Настъпването на Нова година по традиция се отбелязва с колоритни

...
Настъпването на Нова година по традиция се отбелязва с колоритни
Коментари Харесай

Вижте кои са най-древните традиции, свързани с настъпването на Нова година

Настъпването на Нова година по традиция се отбелязва с колоритни тържества по целия свят. Обичаите, свързани с този празник, са извънредно разнородни. Някои от тях са относително нови, до момента в който други имат изненадващо богата история.

 

Знаете ли какво съставляват Акиту и Уепет Ренпет? Каква е връзката сред месец януари и римското провидение Янус? И по кое време жителите на Китай почнали да честват настъпването на Лунната Нова година? Отговорите на тези въпроси може да научите в идващите редове: 

 

Акиту

Когато първото новолуние след пролетното равноденствие (на 21 или 22 март) приключело, жителите на Вавилон отбелязвали прераждането на природата с няколкодневен фестивал, носещ името Акиту. Най-ранните сведения за този празник датират от 2000 година прочие н. е. По време на тържествата се провеждали обилни паради и били осъществявани ритуали, символизиращи успеха на положителното над силите на хаоса. Вавилонците вярвали, че по този метод светът се пречиствал, а с настъпването на пролетта започвала и новата година. 

 

Един от най-любопитните аспекти на Акиту бил обвързван със самобитно ритуално оскърбление, на което се подлагал всеки държател на Вавилон. Традицията повелявала той да застане пред скулптура на господ Мардук и да се закълне, че ръководи заслужено и с чест. След това, стоящият до него сановник му удрял пестник и започвал да му дърпа ушите, надявайки се, че ще успее да го разплаче. Царските сълзи имали значимо алегорично значение – те се възприемали за знак, че Мардук е удовлетворен и дава утвърждението си ръководството на владетеля да продължи. По тази причина множеството историци са на мнение, че Акиту бил употребен от царете като инструмент за потвърждаването на божествената им власт над народа на Вавилон. 

 

Янус

Според обичаите в Древен Рим, настъпването на Нова година в началото било обвързвано с пролетното равноденствие. Това, обаче, последователно се трансформирало и тържествата били „ изместени “ за началото на януари. За античните римляни този месец бил от особено значение. Самото му име е директно обвързвано с двуликия господ Янус, който гледа по едно и също време обратно, към остарялото и напред, към новото. Той бил уважаван като настойник на всяко ново начинание. Смятало се, че отварял и затварял всички порти. Янус също по този начин бил страж на земеделците, а храмът му в римския конгрес оставал отворен по време на война в очакване на завръщането на отпътувалите бойци. 

 

На 1 януари античните римляни правели жертвоприношения и окичвали вратите си с лаврови венци. Смятало се, че този ден може да предопредели какви ще бъдат идващите 12 месеца. Много хора се събирали със своите фамилии и другари и си разменяли дребни дарове. Известният стихотворец Овидий написа, че най-малко дребна част от празничния ден наложително прекосявала в работа. Причината е, че античните римляни смятали безделието за неприятна прокоба, която може да нанесе непоправими вреди на настъпващата нова година. 


Уепет Ренпет

Още от най-дълбока античност за хората, живеещи по крайбрежията на Нил, разливането на реката било събитие от изключителна значимост. Наводненията носели плодородни наноси, които били от голямо значение за земеделците в региона. Прииждането на водите на Нил започвало към лятното слънцестоене на 22 юни, което на собствен ред съвпадало с хелиакалния изгрев на Сириус – сезонно астрономическо събитие, при което звездата става забележима след 70-дневно „ неявяване “.

 

Според римския публицист Цензорин, античните египтяни отбелязвали настъпването на новата година точно тогава. Те организирали фестивал, прочут с името Уепет Ренпет, което значи „ започване на годината “. Празненствата били придружени от религиозни обреди, символизиращи новия живот и прераждането. 

 

Подобно на доста хора в наши дни, античните египтяни употребявали тържествата като мотив да се напият. Съществуват сведения, че по време на ръководството на Хатшепсут (1479 – 1458 година прочие н. е.) се провеждал така наречен „ Фестивал на пиянството “. Той бил обвързван с мита за богинята на войната и разрушението Сехмет, която възнамерявала да избие цялото човечеството, само че богът на Слънцето Ра осуетил проектите ѝ, като я напил. В чест на това събитие, античните египтяни се отдавали на няколкодневни празненства, изпълнени с песни, танци и, несъмнено, консумирането на обилни количества бира. 

 

Лунната Нова година

Една от най-древните обичаи, почитана и през днешния ден, е посрещането на Лунната Нова година. Смята се, че отбелязването на този празник почнало преди повече от три хилядолетия в Китай, по време на династията Шан. Според едно от най-известните предания, свързани с него, в миналото живяло кръвожадно творение, наречено Ниан (на китайски тази дума значи „ година “). То нападало селата, намиращи се към леговището му, в деня, в който се отбелязвала Нова година. За да изплашат звяра, жителите им почнали да украсяват домовете си с червени хартиени фенери, да подвигат мощен звук и да горят бамбукови пръчки. Усилията им се увенчали с триумф, а Ниан спрял да ги атакува. 

 

Празненствата по случай настъпването на Лунната Нова година не престават 15 дни и са съсредоточени върху дома и фамилията.

 

Хората почистват и украсяват къщите си, с цел да прогонят неприятния шанс, а някои погасяват всичките си задължения, с цел да стартират новата година „ на чисто “. След изобретяването на барута, през X в. китайците почнали да означават празника със зрелищни фойерверки – още една традиция, съхранила се до през днешния ден. Лунната Нова година стартира през януари или февруари и се свързва с едно от 12-те зодиакални животни: плъх, вол, тигър, заек, змей, змия, кон, овца, маймуна, петел, куче и свиня. 

 

Инфо: Vesti.bg

Източник: epicenter.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР