Притча: Бъди светлина
Настъпи вечерта. Човекът взе дребната свещ от кутията, възпламени я и стартира да се изкачва с нея нагоре по дългата вита стълба.
- Къде отиваме? – попита свещичката.
- Качваме се на кулата, с цел да осветим пътя на корабите в пристанището.
- Но нито един транспортен съд в пристанището не може да види моята светлина! – възрази дребната свещичка.
- Дори твоят пламък да не е огромен, - сподели индивидът, - ти все пак продължавай да гориш толкоз блестящо, колкото можеш. Другото остави на мен.
Така разговаряйки, те стигнаха до върха на стълбата и застанаха до огромната лампа на кулата. Човекът приближи дребната свещичка и с огънчето й възпламени фенера. Скоро огромните полирани огледала зад лампата отразиха лъчите на дребната свеш и нейната светлина се популяризира в продължение на цели благи тъдява и във вътрешността в морето, осветявайки пътя на корабите и пътешествениците.
***
Също както пламъкът на една дребна свещичка или даже кибритена съчка може да разпали голям огън и да освети пътя на стотици хора, по този начин и искрите на твоята душевна топлота и положителният ти образец могат радикално да трансформират живота, мирогледа и ориста на близките, даже и ти самият към момента да не го осъзнаваш изцяло. Затова, просто бъди светлина за обкръжаващите те хора, също като този морски фар, който и в най-тъмните нощи, и в най-страховитите стихии, продължава да осветява пътя на корабите към сигурността на безвредното пристанище.
