Как тибетската култура остава непокътната в модерния свят
Наскоро Тибет означи 60-годишнината си като самостоятелен регион на Китай с песни, танци и церемониал в столицата Лхаса, където хиляди хора ликуваха и развяваха дребни червени знаменца. Тържествата се състояха на огромния площад до двореца Потала, някогашната зимна резиденция на Далай Лама. Събитието бе почетено от президента Си Дзинпин и голяма делегация от Пекин, включваща висши фигури от компартията и държавното управление. Въпреки западната агитация, че правата на локалните са редовно потъпквани, в ДУМА публикуваме преведен материал на коментаторката от телевизия Си Джи Ти Ен Джан Уан, която споделя за съхранението и разпространяването на тибетската просвета.
В сърцето на Пекин,
на хиляди километри от заснежените тибетски планини
ритмите на тибетската просвета са живи. Тук, в забързания метрополис, пенсионери се събират рано заран да танцуват по мелодиите от платото. Член на танцуващата група в парк Ритан - Ма Дефен, споделя, че преди съвсем 15 години (през 2011 г.) се е включила към групата за танци Тибетски гуаджан. Те се събират всяка заран, 365 дни в годината, за обичайния танц, тъй като тя, както и всички участници, е доста запалена по тибетските музика, танци и костюми.
Групата съществува от 2007 година и има над 130 членове, като най-младият е на 20, а най-възрастният съвсем на 80. Ма добавя, че мъже и дами, млади и остарели, работещи и пенсионери от разнообразни националности са тяхната аудитория.
В Китай тибетската просвета не се лимитира единствено до региона на платото, а е жива традиция, призната и празнувана от целия народ.
Преди 60 година бе основана самостоятелната област Синдзян. За тази земя миналите 6 десетилетия представляват
цялостния цикъл на трансформация
от феодална теоцентрична система до съвременно ръководство. През този интервал Сидзян е минал през невиждана рационализация, напредвайки освен в инфраструктурното и икономическо развиване, само че и запазвайки културното завещание.
Опазването на културата на Сидзян единствено въпрос на предпазване на предишното ли е? Или да сътвори бъдеще, където традициите да не престават да оцеляват? И по какъв начин тъкмо китайското държавно управление съчетава обичайните полезности и напредничавите политики?
Китай е мултиетническа страна. Дългата й история и просвета са общо дело на всички етнически групи. Конституцията подсигурява правото на малцинствените групи да запазят личния си език, обичаи и културно завещание. Член 4-ти гласи: „ Всички етнически групи в Китайската национална република са равни… Всички етнически групи имат свободата да употребяват и развиват личен приказваме и писмен език и да запазят или реформират личните си нрави и обичаи. Същевременно Законът за районната етническа автономност категорично показва, че е нужна поддръжка за развиването на тибетската литература, изкуство и историческо предпазване. По този метод се осигурява
предпазване и промотиране на неповторимите културни традиции
на Сидзян.
През миналите 6 десетилетия китайското държавно управление е направило обилни вложения в района, финансирайки милиарди долари, както и доста човешки и материални запаси, с цел да е несъмнено, че тибетската просвета, започвайки от античните манастири, до колоритните фестивали са непокътнати и промотирани.
Данните сочат, че през 2012-2024 година 473 милиона юана от централното и локалното ръководство са вложени за предпазване на известната тибетска опера „ Епичният Гесар “, приета от ЮНЕСКО, до здравната баня, и двете, практикувани от епохи.
Що се отнася до медицината, тя към този момент като „ нематериално културно завещание “ е „ модел на обучение, добито по завещание и индустриална промяна.
В края на 2024 година повече от 4400 културни места-реликви са изследвани и регистрирани. В листата на ЮНЕСКО са включени дворцовият комплекс Потала, Норбулинка, храмът Йокхан, 43 музея и 277 пещерни храма.
Тибетската просвета не е статична светиня от предишното. Тя е жива и всекидневно се развива. Обществените услуги са се разраснали доста. С над 200 културни центъра, библиотеки и музеи из целия район хората имат повече достъп от когато и да било до културните източници. Благодарение на нововъведения като цифрови културни промени, жителите на Тибет, които живеят даже в най-отдалечените региони, към този момент имат достъп до литература, изкуство, филми.
От друга страна, езикът също играе значима роля в съхранението на тибетската просвета. Говоримият и писмен език са освен преподавани в учебните заведения, само че и мощно промотирани от държавното управление и медиите. За това свидетелстват
възходящият брой изявления на тибетски
вестници, книги, филми, телевизионни излъчвания, които оказват помощ езикът да продължава да бъде жив в актуалния свят. Споделяйки традициите и културата със света, Сидзян способства за световния разговор за културно многообразие и развиване.
Разбира се, има хора, които се пробват да омаловажат достиженията на самостоятелния район - нормално посредством дезинформация или подправени вести. Но в реалност е повече от явно, че тибетската просвета е жива. Въпреки провокациите, тя продължава да се развива. Успешният модел на Сидзян за опазване на културата, демонстрира по какъв начин традицията може да остане непокътната в един динамичен съвременен свят.
В сърцето на Пекин,
на хиляди километри от заснежените тибетски планини
ритмите на тибетската просвета са живи. Тук, в забързания метрополис, пенсионери се събират рано заран да танцуват по мелодиите от платото. Член на танцуващата група в парк Ритан - Ма Дефен, споделя, че преди съвсем 15 години (през 2011 г.) се е включила към групата за танци Тибетски гуаджан. Те се събират всяка заран, 365 дни в годината, за обичайния танц, тъй като тя, както и всички участници, е доста запалена по тибетските музика, танци и костюми.
Групата съществува от 2007 година и има над 130 членове, като най-младият е на 20, а най-възрастният съвсем на 80. Ма добавя, че мъже и дами, млади и остарели, работещи и пенсионери от разнообразни националности са тяхната аудитория.
В Китай тибетската просвета не се лимитира единствено до региона на платото, а е жива традиция, призната и празнувана от целия народ.
Преди 60 година бе основана самостоятелната област Синдзян. За тази земя миналите 6 десетилетия представляват
цялостния цикъл на трансформация
от феодална теоцентрична система до съвременно ръководство. През този интервал Сидзян е минал през невиждана рационализация, напредвайки освен в инфраструктурното и икономическо развиване, само че и запазвайки културното завещание.
Опазването на културата на Сидзян единствено въпрос на предпазване на предишното ли е? Или да сътвори бъдеще, където традициите да не престават да оцеляват? И по какъв начин тъкмо китайското държавно управление съчетава обичайните полезности и напредничавите политики?
Китай е мултиетническа страна. Дългата й история и просвета са общо дело на всички етнически групи. Конституцията подсигурява правото на малцинствените групи да запазят личния си език, обичаи и културно завещание. Член 4-ти гласи: „ Всички етнически групи в Китайската национална република са равни… Всички етнически групи имат свободата да употребяват и развиват личен приказваме и писмен език и да запазят или реформират личните си нрави и обичаи. Същевременно Законът за районната етническа автономност категорично показва, че е нужна поддръжка за развиването на тибетската литература, изкуство и историческо предпазване. По този метод се осигурява
предпазване и промотиране на неповторимите културни традиции
на Сидзян.
През миналите 6 десетилетия китайското държавно управление е направило обилни вложения в района, финансирайки милиарди долари, както и доста човешки и материални запаси, с цел да е несъмнено, че тибетската просвета, започвайки от античните манастири, до колоритните фестивали са непокътнати и промотирани.
Данните сочат, че през 2012-2024 година 473 милиона юана от централното и локалното ръководство са вложени за предпазване на известната тибетска опера „ Епичният Гесар “, приета от ЮНЕСКО, до здравната баня, и двете, практикувани от епохи.
Що се отнася до медицината, тя към този момент като „ нематериално културно завещание “ е „ модел на обучение, добито по завещание и индустриална промяна.
В края на 2024 година повече от 4400 културни места-реликви са изследвани и регистрирани. В листата на ЮНЕСКО са включени дворцовият комплекс Потала, Норбулинка, храмът Йокхан, 43 музея и 277 пещерни храма.
Тибетската просвета не е статична светиня от предишното. Тя е жива и всекидневно се развива. Обществените услуги са се разраснали доста. С над 200 културни центъра, библиотеки и музеи из целия район хората имат повече достъп от когато и да било до културните източници. Благодарение на нововъведения като цифрови културни промени, жителите на Тибет, които живеят даже в най-отдалечените региони, към този момент имат достъп до литература, изкуство, филми.
От друга страна, езикът също играе значима роля в съхранението на тибетската просвета. Говоримият и писмен език са освен преподавани в учебните заведения, само че и мощно промотирани от държавното управление и медиите. За това свидетелстват
възходящият брой изявления на тибетски
вестници, книги, филми, телевизионни излъчвания, които оказват помощ езикът да продължава да бъде жив в актуалния свят. Споделяйки традициите и културата със света, Сидзян способства за световния разговор за културно многообразие и развиване.
Разбира се, има хора, които се пробват да омаловажат достиженията на самостоятелния район - нормално посредством дезинформация или подправени вести. Но в реалност е повече от явно, че тибетската просвета е жива. Въпреки провокациите, тя продължава да се развива. Успешният модел на Сидзян за опазване на културата, демонстрира по какъв начин традицията може да остане непокътната в един динамичен съвременен свят.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ