерна, заради по-различния график на тренировки и прочие. Понякога се преценявам с част от играчите. Треньорите желаеме доста неща да свършим, само че имаме по единствено три тренировки на седмица и това не постоянно е задоволително. Трябва да си разпределяме времето доста деликатно, без да желая това да звучи като някакво опрощение за нас треньорите.
Лично аз доста разгадавам и на опитни фигури в тима като Цецо Генков, Емил Михайлов. Разчитам на тези хора да се оправяме дружно с проблемите.
Кои са най-сериозните компликации и тествания в работата на равнище Трета Лига?
Възстановяването е измежду главните неща, които ни затрудняват. Когато се получава скупчване от 2-3 мача в границите на седмица, то е извънредно мъчно за непрофесионални отбори да се възстановят и да са на равнище за идващия дуел. Не постоянно средствата стигат на тимовете и от време на време би трябвало да разчитаме на помощ от външни компании, с цел да подкрепим бюджета.
Каква Ви е персоналната треньорска фантазия?
Забелязал съм, че с придвижване на години съм трансформирал много неща във връзка с стила си като треньор. Обичайно желая да виждам тимът ми да е нападателен, само че в това време съзнавам, че всичко зависи от играчите, с които разполагам. Независимо какви хрумвания има един треньор, той би трябвало да е доста адаптивен, съгласно изискванията си. Когато тези хрумвания не могат да се осъществят, то би трябвало да се намерят разнообразни разновидности, с цел да се извлече оптимално положителен образ за тима, без значение в кое равнище на футбола се намираш.
През последните две години Вие интензивно се занимавате със лична частна школа в Ботевград – ФК Козаро. Разкажете ни малко повече за този план?
Отборът съществува от 3-4 години. Негов притежател е Константин Лазаров – младеж, чийто обич за футбола надскача възвръщаемостта от спорта. Тимът сега е в А окръжна и аз бях старши треньор преди време. Научих се на доста неща, най-много във връзка с акомодацията, както загатнах доскоро.
Решихме, че би трябвало да се обърнем към града Ботевград, с цел да създадем условия за децата да се радват на обичания си спорт. Истината е, че в 21-ви век не даваме най-хубавите условия за подрастващите в това отношение и би трябвало да променим това.
Имате богат опит в юношеския футбол, откакто сте работили и в школите на Септември и Славия. Виждате ли размърдване и усъвършенстване във връзка с работата с младите у нас?
Личното ми мнение е, че е отлично какъв брой огромен брой спортуващи деца има, надлежно и какъв брой школи има в София, да вземем за пример. Това е хубаво, тъй като децата не могат да бъдат единствено в огромните клубове, тъй че тези по-малки школи са едно решето и трамплин за по-големите клубове. В тези места има положителни експерти и това разрешава на децата да не би трябвало да стартират от А и Б, когато дойдат в огромните отбори.
Колко значимо е въвеждането на дублиращите отбори в родните футболни структури?
Според мен Елитната група до 19 години постоянно е била непотребна. Ако едно момче на 18 не може да влезе в групата на мъжкия тим, то не би трябвало да губи още една година от развиването си, играейки неправилен младежки футбол. Съвсем друго е, в случай че отиде в Трета Лига и играе да вземем за пример 19 мача за един полусезон – натоварването е напълно друго. Важно е за младите да се сблъскат с действителността и физическия контакт в мъжкия футбол.
Чудесно е да се основават допустимо най-вече такива дублиращи отбори, като ОФК Костинброд също е едно положително място за начало на кариерата на даден младок. Независимо, че си минал едно-две равнища надолу, то след година или две резултатът ще е забележим и състезателят ще може още веднъж да се върне в елита.
Редица семинари бяха проведени в месеците преди началото на пандемията за футболни треньори. Променя ли се и мисленето на родните експерт с навлизането на от ден на ден западни хрумвания?
Абсолютно имам вяра в това нещо. Има доста благоприятни условия за намиране на семинари и образования в днешния свят, само че самото отсяване на положителните семинари и футболни книги е по-дългият развой.
Отделно, в случай че един треньор не може да ползва наученото в границите на подготвителния развой с клубния си тим, поради разлики във визията, то той ще има огромни подозрения по отношение на бъдещото си развиване. Нещата са свързани, надлежно клубовете би трябвало да влагат в знанията на треньорите си и да пращат своите фрагменти на образования, а не треньорите самосиндикално да би трябвало да търсят своя път под слънцето.
До преди две години бяхте отпред на юношеския народен тим до 16-годишна възраст и споделихте след напускането си, че сте научили доста скъпи уроци. В кой аспект беше най-благодатен този интервал за Вас, в персонален проект?
Преди няколко дни гледах същия този набор, тъй като ми е на сърце. Играхме два мача с Малта в Правец и се видя, че дори и против сходни противници не е по никакъв начин елементарно и не трябва да има подценяване. Сред нашите състезатели има играчи, които към този момент записват мачове в мъжкия футбол – като Хайдаров, Бурносузов, само че истината е, че нищо няма да ни пристигна безплатно.
Напротив, с всяко последващо ходило нещата се усложняват. Затова не би трябвало да се подценяват проблеми в границите на играта на юношите, защото те лъсват при повдигането на темпото на игра. Когато е умерено темпото, всеки може да играе.
Има ли играчи от тима, който Вие водехте по това време, за които бихте предрекли ярко бъдеще?
Най-пресният образец е Димо Кръстев, който се показа по превъзходен метод на един шампионат в Беларус и беше притеглен във Фиорентина. Той се аклиматизира, научи езика и към този момент даже е покрай попадане в мъжкия тим. Трябва да е толерантен, с цел да може да дочака огромния си миг.
Това демонстрира, че имаме гениите, само че те би трябвало да отидат на вярното място. В колкото по-голям клуб се качваш, толкоз по-добри стават методите за образование. Всеки млад състезател има потребност от пътеводна светлина.
Подмладяването е тематика №1 в родния футбол през последните над 12 месеца. Ще продължи ли тази наклонност, или е повече плод на събитията към пандемията?
Моят татко се беше занимавал дълги години с баскетбол и той постоянно ми изяснява по какъв начин във всеки клуб е имало методист, който да построява младите треньори. Тези персони са нужни, тъй като без значение на какъв брой семинара си бил, или какъв брой книги си прочел, то компликациите са същинското доказателство за качеството ти. Хубаво е да имаш умел човек, който да ти даде съвет в верния миг.
На младите би трябвало да им се даде късмет, само че е нужна симбиоза с по-опитните играчи. Винаги е хубаво да имате опитни хора до себе си, когато стане напечено.
И за край, господин Божанков – какво си пожелавате в персонален и професионален проект в идните месеци до края на 2021-а година?
Казах на младите момчета в ОФК Костинброд, че това би трябвало да е един трамплин за тях. Искам, в същото време, да си възвърна и увереността като треньор, да се оправям с компликациите и да науча нужните уроци, които биха ми помогнали в упоритостите ми да се занимавам с треньорство и на по-високо равнище. Не на последно място си поисквам да съм здрав.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ