За глухия, всички които танцуват са луди…
Наскоро се настаних в една постройка.Наех си дребен апартамент на последния етаж. Първия ден, когато таман заспивах -чух мелодия от пиано. Не обърнах доста внимание, несъмнено някой човек…
Наскоро се настаних в една постройка.Наех си дребен апартамент на последния етаж. Първия ден, когато таман заспивах -чух мелодия от пиано. Не обърнах доста внимание, несъмнено някой човек от другите жилища свиреше. На идната нощ се случи същото. И по този начин всеки ден след среднощ.
Реших да попитам хазяйката от кое място идва това пиано. Тя отговори,че в една от стаите на моя етаж има вманиачен, който всяка нощ свири…
Преди е слизал да свири на пианото в фоайето , само че прекомерно доста е тормозил с това останалите наематели и го преместили дружно с пианото горе. Така че да не пречи на никого. Не желали да го гонят,защото бил друмник.
Една вечер взех решение да отида при него и да чуя от близко тази музика. Беше среднощ,тъкмо бе почнал да свири. Почуках на вратата му,но никой не ми отговори… отворих леко.
Мъжът беше застанал на пианото – сложено по средата на празна стая. В нея нямаше нищо друго с изключение на него и един матрак. Доближих се, даже не видя наличието ми. Сякаш съществуваше само той,неговата музика и свирещите му пръсти. Седнах до него и се заслушах …
Толкова красива мелодия изпълняваше. Дори не потрепваше. Просто ръцете му танцуваха по клавишите и не отваряше очите си даже за момент. Музиката създаваше едно прелестно усещане… чувство за някакъв спомен. Попитах го…
„ Старче,защо всяка нощ стоиш тук самичък и свириш на това пиано? ” … той отвори очи,погледна ме и се усмихна, без да прекъсва прелестното си осъществяване.
„ Нима не виждаш? Малко хубост остана на този свят, синко. Сърцатите хора изчезнаха, а любовта към този момент се мери единствено в пари.
Хората стопираха да имат вяра в себе си и в фантазиите си.
Преди години имах къща и съпруга…всяка вечер преди да заспим свирих тази ария на жена ми…
Казваше,че разсънва мемоари и стремежи в нея. След време се разболя и ме остави сам… аз се пропих, изгубих дома си е заживях тук…
Намерих това пиано и една вечер взех решение да го тествам. Седнах и пръстите ми механично започнаха да свирят онази ария, която приспиваше жена ми… и ето, тя се появи…Заживяла беше в мелодията…Съвсем ясно я видях.
Оттогава всяка нощ сядам тук и беседвам с нея.. тя преплита тялото си в моето и заспива умерено.
Сега разбираш ли за какво?
Остави ги другите хора, дано споделят че съм вманиачен.. толкоз са заинтригувани от себе си,че даже не попитаха един вманиачен в действителност за какво свири. “
Лора Кадурина
с помощта на Иван Методиев
