Наскоро прочетох една мисъл на Лев Толстой от романа Ана

Наскоро прочетох една мисъл на Лев Толстой от романа „ Ана Каренина “, а точно: “Всички щастливи фамилии си наподобяват, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему… ” Този откъс ми бръкна в душата и взех решение да ви споделя своята персонална драма. Защото великият публицист е прозрял, че човешките драми са разнообразни – като стъклените фигурки в калейдоскопа. Само че не са красиви, а отвратителни.

Преди 4 години отпътувах за Холандия. Бях на 32, приключил история и философия, само че останах без работа и потърсих прехранване в чужбина. Намерих по публикация работа в един бар като сервитьор, заплатата ме устройваше, като студент се устоях по този метод. Приятелката ми Ивона има тапия по педагогика, не знае езици и нямаше по какъв начин да ме придружи, по тази причина се разбрахме, че аз ще групирам пари за начална вноска за жилище, което ще ипотекирам, и за кола на остаряло. Тоест че слагаме връзката ни на тестване, и в случай че издържим, ще се оженим.

Никак не ми беше елементарно. Работех по 12 часа за повече пари, спестявах всеки цент, с нея се чувахме постоянно и правехме проекти. Само че след 6 месеца Ивона цъфна при мен. Просрочила заплащането на наема с 3 вноски, хазяите я изгонили, тя взела заем от другарка, разплатила се, купила си билет за самолета и ми се обади от летището в Амстердам да отида я посрещна. Не ми беше споделила авансово, желала да ме изненада. Какво можех да направя, с изключение на да изразя наслада, въпреки че сърцето ми подскачаше обезпокоително. И с съображение. Когато преведох парите на приятелката й, спестяванията ми се стопиха. Намекнах й, че би трябвало да й потърсим работа, заплатата ми не стига за двама, да не приказваме, че няма да мога и едно евро да заделя за бъдещето ни. Ивона кимна с глава, само че не стана ясно дали е „ да “, или „ не “.

След седмица й предложих да пристигна в заведението, дамата, която миеше чаши и принадлежности напусна, само че приятелката ми подскочи афектирана: „ Ти слугиня ли ще ме правиш? Ще си намеря сама! “

И стартира огромното „ търсене “. Вечер я намирах пред тв приемника, излегнала се на дивана. От вратата започваше да се оплаква, че през целия ден обикаляла от сутринта да търси по разгласи каквато и да е работа, само че безрезултатно. Лъжеше ме, то не става по този начин – да хлопаш от врата на врата. Но бях прекомерно отпаднал, с цел да се караме, и си траех. След два месеца се отвори място за компаньонка. Обясних й, че в контракта, който ще подпише, категорично е упоменато, че е без консумация, в смисъл – без секс. Сяда на масата до някой уединен клиент, който търси компания. Да води обикновен диалог, подканяйки го да си поръчва напитки, в случай че той желае, може и да танцуват. Хем ще печели, хем ще научи езика. Ивона се разкрещя: „ Затова ли пристигнах, да ставам продажница? Засрами се, тая няма да стане! “, и метна една възглавница в лицето ми.

Видях се в знамение. Аз я устоях, тя въобще не се усещаше неловко, а времето си летеше. Единственият жест на внимание беше, че ме чакаше будна, до момента в който се прибера от заведението, колкото и да е късно, само че не ставаше да ми сервира вечеря или най-малко чай. Без да отлепва взор от тв приемника, се провикваше: „ Яденето е в хладилника, стопли си го в микровълновата печка! “ А единствено за конкретизиране ще прибавя, че Ивона не готвеше, а поръчваше по телефона от близката пицария или купуваше замразена храна от супера до нас.

Търпях една година, видях, че самият аз ще вляза в задължения и един ден взех решение, че с тази жена нямам бъдеще. Казах й да си върви, ще й купя билет до София, оттова да се оправя сама. Тя първо онемя от изненада, след това ме погледна злобно и изкрещя в лицето ми: „ Ааа, номерът ти няма да мине. Ще ми дадеш 1000 евро, тъй като цяла година съм ти топлила леглото, глупако! “

Прехапах устни до кръв, с цел да не я зашлевя, дадох й парите, преди малко ми бяха платили за месеца, накарах я да си събере незабавно багажа, качихме се в първото такси, закарах я на летището и стоях, до момента в който самолетът излетя. Сега, единствено като се сетя за нея, потрепервам от омерзение. А бях подготвен от залъка си да спестявам, с цел да строя с нея дом, в който да отгледаме децата си. Тази мързелива и цинична жена не ставаше нито за брачна половинка, нито за майка. Понякога ние, мъжете, плащаме висока цена, с цел да ни се отворят очите. И въпреки всичко съм удовлетворен, че моята персонална драма не се трансформира в персонална покруса!
Цанко
Инфо: skafeto.com