Адв. Мария Шаркова за границата между право и медицина: Лек...
Наскоро излезе от щемпел втората книга на юрист Мария Шаркова, озаглавена “Гражданска отговорност на медицинските експерти и на лечебните заведения за вреди, породени при оказване на здравна помощ ”, с теоретичен редактор юрист Даниела Доковска. Изданието е само по рода си в страната, определяно е като енциклопедичен труд, елементарен за разбиране и от практикуващи адвокати, и от медицински експерти. Очакванията са, че втората книга ще последва ориста на първата - “Медицинският деликт ”, която се употребява за образование в медицинските университети и като справочник измежду юристите.
Разговаря Татяна Белева
- Как се роди концепцията за книгата?
- През 2024 година опазих дисертационния си труд, отдаден на казуса за некачествената здравна помощ и последствията <210> във връзка с отговорността на медицинските експерти и лечебните заведения. Научното жури предложи да издам дисертацията като книга. Аз обаче не желаех да се огранича единствено до въпросите, прегледани в дисертацията, а и моят теоретичен редактор адв. Даниела Доковска ме посъветва да разширя обсега на бъдещата книга. Това не беше мъчно, защото аз упражнявам в тази сфера към този момент 15 години и паралелно с това обричам доста време на проучвания на тъкмо тази проблематика. Разполагам с база данни за правосъдна процедура по каузи против медицински експерти и лечебни заведения, която без да пресилвам, е по-пълна от тази на правноинформационните системи.
Друга причина е актуалността на тематиката.
Броят на тези правосъдни разногласия непрестанно се усилва,
само че в това време нито медицинският личен състав, нито ръководителите на лечебни заведения, нито пациентите имат задоволително знания по какъв начин да защитят правата си - и най-много каква предварителна защита да има в тази тенденция.
- Колко случая са показани в нея и какъв интервал от време обгръщат?
- Книгата изследва както доктрината, по този начин и практиката, съдържа и сравнително-правни разбори на обособени въпроси - правосъдна процедура на други страни като Англия, Съединени американски щати, Франция, Германия. Специално във връзка с правосъдната процедура изследвах близо 600 каузи за интервала от 2007 до 2024 година, като съм цитирала над 200 правосъдни решения. Тъй като една от задачите на книгата е да има практическо приложение, в нея съм показала лист на правосъдните актове, разпределени по тема, и прегледани въпроси, което, уповавам се, да е от помощ за практикуващи адвокати, а и за медицинските експерти, които биха желали да се срещнат с проблеми от правосъдната зала.
- За кого е предопределена книгата?
- Съвсем скоро разбрах, че първата ми книга, въпреки да имаше голям за подобен нишов артикул тираж, от дълго време се е изчерпала и даже на хартиен пазар, където се продават остарели книги, е продаден единственият останал образец. Тя беше издадена от Центъра на образование на юристи и с голямо удовлетворение виждам, че се цитира и от съдии в техните правосъдни решения. Тази книга е предопределена най-много за адвокати, за хора, които имат интерес по тематиката, само че получавам от ден на ден позитивни мнения и от лекари. Твърдят, че е написана разбираемо и за тях. Надявам се да е по този начин в действителност. Имам предпочитание тази книга
да се схване като мост сред лекаря и пациента,
тъй като, когато разбираем някои механизми и процеси, всяка от тези страни може би ще успее да види гледната точка на другия. Ние всички - пациенти, лекари и адвокати, имаме една обща цел - оказването на по-качествена и безвредна здравна помощ.
- Към днешна дата пациентите знаят ли правата и отговорностите си?
- Много повече отпреди, само че не задоволително. Дори когато са осведомени с правата си, поради дефекти в законодателството не знаят по какъв начин на процедура да ги упражнят. Например пациентът има право на второ мнение по време на лекуването си, само че това е доста мъчно осъществимо без съдействието на съответното лечебно заведение. Законът не дава механизми за реализацията на това право гладко, а НЗОК не заплаща сходни съвещания, което е съществено затруднение пред упражняването му.
Също е добре известно, че
всеки пациент има право да получи информация за лекуването си.
Но моето наблюдаване е, че това рядко се случва пълноценно - в множеството случаи не се дава информация или тя е прекомерно сбита, не се дава от доктор, както е условието, и пациентът няма опция да задава въпроси. От друга страна, пациентите неглижират отговорностите си - не съблюдават вътрешните правила на лечебните заведения, от време на време не съблюдават инструкции за контролни прегледи или избран режим. Това се отразява съществено върху резултата от лекуването.
- А медиците знаят ли правата си?
- Много постоянно медицинските експерти питат: Защо пациентите имат толкоз доста права, а ние никакви? Първо, това не е правилно - според от позицията и типа медицински експерт, те имат права като всеки жител, като всеки чиновник и така нататък Но би трябвало да се разбере задълбочено концепцията при даване на здравна помощ - никой не става пациент по избор. Когато индивидът се трансформира в пациент, това е, тъй като има страдалчество, болест, той е уязвим, има потребност от помощ и е подложен в неподходяща обстановка. Медицинските експерти са тези, които разполагат със знанията, с властта, в случай че щете, с опциите да лекуват този пациент. И въпреки на доктрина те да са равноправни,
пациентът се намира в по-неизгодна позиция.
Той не избира да стане пациент, до момента в който медицинският експерти е избрал това свое предопределение, в по-благоприятна позиция е и разполага с една самобитна власт по отношение на пациента. В този смисъл е обикновено, с оглед отбраната на по-уязвимия, законът да планува характерни права, които да закрилят пациента по време на лекуването му.
- През април тази година 6-годишно момченце умря след дентална намеса, за която му е било сложено 5 пъти по-голямо количество анестезия. Родителите са разтревожени, че към момента няма наказване за анестезиолога. Разбираме, че с цел да има правдивост, би трябвало да се спазят някои процедури. Бихте ли коментирала този случай?
- Аз се сблъсквам непрестанно с извънредно трагични човешки истории и желая да кажа, че те са трагични в огромна степен и за медиците. Има проучвания в Съединени американски щати, които разказват лекарите като “втората жертва ” на позволената неточност, тъй като и те страдат в сходни случаи.
При потърпевшите пациенти и фамилии контузиите могат да бъдат в действителност ужасяващи, изключително когато е умрял младеж. Затова правосъдната система е длъжна да обезпечи обективен развой и да доближи до обективната истина. Ние, юристите, също имаме значима роля в този развой, без значение коя страна представляваме.
По медицинските каузи доста значима роля играят и движимостите лица
За страдание, все по-често се срещам с проблеми в тази връзка - с изключение на закъснение на производствата, поради компликации при назначение на движимости лица, имам и много фрапиращи случаи от правосъдната зала. Съвсем скоро по дело за гибел на новородено едно от движимостите лица се държа безобразно в залата, използваше неприятни прилагателни, въпреки на място да присъстваше и бащата на детето. По друго мое дело вещото лице беше показало експертиза с едно наличие, а в зала стартира да приказва безусловно противоположното. Нали разбирате по какъв начин това унищожава доверието в тези по този начин значими участници в процеса? Аз по какъв начин бих могла да подсигурявам на клиентите си обективен развой в такава обстановка? Затова е разбираема фрустрацията на околните на умрелите пациенти, когато за дълъг интервал от време не могат да открият отговорите на въпроса: Какво се случи? А в действителност доста хора търсят отговор, водени не от възприятие за отплата или за обезщетение, а от устрема да стигнат до истината и да предотвратят опцията това да се случи на различен.
- Какво препоръчвате на актуалните и бъдещите пациенти?
- Информирайте се рационално! Фалшивите вести разболяват, унищожават доверието в науката и могат да Ви костват живота.
ВИЗИТКА
Мария Шаркова е юрист от Пловдив, понастоящем зам.-председател на Адвокатската гилдия в града. Завършила е СУ " Св. Климент Охридски ”, компетентност “Право ”, и има предпазена докторска степен от УНСС, Юридически факултет. Специализирала е като стипендиант по програмата “Хюбърт Хъмфри ” на Фондация “Фулбрайт ” в Атланта, Съединени американски щати, където е била стажант към Центъра за надзор на болесттите. Има голям брой изявления в български и непознати научни списания, взела участие е като преподавател в редица интернационалните научни конгреси по тематики в региона на здравното право.
Разговаря Татяна Белева
- Как се роди концепцията за книгата?
- През 2024 година опазих дисертационния си труд, отдаден на казуса за некачествената здравна помощ и последствията <210> във връзка с отговорността на медицинските експерти и лечебните заведения. Научното жури предложи да издам дисертацията като книга. Аз обаче не желаех да се огранича единствено до въпросите, прегледани в дисертацията, а и моят теоретичен редактор адв. Даниела Доковска ме посъветва да разширя обсега на бъдещата книга. Това не беше мъчно, защото аз упражнявам в тази сфера към този момент 15 години и паралелно с това обричам доста време на проучвания на тъкмо тази проблематика. Разполагам с база данни за правосъдна процедура по каузи против медицински експерти и лечебни заведения, която без да пресилвам, е по-пълна от тази на правноинформационните системи.
Друга причина е актуалността на тематиката.
Броят на тези правосъдни разногласия непрестанно се усилва,
само че в това време нито медицинският личен състав, нито ръководителите на лечебни заведения, нито пациентите имат задоволително знания по какъв начин да защитят правата си - и най-много каква предварителна защита да има в тази тенденция.
- Колко случая са показани в нея и какъв интервал от време обгръщат?
- Книгата изследва както доктрината, по този начин и практиката, съдържа и сравнително-правни разбори на обособени въпроси - правосъдна процедура на други страни като Англия, Съединени американски щати, Франция, Германия. Специално във връзка с правосъдната процедура изследвах близо 600 каузи за интервала от 2007 до 2024 година, като съм цитирала над 200 правосъдни решения. Тъй като една от задачите на книгата е да има практическо приложение, в нея съм показала лист на правосъдните актове, разпределени по тема, и прегледани въпроси, което, уповавам се, да е от помощ за практикуващи адвокати, а и за медицинските експерти, които биха желали да се срещнат с проблеми от правосъдната зала.
- За кого е предопределена книгата?
- Съвсем скоро разбрах, че първата ми книга, въпреки да имаше голям за подобен нишов артикул тираж, от дълго време се е изчерпала и даже на хартиен пазар, където се продават остарели книги, е продаден единственият останал образец. Тя беше издадена от Центъра на образование на юристи и с голямо удовлетворение виждам, че се цитира и от съдии в техните правосъдни решения. Тази книга е предопределена най-много за адвокати, за хора, които имат интерес по тематиката, само че получавам от ден на ден позитивни мнения и от лекари. Твърдят, че е написана разбираемо и за тях. Надявам се да е по този начин в действителност. Имам предпочитание тази книга
да се схване като мост сред лекаря и пациента,
тъй като, когато разбираем някои механизми и процеси, всяка от тези страни може би ще успее да види гледната точка на другия. Ние всички - пациенти, лекари и адвокати, имаме една обща цел - оказването на по-качествена и безвредна здравна помощ.
- Към днешна дата пациентите знаят ли правата и отговорностите си?
- Много повече отпреди, само че не задоволително. Дори когато са осведомени с правата си, поради дефекти в законодателството не знаят по какъв начин на процедура да ги упражнят. Например пациентът има право на второ мнение по време на лекуването си, само че това е доста мъчно осъществимо без съдействието на съответното лечебно заведение. Законът не дава механизми за реализацията на това право гладко, а НЗОК не заплаща сходни съвещания, което е съществено затруднение пред упражняването му.
Също е добре известно, че
всеки пациент има право да получи информация за лекуването си.
Но моето наблюдаване е, че това рядко се случва пълноценно - в множеството случаи не се дава информация или тя е прекомерно сбита, не се дава от доктор, както е условието, и пациентът няма опция да задава въпроси. От друга страна, пациентите неглижират отговорностите си - не съблюдават вътрешните правила на лечебните заведения, от време на време не съблюдават инструкции за контролни прегледи или избран режим. Това се отразява съществено върху резултата от лекуването.
- А медиците знаят ли правата си?
- Много постоянно медицинските експерти питат: Защо пациентите имат толкоз доста права, а ние никакви? Първо, това не е правилно - според от позицията и типа медицински експерт, те имат права като всеки жител, като всеки чиновник и така нататък Но би трябвало да се разбере задълбочено концепцията при даване на здравна помощ - никой не става пациент по избор. Когато индивидът се трансформира в пациент, това е, тъй като има страдалчество, болест, той е уязвим, има потребност от помощ и е подложен в неподходяща обстановка. Медицинските експерти са тези, които разполагат със знанията, с властта, в случай че щете, с опциите да лекуват този пациент. И въпреки на доктрина те да са равноправни,
пациентът се намира в по-неизгодна позиция.
Той не избира да стане пациент, до момента в който медицинският експерти е избрал това свое предопределение, в по-благоприятна позиция е и разполага с една самобитна власт по отношение на пациента. В този смисъл е обикновено, с оглед отбраната на по-уязвимия, законът да планува характерни права, които да закрилят пациента по време на лекуването му.
- През април тази година 6-годишно момченце умря след дентална намеса, за която му е било сложено 5 пъти по-голямо количество анестезия. Родителите са разтревожени, че към момента няма наказване за анестезиолога. Разбираме, че с цел да има правдивост, би трябвало да се спазят някои процедури. Бихте ли коментирала този случай?
- Аз се сблъсквам непрестанно с извънредно трагични човешки истории и желая да кажа, че те са трагични в огромна степен и за медиците. Има проучвания в Съединени американски щати, които разказват лекарите като “втората жертва ” на позволената неточност, тъй като и те страдат в сходни случаи.
При потърпевшите пациенти и фамилии контузиите могат да бъдат в действителност ужасяващи, изключително когато е умрял младеж. Затова правосъдната система е длъжна да обезпечи обективен развой и да доближи до обективната истина. Ние, юристите, също имаме значима роля в този развой, без значение коя страна представляваме.
По медицинските каузи доста значима роля играят и движимостите лица
За страдание, все по-често се срещам с проблеми в тази връзка - с изключение на закъснение на производствата, поради компликации при назначение на движимости лица, имам и много фрапиращи случаи от правосъдната зала. Съвсем скоро по дело за гибел на новородено едно от движимостите лица се държа безобразно в залата, използваше неприятни прилагателни, въпреки на място да присъстваше и бащата на детето. По друго мое дело вещото лице беше показало експертиза с едно наличие, а в зала стартира да приказва безусловно противоположното. Нали разбирате по какъв начин това унищожава доверието в тези по този начин значими участници в процеса? Аз по какъв начин бих могла да подсигурявам на клиентите си обективен развой в такава обстановка? Затова е разбираема фрустрацията на околните на умрелите пациенти, когато за дълъг интервал от време не могат да открият отговорите на въпроса: Какво се случи? А в действителност доста хора търсят отговор, водени не от възприятие за отплата или за обезщетение, а от устрема да стигнат до истината и да предотвратят опцията това да се случи на различен.
- Какво препоръчвате на актуалните и бъдещите пациенти?
- Информирайте се рационално! Фалшивите вести разболяват, унищожават доверието в науката и могат да Ви костват живота.
ВИЗИТКА
Мария Шаркова е юрист от Пловдив, понастоящем зам.-председател на Адвокатската гилдия в града. Завършила е СУ " Св. Климент Охридски ”, компетентност “Право ”, и има предпазена докторска степен от УНСС, Юридически факултет. Специализирала е като стипендиант по програмата “Хюбърт Хъмфри ” на Фондация “Фулбрайт ” в Атланта, Съединени американски щати, където е била стажант към Центъра за надзор на болесттите. Има голям брой изявления в български и непознати научни списания, взела участие е като преподавател в редица интернационалните научни конгреси по тематики в региона на здравното право.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ