Покрил се с коричка и станал светец
Наскоро непознатите медии оповестиха, че са открити остатъци от християнски светец в руините на античен сирийски манастир, който бил взривен от терористите на „ Ислямска страна “.
През август предходната година ислямистите взривили манастира и църквата „ Св. Елиан “ в сирийския град Ал Кариатайн, разположн в провинция Хомс, недалече от Палмира. Названието на града се превеждаа като „ две села “, което в миналото било считано като знак на мирното общуване сред християни и мюсюлмани.
Според локалната легенда, когато арабите пристигнали в Ал Кариатайн през VII век, едно от основните фамилии на града приела исляма, а другото останало в лоното на християнската черква.
Култовите постройки в Ал Кариатайн, към които в миналото се тичал непрестанен поток от поклонници, са били издигнати през V век.
През август предходната година в един от саркофазите измежду отломките на манастира Мар Елиан били открити нечии кости. Тогава било направено съмнение, че те може да принадлежат на мъченика Елиан, който също носи името Юлиан (Елиан) от Емеса (Хомс).
Според преданието Елиан бил преследван заради отхвърли му да се отхвърли от християнската религия, а през 284 година умрял в ръцете на личния си татко. Приживе мъченикът бил доктор, а след гибелта му почнало да се приказва, че Елиан е имал особена заложба и е можел да изцелява от всяка болест.
Наскоро Жак Мурад, настоятел на католическите обители в Сирия, удостоверил направеното съмнение. Съобщава се, че Мурад е провел атрибуция на саркофага и останките по фотоси, които му били изпратени от френски публицисти. Самият настоятел по знамение избегнал плен, до момента в който се намирал 84 дни в обсадения град. Грозяла го неизбежна крах след отхвърли да одобри исляма.
„ Виждам добър знак, че мощите на светия страдалец Елиан са останали недокоснати: това значи, че той не желае да изостави манастира и свещената земя без своето застъпничество “, разяснява Мурад.
Но изказванието на Мурад, направено въз основа на фотоси, изисква съществено научно удостоверение. За да се откри сигурно принадлежността на останките, е належащо да се организира молекулярно-генетична експертиза. ДНК фрагменти, извлечени от останките,се съпоставят с гените на хипотетичните родственици.
В дадения случай провеждането на такава процедура провокира огромни усложнения, защото няма никакви сведения за вероятни потомци на свети Елиан.
Ако при положение със „ сирийския светец “ не се споделя по какъв начин точно е несъмнено на кого принадлежат останките, то всичко това не буди доверие. Освен това в Сирия няма антрополози, а на хората постоянно им се желае да имат вяра в преданията. Всъщност определянето на кого принадлежат останките, пол, възраст и черти на лицето може да стане и без съответните съоръжения.
Има още един типичен случай, когато в един европейски град бил екзекутиран нарушител, който заровили на площада. Там почвата била варовикова и той се покрил с коричка и не прогнил. След 300 години го разкопали инцидентно при прокарването на канализация. Гледат – нетленен. Ами значи е светец! И го канонизирали – като страдалец.
Източник
