Синдромът на отложения живот или как да оправдаете страховете и мързела си
Наскоро препрочетох романа на Нарине Абгарян " Три ябълки паднаха от небето ". Порази ме до сърцето историята на един мъж, който си купил обувки на пазара. Искал незабавно да ги обуе, само че жена му го скастрила: " Не бъди малоумен. Можеш да ги носиш на неделната работа “. Възрастният човек се обидил, а брачната половинка му разпалено се аргументирала, че има облекла и обувки за всеки ден, а има и елегантни - за специфични случаи...
Съпругът и брачната половинка се прибрали вкъщи и ненадейно мъжът умрял. Жената го погребала, само че със старите му обувки. Какво толкоз. Новото си е ново.
Мъртвецът обаче почнал да навестява брачната половинка си всяка вечер и да я укорява, че е алчна. Наложило ѝ се да дочака гибелта на следващата стара жена в градчето и да даде новите мъжки обувки с размер 45 - да погребат старицата с тях.
Един прочут с мъка ми описа по какъв начин преди време се е възмущавал от баба си. Когато бил на 7 години, ѝ гостувал за пролетната почивка и я помолил да отвори сладкото от ябълки. Тя отказала. Пазела го за ябълковия щрудел за Петдесетница. Момчето се пробвало да я убеди, само че по-късно се разплакало и се прибрало у дома по влаковите релси - за благополучие живеело в прилежащото село. Баба му не доживяла да види Петдесетница – почнала две седмици преди празника - а бурканът със сладкото бил тихомълком откраднат от един комшия наред с въдиците и бъчвата за кисели краставички.
Лелята на втора ми братовчедка има хубава карирана пола – пази я за погребалния си ден. „ Харесва ли ти? “ – запитвам я. Тя ми отвръща, че я обича. „ Ами носи я! “. „ Ще ѝ пристигна времето “, дава отговор тя. С нормалния си жар се пробвам да ѝ обясня, че няма по какъв начин да се зарадва на полата, в случай че е в нея на път за личния си гроб. Но би било отлично да си я постави в този момент и да отиде за самун, облечена в нея. Тя се усмихва разбиращо и ми споделя, че още съм млада и нищо не разбирам.
Родителите ми към този момент няколко години отхвърлят да вървят на санаториум. Те са заболели, пият големи количества нурофен, само че отхвърлят да преминат курс на лекуване и радонови бани. Баща ми оправдава това с обстоятелството, че в страната се води война и той се срами да се грижи за здравето си, до момента в който на Изток умират хора.
Приятелката ми от време на време си спомня за прословутия буркан с шпроти, който майка ми взе на мегаатрактивна цена и скри за празника, без да огледа периода на валидност. Когато настъпил часът " Х " и в чинията към този момент имало препечена филия самун, намазана с майонеза, резени кисела краставица и стръкчета свеж копър, шпротите били развалени.
Синдромът на отсрочения живот е доста комфортен. Можеш да се увиеш в него като в пашкул и да оправдаеш страховете и мързела си. Това е едно жежелание да действате и да вземате решения. Когато децата пораснат, когато пристигна лятото, в петък вечер, по Великден... Най-добре от понеделник, от 1-ви септември, след ваканцията или когато войната свърши.
От сутринта чакаме вечерта. А от вечерта – новото утро. Оставяме за различен път или „ за празник " елегантни покривки, елегантни думи, мисли и фантазии. Отлагаме започването на най-хубавата работа и отхапването от най-голямото парче.
Чакаме подобаващата опция, подобаващия миг, първия лунен ден. Отлагаме младостта за старостта, забравяйки, че животът е нещо, което се случва единствено в този момент.
Автор: Ирина Говоруха / lifedeeper.ru
