Наскоро президентът на Германия, Франц-Валтер Щайнмайер пред поредното натовско сборище

Наскоро президентът на Германия, Франц-Валтер Щайнмайер пред следващото натовско сборище единствено за една минута си сподели всичко, което очевидно му е тежало на душата. Изтъпани се по познатия метод, популярност Богу, без да вдигне опъната нагоре ръка, и с разгорещен поглед изрече изконния немски рефрен - изтъквам не безусловно, а по смисъл - че Германия е над всичко. След това добави нещо от рода, че съюзът с Украйна е устойчив. Ако не беше толкоз неловко малко, би могло да се одобри казаното като програмна тирада в поддръжка на политиката на новото държавно управление, което се чака всеки миг да бъде родено. Разбираемо е. В логиката на традициите на немската политика постоянно, когато стопанската система в страната е унищожена, а страната е раздрана от проблеми, всичко се скрива зад сходни заявления. За покачване на немския дух и „ подсилване на нацията “ стартират да се повтарят лозунги от сходните.

Иначе, що се отнася до Украйна, въпросният боен съюз, който беше разгласен за устойчив, е с дълбоки исторически корени. Те водят началото си още от времето на украинските ес-ес дивизии и взаимните им интервенции с хитлеристите по „ пречистване “ на представителите на нисшите раси. Не инцидентно Зеленски във връзка и без мотив не пропуща да отдаде своята респект към украинските ес-ес ветерани и всякаква друга бандитска сган. А в предните редици на актуалната европейска войска на Украйна още веднъж са щурмовите нацистки батальони. Щайнмайер обаче очевидно стои над тези „ дребни “ неща, на които не би трябвало да се обръща изключително внимание. За него повече е значимо да се направи по този начин, че жив руснак да не се види по време на отбелязването на 80-та годишнина от освобождението на Германия от фашизма.

Обикновено президентите от типа на немския, а и на българския, не са с действителна власт и се стараят да компенсират политическото си тегло като се придържат към ролята на представител на народа. И тук немският президент за разлика от нашия нещо се е отнесъл, да не кажа, едва се е ориентирал в публичната настройка на хората в личната си страна. Ако въпреки всичко беше опитал за свои потребности и без да го оглася да си поръча една анкетка с изследване и търсене на отговор единствено на един въпрос - желаят ли германците да водят война с руснаците, незабавно, откакто види резултатите, щеше да поеме във вярната посока. И нямаше да си разреши да изговаря, меко казано, непремерени думи при публични мотиви, или не кажа буквално, нелепости, стимулирани евентуално от натовска приемливост.

Без да се тормозя настоявам и заставам зад думите си, че не по малко от 85% от германците не желаят да водят война с Русия, без значение съгласни ли са или не с дейностите на Путин. Останалите 15% са реваншистка камарила формирана главно от хора от партиите на зелените и на свободните демократи и на съществуващите тук там ветерански пронацистки сдружения. Тях не може да озапти човек. С тях, както се споделяше, диалогът би трябвало да е необикновен – политически, имам поради, а не от другия тип.

Поначало немските политици, с дребни, велики изключения, постоянно са страдали от късогледство. Едно си знаят и единствено това си повтарят. И в този момент, все едно че го няма Тръмп, че не виждат какво вършат Мелони, Орбан и другите. Все едно, че не чуват гневните крясъци от парижките площади против техния другар от групата на „ искащите “. А най- към този момент не чуват народа си. Явно това е орис. Щайнмайер по държанието си очевидно е прихванал от българския микроб и мисли единствено за имиджа си, само че не пред народа си, а за пред брюкселските си началници. Тук обаче не става въпрос единствено за неговия престиж, а за името на немския народ. След такива заявки и непрестанните войнстващи речи на Бербок, Щрак-Цимерман и несъмнено фон дер Лайен хората в Европа почват да се отнасят към немците още веднъж с избрани съмнения. Европа помни!

Откровено ще кажа, че сходни мисли са без съображение, само че както споделяме в България - на хората устата не можеше да затвори. Когато един път самичък си се нарекъл фашист и си го посочил с дейностите си, мъчно можеш да се измиеш името и след толкоз години. Явно това е орис. Тя до ден сегашен е носила на тази страна нищо друго с изключение на премеждия, които с доста труд и старания са преодолявани. Но както се вижда не до дъно. Именно страданието е вярата, че немците за разлика от политиците си от дълго време са прогледнали и няма да се оставят на такива като президента си Щайнмайер да им редят живота по недопустим за тях метод. Като немски ученик аз стоя на тяхна страна и съм сигурен, че занапред немският народ ще покаже на Европа по какъв начин умее да пази своите ползи освен от външни врагове, а и от личните си политици.

Източник:

Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед17664Ростислав Ищенко: Глобалният Юг се сплотява към РусияАлтернативен Поглед32621Ростислав Ищен