Бързото вземане на решения винаги ли е най-доброто?
Наскоро бях на обяд с богат човек, създател на започващ бизнес, в Стокхолм, където наподобява има доста от тях. Гладък, сполучлив, облечен в кашмир, обществено сръчен: той показа своя най-хубав съвет, когато става въпрос за наемане на нов чиновник. След изявлението, в случай че минат първата част, ги извежда на обяд. Но в случай че им отнеме повече от няколко минути, с цел да поръчат, той ще даде работата на някой различен.
Чудех се дали има предизвестия. Например: какво ще стане, в случай че претендентът се подчини на опита и познанията на сервитьора за менюто и по-късно одобри неговия съвет? Това може да демонстрира липса на самодейност, сподели шведът, и некадърност да се направи избор за себе си. Въпреки това, продължи той, ще се радва, в случай че претендентът копира избора, който самичък е направил.
Хареса ми логиката му. Защо да наемете човек, който губи време, когато успеваемостта е всичко?
Западната просвета е почнала да уважава бързото взимане на решения над съвсем всички други умения. Вече нямаме самообладание за...
Прочетете целия текст »
