Наскоро Yettel обяви нова инициатива за подобряване на достъпността на

Наскоро Yettel разгласи нова самодейност за възстановяване на достъпността на магазините си – 30 обекта на телекома към този момент са оборудвани с тактилни ленти по пода за незрящи хора. Това е първият сходен план у нас за слагане на насочващи детайли в интериорна среда. Във връзка с реализацията му,  компанията се обръща за подпомагане към Съюза на слепите в България за да приспособява средата оптимално добре към потребностите на хората със зрителни нарушавания. Съюзът има към 10 хиляди регистрирани членове, което акцентира потребността от такива помощни детайли. За провокациите пред незрящите хора у нас, образците на други страни и потребността от деен разговор в обществото за възстановяване на достъпността, беседваме с Димитър Димитров, съветник по досегаемост и технологии към Съюза на слепите в България.

 

- Какви са главните провокации пред хората с нарушено зрение в България – в градска среда, в професионален проект, в всекидневието им?

- Основното предизвикателство пред хората с нарушено зрение в България е достъпността – напредването в града, стигането до работа и неналичието на задоволително помощни средства. В всекидневието, образованието и професионалния живот основна роля имат актуалните технологии и профилираните помощни средства. Макар да заимстваме положителни практики от чужбина, използването им постоянно е непълноценно и изисква повече ангажираност от институции, работодатели и обществото. Важно е освен да има детайли като водещи линии, звукови светофари и подобаващи маркировки, само че те да бъдат изпълнени вярно. Незрящите хора би трябвало да бъдат дейна страна в този развой, а най-важен е непрекъснатият разговор сред тях, институциите и бизнеса.

- Бихте ли дали съответни образци за такива планове, които не дават отговор изцяло на потребностите на хората с увреждания или са неефективни?

- Мога да дам образец със светофарите, които имат звукова сигнализация. Идеята е чудесна, само че има един огромен минус и той е, че когато светне зелено, един и същи тон се възпроизвежда във всички направления на секване. И когато незрящият човек се намира на ъгъла на кръстовището и би трябвало да пресече напряко или надясно, той не може да се ориентира от звука в коя посока свети зелено. По този мотив ние от Съюза на слепите сме алармирали съответните институции, само че за момента това не се е трансформирало и звукът продължава да е еднотипен. Така тази мярка за досегаемост действително може и да подведе незрящ човек да тръгне да пресича на алено.

В Япония да вземем за пример са решили този проблем, като са употребявали разнообразни звуци от природата за пешеходните светофари. Това улеснява разпознаването на посоката, в която светофарът свети зелено – за едната улица е ария на славей, а за друга – да вземем за пример на чучулига. По този метод не се основава и непотребен електронен звук в градската среда.

Друга доста добра самодейност беше въвеждането на т. нар „ говорещи рейсове “ в градския превоз в София с гласово уведомяване за идната спирка, както и изписването им на екран. За страдание, не след дълго доста от устройствата стопираха да работят – както на самите спирки, където се афишира след какъв брой минути ще пристигна идващият рейс или тролейбус, по този начин и вътре в транспортните средства. Добра технология – със план и мащаб, само че за жалост без поддръжка, което я прави неефективна. 

- Можете ли да споделите и други положителни задгранични образци за среда, улесняваща хората със затруднено зрение, които са Ви впечатлили?

- В Европа има редица положителни образци за това по какъв начин средата може да бъде направена по-достъпна, когато решенията се ползват поредно и с мисъл за действителното им потребление. В доста градове тактилните водещи линии не са сложени изолирано, а построяват свързани направления сред основни точки – спирки на градски превоз, публични здания и търговски обекти. Това разрешава на хората със зрителни усложнения да се ориентират и придвижват независимо. Тези решения постоянно се допълват и с ясни обозначения към останалите жители, че водещите линии не трябва да бъдат възпрепятствани, което доста усъвършенства тяхната успеваемост.

- Има ли регулаторни рамки и съответни наредби, които дефинират условията към сградните и обществените пространства за хора със зрителни проблеми в България?  

- Има наредби за налична среда, само че те касаят екстериорната и градската среда. Макар в тях всичко да е разказано добре – какви са условията за достъп с инвалидни колички, за рампи, за водещи линии за незрящи, те не дават задоволително ясни правила за интериорни решения, които да оказват помощ на хората с повредено зрение.

 

- Консултирате Yettel при слагането на тактилни ленти за незрящи в магазините на компанията. Разкажете ни повече за този план.  

- Това е един превъзходен образец за съдействие с положителни резултати. Бях впечатлен, че екипът на Yettel самичък е дефинирал характерен проблем, проучил го е задълбочено и се обърна към нас за консултация още преди реализацията на плана. Това е верният метод.

От Yettel ни поканиха на място, с цел да тестваме по какъв начин са сложени тактилните ленти и другите насочващи детайли. На база на това дадохме съответни рекомендации, с които те се съобразиха и решенията бяха изпълнени правилно. Предложихме също да се добави означение на стълбите с контрастни ленти на първото и последното ходило. Те са изключително значими, защото хората с отчасти повредено зрение мъчно разпознават пространството пред себе си и не могат да се ориентират дали има стълби и къде стартират.

Особено скъпо в това партньорство е и опцията посредством връзката с нашите членове да ги осведомяваме за нововъведенията в магазините на Yettel, с цел да могат действително да се възползват от тях.

- Как можем да поддържаме връзка по-адекватно и решително с незрящи хора в ежедневни обстановки и от каква подкепа имат потребност те?

- Комуникацията с хора със зрителни усложнения не е комплицирана, само че изисква малко повече внимание. Най-важното е, когато се обръщате към незрящ човек, той да разбере, че говорите точно на него. Това може да стане като го назовете по име, в случай че го знаете, или леко го докоснете по рамото, преди да започнете диалог.

Когато оферирате помощ, е добре първо да попитате, а не да действате непосредствено. Всеки човек има друга степен на автономия и желания, по тази причина е значимо да се съобразите с неговото предпочитание.

Вярвам, че с повече схващане, съпричастност и интензивно партньорство сред хората със зрителни усложнения, бизнеса и институциите можем да създадем средата по-достъпна и да подобрим качеството на живот. Най-важни обаче остават естественото отношение, уважението и готовността за подпомагане.