Моите 7 урока от 7 години без кредити
Наскоро чествах 7 години кредитна независимост. Точно на 15 юли 2013 година към 10 часа влязох в банковия клон и погасих оставащата сума по последния ми заем. Спомням си този миг все едно беше през днешния ден. Когато излязох на улицата, като че ли един голям товар се беше махнал от плещите ми и слънцето грееше по-силно, а небето беше по-синьо. За човек, който имаше десетина заема за жилище, ремонт, кола, отмора и за още няколко неща, това беше голямо достижение. Днес желая да ви споделя моите 7 урока за кредитната независимост, които научих и се надявам, че ще ви оказват помощ и на вас да изплатите заемите си.
1. Да затънеш в заеми е елементарно
Първата ми позиция след университета беше като специалист „ Потребителско кредитиране “ в банка. Заплатата не беше висока, само че пък работата беше забавна и се срещах с доста хора. Повечето ми клиенти вземаха заеми за всевъзможни неща – от покупката на апартамент и кола до посрещане на Нова година в хитово заведение.
Бързо разбрах, че със икономисване няма да станат нещата и в случай че желая бързо да повиша стандарта си на живот, ще би трябвало да тегля заеми. Тъй като работех в банка, вземането на заеми беше доста елементарно, а лихвите бяха минимални. Дори не се замислях по какъв начин ще ги погасявам, тъй като имах вяра, че бъдещето е ярко и всяка година заплатата ми ще се усилва. Така и стана, само че разноските ми също растяха и трябваше да взимам нови и нови заеми, с цел да връщам старите и да си закупувам нови неща.
Докато се усетя към този момент имах един жилищен заем, няколко потребителски, овърдрафт към заплатата и отговорности по 3 кредитни карти. Когато взех решение да ставам бизнесмен, изискването на брачната половинка ми беше да изплатя всички заеми, преди да напусна работа. В продължение на няколко години усилих фрапантно спестяванията си и всеки лев отиваше към банката. С доста старания и ограничавания реализирах кредитна независимост през 2013 година и оттогава не съм теглил заеми за потребителски потребности (имахме няколко със брачната половинка ми, само че те бяха за вложения и към този момент ги изплатихме).
2. Навиците за погашение на заеми и за увеличение на благосъстоянието са едни и същи
Когато взех решение да изплатя всичките си заеми знаех, че би трябвало да трансформира доста от навиците ми. Първият беше да протоколирам къде отива всеки лев, който разходвам. Отне ми известно време, с цел да го приложа изцяло, само че си струваше. Преди това не знаех защо ми отиват парите. Мислех си, че за кафе, безалкохолни питиета, междинни закуски и други дреболии на открито отиват 100-ина лв. на месец. Оказа се, че разходвам за тях над 400 лв.. За обеди с сътрудници отиваха още толкоз. Нищо чудно, че парите ми отиваха единствено за вноски по заеми и джобни.
Един от правилата, който приложих се наричаше „ Плащай първо на себе си “ и се показва в това да заделям пари, още щом получа заплатата си, а не да разгадавам, че ще ми останат в края на месеца и ще ги спестя. Пуснах разпореждане към банката ми от всеки приход 20% автоматизирано да се трансферират по друга сметка. Така, даже не виждах тези пари и харчех единствено остатъка. На всеки 6 месеца изтеглях тези пари и ги внасях за предварително погасяване на заемите.
Всички тези привички доведоха до въвеждането на по-строга финансова дисциплинираност и рационалното харчене на приходите. След изплащането на заемите, те ми помогнаха да изградя моята финансова и капиталова система, която употребявам и до през днешния ден.
3. С заеми няма пари за вложения
След 2013 година заеми бих изтеглил единствено по две аргументи. Първата е, в случай че здравето и живота ми зависят от това (дано не ми се налага) и втората е за капиталови цели. Преди две години теглихме няколко банкови заема за покупка на парцели за препродажба, които към този момент изплатихме с получените от купувачите пари.
Преди да реализира кредитна независимост, вноските по заемите не ми позволяваха да икономисвам и да влагам. Разбирам логиката, че без 30-годишна ипотека не може да си купиш жилище в град като София, само че нека повече хора се замислят какво ще вършат, когато станат пенсионери, а децата са към този момент независими. Не желая да съм неприятен оракул, само че пенсията няма да стига даже за поддръжка на парцела, в който живеят.Урокът, който научих от тази обстановка, е да направя всичко допустимо да изплатя по-бързо заемите, с цел да ми остават пари за моето бъдеще. А то ще пристигна и няма да е толкоз розово, в случай че не съм помислил за него.
