Натискът да се вдига здравната вноска и да се увеличават

Натискът да се подвига здравната вноска и да се усилват разноските на лечебните заведения е изключително мощен преди избори и типично получава мощна обществена поддръжка от всички заинтригувани от тези високи разноски страни. Освен повдигането на самата здравната вноска обаче рядко се приказва какви промени са нужни в бранша, с цел да се решат най-малко част от насъбраните проблеми. Без промени всяко нарастване на средствата ще отива на същото място, където са останалите близо 6 милиарда евро от бюджета на НЗОК за последната година. Това са предложенията, които не изискват характерно в допълнение финансиране в кратковременен проект, показани в седмичния разбор на ИПИ, представен от ФОКУС.

Ограничаване на хоспитализациите посредством контролиране на мрежата от лечебни заведения

Данните за огромния брой хоспитализации демонстрират, че болничният престой у нас значително е " отвързан “ от медицински индикатори за заболеваемост и действителна потребност от медицински грижи в болнични условия. Изписаните от лечебни заведения пациенти у нас са към два пъти повече от междинното в Европейски Съюз.

Промяна на финансовия модел в болничната помощ и подмяна на клиничните пътеки

В основата на огромния брой хоспитализации стои финансовият модел на заплащане в болничната помощ – заплащането за минал болен посредством клиничните пътеки. Пътеките изкривяват държанието на лечебните заведения, като основават тласък към ненужно хоспитализиране (повече детайлности могат да се видят тук), изключително на по-леки случаи. Част от клиничните пътеки (по наши оценки – към една трета) могат да се правят в амбулаторни условия или отвън болница – това бързо ще освободи запас, който може да се пренасочи по-ефективно и в услуга и улеснение на пациента. В средносрочен проект следва да се мисли за смяна на модела на финансиране на лечебните заведения – в международната процедура има по-подходящи и необятно употребявани способи на заплащане за болнична помощ, като най-хубавите от тях заплащат за качество и реализиран здравен резултат.

Гарантиране на достъпа до съответна здравна помощ

Формално неограниченият сега достъп на пациентите до медицински услуги се счита за едно от огромните преимущества на българското опазване на здравето и той е подсилен от необятната мрежа лечебни заведения (над 340), снабдители на извънболнични услуги, лекари и впрочем. Наличието просто на някакво лечебно заведение наоколо обаче не подсигурява достъп до качествена грижа, която от време на време е надалеч, скъпа –  изисква обособяване на време или на запас. От друга страна цели палитри от нужни медицински услуги въобще не се оферират у нас и затрудняват пациентите и техните фамилии (пример за това са дълготрайните медицински грижи, грижи за възрастни хора, за хора с увреждания и др.). Въпросът пред ръководещите е по какъв начин да трансформират мрежата от лечебни заведения в лечебни заведения, които да дават нужните за популацията на съответния район грижи без да затрудняват в допълнение пациентите. Това прави и укрепването на незабавната помощ една от дилемите с първокачествен приоритет, защото посредством нея огромна част от популацията получава най-разнообразни медицински грижи (включително хоспитализация[1]).  

Контрол върху разноските на лечебните заведения и битка с нарушаванията и измамите в системата

Темата за контрола в опазването на здравето се разисква като панацея на един сгрешен модел, само че думите в никакъв случай не са съпроводени с съответни дейности. Затягането на механизмите за надзор е проблем, който би трябвало да бъде адресиран непрекъснато и резултатите от тези ориентирани старания би трябвало да се мерят и потвърждават. Контролът в опазването на здравето сега у нас е фиктивен, институционален и документален, само че не е развой, вграден в системата на взимане на решения и смяна на държанието.