Защо достигането на Луната и Марс струва на Индия толкова малко
Наскоро Индия разгласи редица амбициозни галактически планове и утвърди 227 милиарда рупии (2,7 милиарда долара) за тях.
Плановете включват идната фаза на историческата задача на Индия до Луната, изпращане на орбитален уред до Венера, създаване на първата фаза на първата галактическа станция на страната и създаване на нова тежка ракета за неведнъж потребление за изстрелване на спътници.
Това е най-големият размер на средствата, отпускани в миналото за галактически планове в Индия, само че като се има поради мащабът и сложността на плановете, те надалеч не са великодушни и за следващ път слагат на напред във времето рентабилността на индийската галактическа стратегия.
Експерти от целия свят се учудват какъв брой малко са коствали задачите на Индийската организация за галактически проучвания (Isro) до Луната, Марс и Слънцето. Индия е похарчила 74 млн. $ за орбиталния уред на Марс „ Мангалиян “ и 75 млн. $ за миналогодишния исторически уред „ Чандраян-3 “ - по-малко от 100-те млн. $, изхарчени за научнофантастичния трилър „ Гравитация “.
Why it costs India so little to reach the Moon and Mars
— BBC Science News (@BBCScienceNews)
Орбиталният уред „ Мейвън “ на НАСА е коствал 582 млн. $, а съветският уред „ Луна-25 “, който се разруши на повърхността на Луната два дни преди кацането на „ Чандраян-3 “, е коствал 12,6 милиарда рубли (133 млн. долара).
Въпреки ниската цена, учените споделят, че Индия се оправя доста по-добре, като се стреми да извърши скъпа работа.
„ Чандраян-1 “ е първият, който удостовери съществуването на вода в лунната почва, а „ Мангалиян “ носеше потребен товар за проучване на метана в атмосферата на Марс. Снимките и данните, изпратени от „ Чандраян-3 “, се преглеждат с огромен интерес от галактическите запалянковци по целия свят.
Как Индия съумява да поддържа толкоз ниски разноски?
Пенсионираният държавен чиновник Сисир Кумар Дас, който се грижи за финансите на Isro повече от две десетилетия, споделя, че пестеливостта може да се наблюдава обратно до 60-те години на предишния век, когато учените за първи път оферират на държавното управление галактическа стратегия.
Индия получава самостоятелност от английското колониално ръководство едвам през 1947 година и страната се бори да изхранва популацията си и да построи задоволително учебни заведения и лечебни заведения.
„ Основателят на „ Исро “ и академик Викрам Сарабхай трябваше да убеди държавното управление, че галактическата стратегия не е просто изискан разкош, който няма място в бедна страна като Индия. Той изясни, че спътниците могат да оказват помощ на Индия да обслужва по-добре своите жители “ , споделя господин Дас пред Би Би Си.
Но индийската галактическа стратегия постоянно е трябвало да работи с стеснен бюджет в страна с спорни потребности и условия. Снимки от 60-те и 70-те години на предишния век демонстрират учени, които придвижват ракети и спътници на колела или даже на каруци.
Десетилетия по-късно и след няколко сполучливи междупланетни задачи бюджетът на Isro остава непретенциозен. Тази година бюджетът на Индия за нейната галактическа стратегия е 130 милиарда рупии (1,55 милиарда долара) - бюджетът на НАСА за тази година е 25 милиарда $.
Г-н Дас споделя, че една от главните аргументи задачите на Isro да са толкоз евтини е фактът, че цялата технология е локална и машините се създават в Индия.
През 1974 година, откакто Делхи организира първия си нуклеарен опит и Западът постанова ембарго, забраняващо прехвърлянето на технологии към Индия, рестриктивните мерки се „ трансформират в прикрита благословия “ за галактическата стратегия, прибавя той.
„ Нашите учени го използваха като тласък да разработят свои лични технологии. Цялото съоръжение, от което се нуждаеха, се произвеждаше на локално равнище, а заплатите и цената на труда тук бяха несъмнено по-ниски, в сравнение с в Съединени американски щати или Европа “ , споделя господин Дас.
Cheapest moon mission (The World Ranking):
1. Chandrayaan 3 - 615cr.
2. Luna - 1,650cr.
3. Chang'e - 2,476cr.
4. Apollo - 17,249cr.
- ISRO has created history which will be remembered forever...!!
Плановете включват идната фаза на историческата задача на Индия до Луната, изпращане на орбитален уред до Венера, създаване на първата фаза на първата галактическа станция на страната и създаване на нова тежка ракета за неведнъж потребление за изстрелване на спътници.
Това е най-големият размер на средствата, отпускани в миналото за галактически планове в Индия, само че като се има поради мащабът и сложността на плановете, те надалеч не са великодушни и за следващ път слагат на напред във времето рентабилността на индийската галактическа стратегия.
Експерти от целия свят се учудват какъв брой малко са коствали задачите на Индийската организация за галактически проучвания (Isro) до Луната, Марс и Слънцето. Индия е похарчила 74 млн. $ за орбиталния уред на Марс „ Мангалиян “ и 75 млн. $ за миналогодишния исторически уред „ Чандраян-3 “ - по-малко от 100-те млн. $, изхарчени за научнофантастичния трилър „ Гравитация “.
Why it costs India so little to reach the Moon and Mars
— BBC Science News (@BBCScienceNews)
Орбиталният уред „ Мейвън “ на НАСА е коствал 582 млн. $, а съветският уред „ Луна-25 “, който се разруши на повърхността на Луната два дни преди кацането на „ Чандраян-3 “, е коствал 12,6 милиарда рубли (133 млн. долара).
Въпреки ниската цена, учените споделят, че Индия се оправя доста по-добре, като се стреми да извърши скъпа работа.
„ Чандраян-1 “ е първият, който удостовери съществуването на вода в лунната почва, а „ Мангалиян “ носеше потребен товар за проучване на метана в атмосферата на Марс. Снимките и данните, изпратени от „ Чандраян-3 “, се преглеждат с огромен интерес от галактическите запалянковци по целия свят.
Как Индия съумява да поддържа толкоз ниски разноски?
Пенсионираният държавен чиновник Сисир Кумар Дас, който се грижи за финансите на Isro повече от две десетилетия, споделя, че пестеливостта може да се наблюдава обратно до 60-те години на предишния век, когато учените за първи път оферират на държавното управление галактическа стратегия.
Индия получава самостоятелност от английското колониално ръководство едвам през 1947 година и страната се бори да изхранва популацията си и да построи задоволително учебни заведения и лечебни заведения.
„ Основателят на „ Исро “ и академик Викрам Сарабхай трябваше да убеди държавното управление, че галактическата стратегия не е просто изискан разкош, който няма място в бедна страна като Индия. Той изясни, че спътниците могат да оказват помощ на Индия да обслужва по-добре своите жители “ , споделя господин Дас пред Би Би Си.
Но индийската галактическа стратегия постоянно е трябвало да работи с стеснен бюджет в страна с спорни потребности и условия. Снимки от 60-те и 70-те години на предишния век демонстрират учени, които придвижват ракети и спътници на колела или даже на каруци.
Десетилетия по-късно и след няколко сполучливи междупланетни задачи бюджетът на Isro остава непретенциозен. Тази година бюджетът на Индия за нейната галактическа стратегия е 130 милиарда рупии (1,55 милиарда долара) - бюджетът на НАСА за тази година е 25 милиарда $.
Г-н Дас споделя, че една от главните аргументи задачите на Isro да са толкоз евтини е фактът, че цялата технология е локална и машините се създават в Индия.
През 1974 година, откакто Делхи организира първия си нуклеарен опит и Западът постанова ембарго, забраняващо прехвърлянето на технологии към Индия, рестриктивните мерки се „ трансформират в прикрита благословия “ за галактическата стратегия, прибавя той.
„ Нашите учени го използваха като тласък да разработят свои лични технологии. Цялото съоръжение, от което се нуждаеха, се произвеждаше на локално равнище, а заплатите и цената на труда тук бяха несъмнено по-ниски, в сравнение с в Съединени американски щати или Европа “ , споделя господин Дас.
Cheapest moon mission (The World Ranking):
1. Chandrayaan 3 - 615cr.
2. Luna - 1,650cr.
3. Chang'e - 2,476cr.
4. Apollo - 17,249cr.
- ISRO has created history which will be remembered forever...!!
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ