- Наскоро „Галъп“ публикува данни от европейско изследване, според които

- Наскоро „ Галъп “ разгласява данни от европейско проучване, съгласно които 42 на 100 от българите считат, че глобите против Русия и в този момент са доста строги. Същевременно приблизително 43 на 100 във всички страни в изследването споделят, че сегашните наказания не са задоволително строги. Къде виждате обяснението за това съществено разминаване, господин Първанов?

- Не е единствено това. Ние сме на най-незавидни места и по убеденост, че може да се защитим и по убеденост във взаимоотношението в нашата част на света. Не имаме вяра на себе си и не имаме вяра на сътрудниците си.

Обяснението за преобладаващите проруски настроения измежду българите в подобен вид анкети е историческо. И не е изненада. Просто такива са даденостите. Има два разновидността да подходим към тази обстановка. Първият - да я истеризираме от положителни планове. Резултатът от тази истеризация е, че повече хора стартират да одобряват елита си като натрапен извън, двуличен. Вторият вид е да свикнем с тази концепция, българския народ е подобен и да работим с това.

Къде е ключът? В това, че в случай че на следващия ден питаме българите дали да напуснем НАТО, те ще кажат " не ". Т. е. ние прекомерно доста се плашим от нещо, което е историческа простащина. Притеснявам се да не пресолим западно-либералната гозба и да отблъснем огромна част от народа си от нея.

- Защо не се прави по-ясно разграничаване сред русофилство и путинофилство?

- Путин с времето се трансформира в един от знаците на опозицията " консервативно против прогресивно ". Едно застаряващо, балканско, скептично, яло доста пердах, снишаващо се, кръстопътно общество като нашето застава на страната на консервативния мироглед. Трябва да не пропущаме да споделяме, че двата облика – Путин и Русия, не е наложително да се покриват. Това би трябвало да бъде обяснявано. Утре по този начин или другояче ще живеем в различен свят, разграничен. И изрично за положително, ние, българите ще бъдем в западната му част.

Винаги, когато сме мерили до момента тези неща, Русия е по-харесвана от Съединени американски щати, Китай не е прочут, само че изрично най-харесван е Европейски Съюз, респективно Германия. Т. е. по сърца сме може би русофили, само че по разсъдък сме в Европа, германофили. Това е цивилизационният и финансовият, в случай че щете, избор на българите.

Но като кръстопътно общество имаме и от двете - и от изтока, и от запада. Това е конфликт сред рационално и ирационално. Типичен български дуализъм, богомилство, двойното дъно на българските публични връзки. Трябва да се опитаме да извличаме изгоди от тази двоякост.

България доста от дълго време живее с това несъгласие – за или срещу Русия, наш дълготраен исторически комплекс. Но сме се научили от век и половина да живеем спокойно с този комплекс. Освен това тъкмо тъй като сме кръстопътно общество, сме надалеч от крайности. Поляризация има единствено на равнище политически хайлайф, а не на равнище народ. Народът съумява да съчетава двете. И това е отлично!

- Да минем и към държанието на елита. Преди дни във връзка даването или недаването на оръжия на Украйна – президентът Радев разгласи, че няма да допусне България да влезе във войната, след това го и повтори? Какво е посланието?

- Президентът, стъпвайки на тези публични настроения, взема тази позиция. Очаквано е всеки политик да се нарежда по отношение на публичното мнение и е някак още по-очаквано за президент.

- Да се нагоди?

- Това вършат политиците.

- А опцията да задават посока, а не да се нагаждат?

-Това е друга голяма тематика. Напоследък и поради това, че всеки към този момент може да има мнение, че външният тип е по-голям от истината, на всички места политическите елити станаха по-популистки. Президентите постоянно са се опитвали в България да бъдат по-балансирани. Естествено, че военната помощ не е замесване във война. Трябва да го кажем. Т. е. Радев тук приказва като политик, а не като боен. В българското общество обаче има още едно значимо запитване – по какъв начин прекратяваме спор като даваме оръжие? В обществото ни има боязън. Пак дублирам – ние сме застаряващо, благоразумно, надалеч от крайностите, снишаващо се общество. Така оцеляваме на това място. Били сме и губещи в няколко войни. Затова българите работят внимателно. И това им диктува да са срещу военна помощ за Украйна.

Спорът е дали елитите би трябвало по някакъв метод да поправят това. В историята идва миг, когато публичният интерес не е ползата на болшинството. Но за положително или неприятно Борисов за последните 10 години съвсем ни накара да забравим това, сърфираше върху публичното мнение. Заложи подобен жанр – на приспособяване.

- Това изречение на Радев в 1 л. ед. ч. звучи малко като монархическа поръчка.

- Да, нещо като постоянно с Европа, в никакъв случай срещу Русия. (По Саксобургготски – бел. ред).

- Изживява ли се изобщо Радев като шапка на властта – изпълнителната?

- Не, желае да е рефер, да има правото да дефинира кое е положително и кое - неприятно. Все отново Радев споделя и хубави неща отвреме в точния момент за държавното управление. Има и политически смисъл в това. Всяко ръководство в хода на мандата си почва да губи поддръжка. А президентът е най-харесваната фигура и проблеми в ръководството, в случай че почнат да се пишат на неговата сметка, ще бъде понесен надолу. Това разграничаване от настоящето ръководство е закономерно. Идва в точния момент. На фона на проблемите – инфланция, война, времето се форсира и провокациите пред държавното управление идват по-рано от предстоящото. Разбира се, не бих споделил, че кабинетът е доста надолу. След инерцията от изборите в този момент настава нормализация. Не е срив, кацане е, въпреки и твърдо кацане. На пистата са, имат всички шансове да не излязат от нея.

- Дава ли през втория си мандат президентът поръчка за по-големи властови упоритости?

- На него му предстоят обаче още пет години, в които може да се окаже вцепенен в тесните рамки на тази институция, а политическата мрежа, която се построи към него, малко по малко да се разбяга и той да остане без доста явен механизъм за въздействие и надзор. Интересното на всеки втори мандат е какво следва след него. Но тук забавното е, че пред него има още цели пет години. Към момента виждам желанието му да бъде рефер по терена, само че не участник. Но сигурно, тъй като събра политически капитал, в един миг ще му се желае да има по-реални лостове. Затова аз деликатно виждам освен към бъдещата групировка на Стефан Янев, която излъчва може би президентска легитимация - директна връзка няма, само че има попътен вятър. Но не бих гледал толкоз натам, колкото с огромно любознание към самия Радев – дали той в един миг няма да бъде поблазнен от по-директно присъединяване. С президентската институция се получава несъгласието – хем си най-харесван, хем имаш минимум пълномощия. Като царя в шаха – най-легитимната фигура има най-ограничени ходове по нашата конституция.

- Споменахте Янев, някакви ориентири за предварителни настройки към възможна негова партия?

- Много е бурно морето…как да мериш равнището на една вода, която е бурна. Моето персонално чувство на база разбор е, че нишата на Янев е много добра. Таймингът му също се оказа добър, малко на шанс. Той е в ниша, в която Българска социалистическа партия не може напълно да влезе, тя е леко скована поради присъединяване си във властта, въпреки това в тази ниша е и Костадинов, само че той пък е прекомерно краен. Отваря се един вакуум там на сдържаност сред тях. В него Янев би могъл да се нарежда добре. Но идва по-сложният въпрос за неговите политически качества, структури, организация, хора – не останаха към този момент след толкоз планове. Третият огромен проблем – електоралната памет на българите. Ние не се прехласваме към този момент толкоз по новите планове. А и почтено казано, господин Янев не е най-големият харизматик.

- Стана дума за партийно строителство и тук идва очевидният като че ли въпрос – за какво Политическа партия не върви към нещо сходно. Още повече, че наближават и локалните избори, въпреки и позабравени от нас, поради доста други събития. Какво политическо обръщение даваш, в случай че не ги извървяваш тези стъпки?

- Това е любопитно и за мен. Имам за себе си едно пояснение – че те си имат вяра и се пробват да наложат нов жанр на правене на политика. Това е уязвимо, тъй като политиката има своите правила. Идеята, че ще направиш гражданска мрежа е красива, само че до момента в който вятърът духа в твоята посока. Не съм сигурен след една година по какъв начин ще духа вятърът. Последният опит да се прави електорална партия беше Национална движение „Симеон Втори". Не беше доста сполучлив.

Признавам нямам цялостно пояснение по този въпрос. Струва ми се, че тук от Политическа партия ползват личното си разбиране, че следват други механизми, не познатите партийни. Не забравяйте, че това са хора, които се пробват да вкарат повече бизнес логичност. Много постоянно разсъждават по този начин. На нас това ни се коства необичайно. Техният триумф на изборите, обратно на всевъзможни упования, ги кара да мислят, че и тук имат по-добри шансове, обратно на всяка изпитана формула. Това е свръхамбициозно. Макар че най-малко към този момент рисковите политически вложения им се получават.

- Това не е ли обръщение вид „ Ние сме за малко и след това продължаваме с нещо друго “

- Надявам се, че не е това. Това би било такава бизнес логичност, само че от тази на бизнеса на серийните бизнесмени, на бързите инициативи, на няколко несполучливи, с цел да се случи едно сполучливо. Надявам се това да не е по този начин по една елементарна причина. Би било неприятно тази социална сила да остане непредставена. Те съставляват достоверна социална сила, която Демократична България носеше, само че по силата на разнообразни аргументи не може да се разшири доста. Политическа партия съумя да прокара Демократична България политики и оттатък обичайните и леко затворени Демократична България аудитории. Оказа се, че има такава каста в българското общество, която е демократично насочена, с мениджърски нюх към политиката, динамична, отворена към света, само че каста, която не е затворена в тесните рамки на наследения антикомунизъм. И тук от Политическа партия съумяха – заговориха и на леви хора. Това е достоверна сила – не доста грамадна, само че е действителна, на хора, които желаят рационализация, визионерство.

В това застаряващо общество, в случай че следващият опит за рационализация се окаже несполучлив, това ще бъде още един мотив за национално отчаяние. И какво следва? Идва „ Възраждане “ на власт?

- Следва ли?

- „ Възраждане “ има таван, който сама си поставя със своята екстремност. От тази партия не схващат главната характерност на българското общество – надалеч от крайностите, внимателно в оня банкерски смисъл на думата. „ Възраждане “ отива на истерични тонове. Събира своите проценти, само че мъчно се протяга към други пластове заради тази прекаленост. Тук обаче има и една контра догадка на това, което споделям. Ако доста обеднее българското общество, тогава се отваря сериозна ниша за „ Възраждане “. При това позицията на Кирил Петков да е уравновесен, да приказва с всички, в това число и с партията на Костадинов, легитимира тази групировка. Той е прав, само че и те печелят. Често в политиката става по този начин, като и с ареста на Борисов – и той печели, само че и другата страна също печели. Всички тематики в България са по оста консервативно/източно – либерално/западно. Тук „ Възраждане “ е в комфортната позиция да е бенефициент на по този начин да се каже „ неправилната “ позиция.

- Какви в тази обстановка са плюсовете и минусите да имаме министър председател, който не схваща от политика?

- Не съм склонен, че не схваща. Напротив. Основното съмнение по отношение на тях е, че са наивни, оказа се обаче, че са много печени. Някой може да види бизнес логиката, в която постоянно някой с онази усмивка нещо продава. Какво е тъкмо – не знаеш...

-...примерно цех за батерии…

- Продаваш фантазии. Друг пък може да привиди в това, че са печени, че са задоволително заможни хора, които могат да си разрешат да се занимават с политика без да протягат ръка към общите пари. Но наивни не са, най-малко те двамата – Петков и Василев. Даже обвиняването от страна на опозицията е, че са, хм, прекомерно печени.

Плюсът – нови лица са. Минусите всички ги виждаме. В някакъв миг неопитността може да е по пътя на положителните планове, в опита да си добре с всички да стигнеш миг, в който всички да почнат да ти се карат, в това число в личното ти държавно управление.

- В този подтекст на „ карането “– кой е министър председател в действителност – Радев? Или пък Нинова?

- Не, не, Кирил Петков е министър председателят. И е късмет, че има съдружно държавно управление.

Да, имаме малко необичайно държавно управление, вид „ Отечествен фронт “. Първият вид е да се изпокарат вътре. Нинова да споделя – „ Не те одобрявам, тъй като си прекомерно корав с Русия “. Христо Иванов да споделя – „ Не те одобрявам, тъй като си прекомерно мек с Русия “.

Вторият вид е да се възползват от това – считам, че е късмет, че във военно време имаме ръководство, което включва множеството съставки на българското общество – антиелитната съставна част в лицето на партията на Слави, произточната, носталгична съставна част в лицето на Българска социалистическа партия, прозападната, прогресивна в „ Да България “, историческият антикомунизъм в лицето на ДСБ, модернизационният план от вида Национална движение „Симеон Втори", Кунева, макроноподобният Политическа партия. Има микс, което е късмет за България – в сложните времена.

Те обърнаха отново описа. Разговорът в България постоянно е бил в това - произточни консерватори против прозападни либерали. Първите са повече, вторите са по-добре показани в елита. Борисов съумя да заличи това опълчване – първо с появяването си, след това с махането си, когато по този начин настрои всички против себе си, че стана допустимо да се обединят аленото и синьото, което е изумително. Това разделяне, което направи вероятен Отечествен фронт против Борисов, беше на път да бъде заличено от войната и да се върне остарялото разделяне " Изток-Запад ". Сега с този арест на някогашния министър председател – чудноват, с голям брой морални въпросителни, се върна дебатът „ за и срещу Борисов “. Това е с пъти по-удобно за тази власт, тъй като по Борисов-антиБорисов и по правосъдна реформа-против правосъдна промяна, четирите партии са на един ум, по оста Изток-Запад - не са.

- Има ли систематичен сериозен проблем настоящето държавно управление, който стана забележим през тези първи 100 дни – да вземем за пример феодализацията на министерствата…?

- Наричате го феодализация, само че всеки си гледа в своя коловоз, никой не гледа в коловоза на другия. Това е гаранция за непоклатимост, в случай че изобщо има такава гаранция. Но да, съдружното лъчение май в действителност липсва.

- Как удържаш общото тогава, по какъв начин се вземат решения?

- По български. Общото се задържа, когато всеки откри своята дребна правда… Другият вид е да продължаваме да раждаме нови и нови планове, да си сменим конституцията с повече персонална власт, или някой прям радикал да вземе властта.

Другото, което може би е проблем за това държавно управление, а и на Борисов му го бяха споделили – отвреме в точния момент имат право и да мълчат. В силата си основават свръхочаквания и това също ненапълно е проблем. Но би трябвало да отчетем, че задачата им беше с нараснала компликация. Нов си в политиката, идваш в политическа рецесия, опитваш се да проведеш правосъдна промяна, да проведеш война против един модел на ръководство от 10 години. Настъпва световна ценова рецесия, стартира и война. Това е задача с доста нараснала компликация. И като виждам данните за публичното мнение на този декор държавното управление е ОК.

Засега ръководещите компенсират по два метода – единият, че са доста рекламно настроени. Другият метод – от Българска социалистическа партия биха го нарекли, че са обществено насочени, от Политическа партия – че са капиталово насочени. Т. е. държавното управление прави много разходи.

- От партията на българския Навални (както се самоопредели Бойко Борисов-бел. ред) оповестиха след ареста му курс към предварителни избори. Има ли изобщо такива публични настройки и има ли някоя политическа мощ интерес от нещо сходно?

- Когато питаме обществото, съотношението е повече от 2 към 1 в изгода да няма предварителни избори. Алтернатива към този момент не се вижда.

ГЕРБ няма интерес от бързи предварителни избори, първо, тъй като още не е несъмнено, че ще ги завоюва, в случай че са в този момент. Интересът на партията е да седи и да гледа сеир. Истинската вяра на ГЕРБ е друга - да си оправи облика пред западните сътрудници. Настава война. Изведнъж разделянето престава да е Борисов-антиБорисов, корупция и т. н. Разделението става Запад-Изток. ГЕРБ по този начин се надяваше да излезе от изолираност – с позицията „ ние сме на прозападни позиции, пращайте военна помощ в Украйна “, все едно Борисов би пратил… ГЕРБ си работи опозиционно, стяга се за локални избори. В тях е разковничето, там ще е пробният камък.

Цялата съпротива има интерес различен да вади кестените от огъня. На този стадий никой няма интерес занапред да поема ръководството в толкоз тегава обстановка. Остава, несъмнено, въпросът и докога самите детайли от ръководещата коалиция ще имат интерес да са на власт.