Наскоро ми се случи, а знам, че и на много

Наскоро ми се случи, а знам, че и на доста от вас, да предпочитам подарък на човек, който има всичко. Наистина не е единствено във финансовите благоприятни условия, не е и в многостранните, от време на време прекомерно скъпи занимания или прекомерно характерни, за които индивидът е по-добре персонално да си набави нужното. С това се оправих - купих ваучер от книжарница.

А сблъсквали ли сте се с компликациите да избереш подарък на половинката и всички забавни, смешни, изтъркани, значими неща да са се изчерпали. Преди се засмивах на това, че за всеки рожден ден на татко ми, майка ми му подаряваше чорапи или долни дрехи – прекомерно, прекомерно банално. А тя си искаше съответно – остарялата ютия към този момент залепва пердетата, желае нова, " би трябвало да се пребоядиса, остави тези дарове ". Но в този момент ми се вижда изцяло в реда на нещата. Чорапите се късат все в миналото, а и домът не се поддържа от единствено себе си.

И в случай че към този момент има универсални решения за подарък - ваучерите, то казусът с половинката към момента стои. Жените сме лесни – и един хубав букет ни стига, стига да не е всякога и всеки мотив. Но с мъжете си е тъга мъчителна.

“Какво да подарим на обичания мъж когато всички дарове са изчерпани с годините? ”

Забравяме за всички ненужни неща. Това се оказва доста мъчно. Ако тръгнем по магазините, ще ни засипят хрумвания за дарове „ за него ” – то не са табакери, запалки, чаши с палави надписи, тениски с принтове, ръкавици, колани и какви ли не измислици с етикет – " идеалният подарък за вашата половинка ". Макар и мисълта да се отървем небрежно от досадното обвързване да е доста примамлива, не й се поддавайте. Колко чифта ръкавици купих на моя мъж и какъв брой от тях носи? В реалност има един чифт отпреди 4-5 години, които ще се разпаднат, само че не ги сменя и това е.

Защо да изберем подарък на обичан мъж е толкоз мъчно?

Мъжете харесат ли нещо, то е до гроб. Разбирай - до разкъсване, раздробяване, олющване да не си проличава оригналата багра или марка. Даже, още по-зле, изразходват доста повече средства, старания и време да го поправят и съживяват, в сравнение с да влязат даже и в един магазин и да потърсят ново. Та в случай че мислите, че е извънредно време да си купи нова чанта за преносимия компютър, той ще изкара от девет кладенеца вода, с цел да ви убеди, че има още живот в остарялата.

Мъжете са практични, даже и романтиците, и артистичните, разсеяните. Те няма да харесат подарък, който да е единствено за декорация, единствено поради усмивката. Е, по- досетливите ще се зарадват, с цел да зарадват нас и може би ще обръщат седмица внимание на подаръка, след което ще го откриете в някое чекмедже или чанта. Те са практици и в случай че един подарък не влиза в действителна приложимост, все едно не съществува.

Мъжете мислят за огромни неща, кроят велики каузи, само че са небрежни за тривиалното. Каквото и да си приказваме, доста огромна част от мъжете възприемат дамата до себе си като едно секси продължение на майките си. И то не за друго, само че чакат, от време на време неумишлено, тя да продължава да се грижи за чорапите, бельото им, шампоана им. Понякога тъкмо това е подаръкът, който може да ги трогне. Представете си, когато той отвори чекмеджето за чорапи и вместо поовехтялата купчина с чифтове, някои датиращи от абитуриентския бал, завари 20 чисто нови чифта по 5 броя от главните цветове - черно, синьо, сиво и бежово. Ще бъде впечатлен, само че ние няма да сме доста удовлетворени от себе си, нали?

Жените имаме също огромни проекти, които включват и мъжете, за тяхно страдание, и това пречи да ги виждаме каквито са. Да дамите от време на време се имаме за грандиозни архитекти на мъжете си. Хем сме се влюбили в тях, поради това, което са, хем непрекъснато желаеме да ги променяме „ към по-добро ”. Искаме да са по-стилни, да са по в каквото и да е. Е, някои имат потребност от бутане за някои неща, само че множеството усещат този ремонт, към който се стремим, и вътрешно, че и външно се съпротивляват с всички сили. Ако сме се влюбили в разсеяния актьор, само че към този момент неговата неправилност по срещи искрено ни нервира, колкото и скъпи телефони с органайзери на календари и събития да му подарим, той отново ще си записва по хвърчащи листчета, които ще губи на всички места.

Какво ни остава да създадем?

Вариант 1. Замъкваме обичания в магазина, откакто сме обиколили всичките виртуални и действителни магазини, молове и сме лимитирали избора си, не, избора Му, до 2-3 ризи и 1-2 панталона. Мерим, поносим пъхтенето, купуваме без доста любезности към красивата продавачка и за разтуха го оставяме в близкия бар.

Вариант 2. Отваряме всички сетива и включваме интуицията на турбо мощности и най-малко от няколко месеца преди мотива се ослушваме за нова зарибявка, нов обичан създател, нов цвят в облеклата. Молим се до Коледа или до рождения му ден да не се е погрижил самичък за тях.

Вариант 3. Питаме непосредствено и " право куме в очите " - какво желае. Няма изненада, само че има облекчение. И тъй като няма да чуем чорапи, и ние дано не отговаряме на справедливия насрещен въпрос, че желаеме нов керамичен тиган.

Вариант 4. Осланяме се на Вселената, неведомите й пътища и на дозата празнична магия. Понякога тайната на идеалния подарък се крие ден или два преди празника. Проблясък на признание и ето, чудото се случва.

Вариант 5. Не подаряваме нищо. Парите, които предвиждаме за подарък или времето, което ще изгубим, можем да употребим по доста други способи. Защото парите са средство, а най-ценното ни владеене е времето. Затова по-добре отидете на вечеря, на уикенд отвън града или скачайте с парашут, плавайте с кану, обиколете 100-те исторически обекта. Подарете на този по този начин сложен мъж, който с нищо към този момент не можете да изненадате, подарете му мемоари. Това не може да бъде натикано в най-долното чекмедже.