С немците винаги нащрек!
Наскоро по медиите беше оповестена вестта, че Мерц и Писториус персонално са съпроводили първата бригада на Бундесвера, която е пристигнала и се е разположила в Естония. Съобщи се по немските медии и се млъкна на момента.
По европейските се резервира прозорливо безмълвие. Интересното в тази ситуация е, че никой не изясни като хората какво ще прави тази бригада там. Думата „ наличие “ изключително когато се отнася до войски на бундесвера постоянно подухва някой неприятни исторически аналогии. Предполагам, че и естонското население надали еднакво е приело обстоятелството, че немци още веднъж са пристигнали на тяхна територия. Казват - като другари. Онова червейче на подозрението обаче, което нервира мозъка в такива случаи, подсказва, че тези другари не са изпратени от НАТО, а това е еднолична самодейност на немското държавно управление. Възможно е да няма толкоз живи очевидци, само че може и да се намерят някои хора, които си спомнят за такива „ другарски “ визити от 39-40 година на предишния век. След тях просто изчезнаха страни като Естония, Литва, Латвия, Чехословакия, Австрия и най-после Полша.
Докато четях детайлностите към новината, внезапно ми хрумна концепцията да се вгледам в календара на немската политика от последните два века. Интересно занятие се оказа. През 71-а година на 19-ти век бе основана новата немска империя, като мотив за нейното легитимирани беше да се съсипе новосъздадената френска република. Не минаха и 50 години и още веднъж Германия реши да токсини живота на европейските страни и го направи по този начин, че пламна целият свят. После Първата международна война свърши и всички помислиха, че немците най-сетне са мирясали. Заслушаха се хората в прелестните песни на нашия Ари Лешников и неговите другари, шлагер-зенгери, загледаха се в сиропираните сериали за бюргерския прелестен живот и както пишат в спомените си маса немци, и мисъл не им е минавала по време на танците в берлинските кабарета, че в миналото още веднъж ще има война.
Ето, че не бяха минали и 20 години и внезапно отново накараха немците да си помислят, че им е писано да завладеят целия свят. Омайната идеология на национал-социализма им подаде моркова, а по-късно им постави автомата в ръцете и шлема на главата. Мина Втората международна война и след разсипията, която настана в Германия, всички повярваха, че тя е убедила изцяло немците, че би трябвало да не помнят за тези свои исторически „ начинания “.
Пак минаха обаче 25 години и немците сякаш живеещи с по този начин нареченото „ възприятие за виновност “ внезапно се оказаха за следващ път в походни колони този път като ГДР-мански войски към Чехословакия. Не от някой различен, а персонално от моя пълководец на взвод в Школата за запасни офицери, който е бил пълководец на разследваща група в Чехословакия, съм чул една много показателна за времето история. Когато през първия ден още през Дрезден са минали границата войските им към Прага, в едно от първите села против колоната от бронетранспортьори се чул изстрел. По-скоро това би могъл да бъде някакъв предупредителен акт на митинг от чешки жители. Немската колона даже не е спряла. Тя просто се е разделила на две и заобиколила селището. След това, както се споделя, бойците са се спешили, т.е. слезли са от колите. По остарял прочут метод са извели цялото население на площада. Там са съобщили на братския чехословашки народ, че в случай че не излезе стрелящият и не се съобщи, ще им се случи неволя. 25 години очевидно са били незадоволителни чехословаците да не помнят какво са им сторили другите немски бойци от предходното време, тъй че на секундата са измъкнали младежа и са го сложили пред лицето на командващият бригадата. Немецът се разпоредил. Неговите взели съответния човек, а той кимнал за сбогом с глава и поискал прелестен ден на всички. След това колоната още веднъж се съединила и траяла пътя си към Прага.
Не са минали и 50 години оттогава, в случай че е още в действие окупационният контракт за Германия, уговорка в който е че те нямат право да извеждат лични войскови подразделения в непознати страни, първата бригада на бундесвера към този момент е в Естония, на една крачка от Калининград.
Досега наивно си мислех, а и за напред се надявам, че, в случай че посегнат немските ръководещи да подхващат такава стъпка, възмутеният както се вижда от всеобщите митинги немски народ на момента ще се вдигне и ще ги измете от канцлерската резиденция в Берлин. Това обаче още не се е случило и бригадата си отиде по живо по крепко в Естония. От съветска и от американска страна се чуха точни думи във връзка с Мерц и неговите инициативи.
Немците обаче спят. Така са заспали, че една луда би могла да намушка с нож 18 индивида едновременно. Чувам експерти и специалисти, които споделят, че тя го е направила в някакъв бяс и никой не е съумял да реагира. Не мога да го приема за обикновено. Можеш да намушкаш първия, втория, третия, четвъртия, петия, само че тези пищящи пет индивида би трябвало да алармират останалите, че нещо се случва. Насреща им въпреки всичко не е страшилище, а просто една откачалка, която би могло с едни стол да я стопиращ по този начин, че да не мръдне повече. Какво става с този немски народ? Уж отново го готвят за „ дранг нах остен “, или както го превеждаха дядовците ни „ мил наш остен “, а те не могат да реагират на тези ежедневни ножни офанзиви. Една известна журналистка-сатирик в Германия в едно свое шоу запита публиката, дали им е известно за какво в Германия единствено с нож се правят закононарушения по улицата. Отговори им сама – тъй като всичкото оръжие си го дадохме на Украйна.
Като си намерения единствено човек, че такава нация още не може да се оправи с тези ежедневни закононарушения с цел да опази живота на жителите си, а е отворила уста и джобове да се готви за огромна война, че и за водач на Европейския съвет се е оповестила. Какъвто Съветът, такава и Германията, Тръгнали са да събират като просяци от националните си бюджети пари
По европейските се резервира прозорливо безмълвие. Интересното в тази ситуация е, че никой не изясни като хората какво ще прави тази бригада там. Думата „ наличие “ изключително когато се отнася до войски на бундесвера постоянно подухва някой неприятни исторически аналогии. Предполагам, че и естонското население надали еднакво е приело обстоятелството, че немци още веднъж са пристигнали на тяхна територия. Казват - като другари. Онова червейче на подозрението обаче, което нервира мозъка в такива случаи, подсказва, че тези другари не са изпратени от НАТО, а това е еднолична самодейност на немското държавно управление. Възможно е да няма толкоз живи очевидци, само че може и да се намерят някои хора, които си спомнят за такива „ другарски “ визити от 39-40 година на предишния век. След тях просто изчезнаха страни като Естония, Литва, Латвия, Чехословакия, Австрия и най-после Полша.
Докато четях детайлностите към новината, внезапно ми хрумна концепцията да се вгледам в календара на немската политика от последните два века. Интересно занятие се оказа. През 71-а година на 19-ти век бе основана новата немска империя, като мотив за нейното легитимирани беше да се съсипе новосъздадената френска република. Не минаха и 50 години и още веднъж Германия реши да токсини живота на европейските страни и го направи по този начин, че пламна целият свят. После Първата международна война свърши и всички помислиха, че немците най-сетне са мирясали. Заслушаха се хората в прелестните песни на нашия Ари Лешников и неговите другари, шлагер-зенгери, загледаха се в сиропираните сериали за бюргерския прелестен живот и както пишат в спомените си маса немци, и мисъл не им е минавала по време на танците в берлинските кабарета, че в миналото още веднъж ще има война.
Ето, че не бяха минали и 20 години и внезапно отново накараха немците да си помислят, че им е писано да завладеят целия свят. Омайната идеология на национал-социализма им подаде моркова, а по-късно им постави автомата в ръцете и шлема на главата. Мина Втората международна война и след разсипията, която настана в Германия, всички повярваха, че тя е убедила изцяло немците, че би трябвало да не помнят за тези свои исторически „ начинания “.
Пак минаха обаче 25 години и немците сякаш живеещи с по този начин нареченото „ възприятие за виновност “ внезапно се оказаха за следващ път в походни колони този път като ГДР-мански войски към Чехословакия. Не от някой различен, а персонално от моя пълководец на взвод в Школата за запасни офицери, който е бил пълководец на разследваща група в Чехословакия, съм чул една много показателна за времето история. Когато през първия ден още през Дрезден са минали границата войските им към Прага, в едно от първите села против колоната от бронетранспортьори се чул изстрел. По-скоро това би могъл да бъде някакъв предупредителен акт на митинг от чешки жители. Немската колона даже не е спряла. Тя просто се е разделила на две и заобиколила селището. След това, както се споделя, бойците са се спешили, т.е. слезли са от колите. По остарял прочут метод са извели цялото население на площада. Там са съобщили на братския чехословашки народ, че в случай че не излезе стрелящият и не се съобщи, ще им се случи неволя. 25 години очевидно са били незадоволителни чехословаците да не помнят какво са им сторили другите немски бойци от предходното време, тъй че на секундата са измъкнали младежа и са го сложили пред лицето на командващият бригадата. Немецът се разпоредил. Неговите взели съответния човек, а той кимнал за сбогом с глава и поискал прелестен ден на всички. След това колоната още веднъж се съединила и траяла пътя си към Прага.
Не са минали и 50 години оттогава, в случай че е още в действие окупационният контракт за Германия, уговорка в който е че те нямат право да извеждат лични войскови подразделения в непознати страни, първата бригада на бундесвера към този момент е в Естония, на една крачка от Калининград.
Досега наивно си мислех, а и за напред се надявам, че, в случай че посегнат немските ръководещи да подхващат такава стъпка, възмутеният както се вижда от всеобщите митинги немски народ на момента ще се вдигне и ще ги измете от канцлерската резиденция в Берлин. Това обаче още не се е случило и бригадата си отиде по живо по крепко в Естония. От съветска и от американска страна се чуха точни думи във връзка с Мерц и неговите инициативи.
Немците обаче спят. Така са заспали, че една луда би могла да намушка с нож 18 индивида едновременно. Чувам експерти и специалисти, които споделят, че тя го е направила в някакъв бяс и никой не е съумял да реагира. Не мога да го приема за обикновено. Можеш да намушкаш първия, втория, третия, четвъртия, петия, само че тези пищящи пет индивида би трябвало да алармират останалите, че нещо се случва. Насреща им въпреки всичко не е страшилище, а просто една откачалка, която би могло с едни стол да я стопиращ по този начин, че да не мръдне повече. Какво става с този немски народ? Уж отново го готвят за „ дранг нах остен “, или както го превеждаха дядовците ни „ мил наш остен “, а те не могат да реагират на тези ежедневни ножни офанзиви. Една известна журналистка-сатирик в Германия в едно свое шоу запита публиката, дали им е известно за какво в Германия единствено с нож се правят закононарушения по улицата. Отговори им сама – тъй като всичкото оръжие си го дадохме на Украйна.
Като си намерения единствено човек, че такава нация още не може да се оправи с тези ежедневни закононарушения с цел да опази живота на жителите си, а е отворила уста и джобове да се готви за огромна война, че и за водач на Европейския съвет се е оповестила. Какъвто Съветът, такава и Германията, Тръгнали са да събират като просяци от националните си бюджети пари
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ