Тихоокеански баталии
Наскоро Австралия и Папуа Нова Гвинея оповестиха, че се готвят да подпишат боен пакт. Условията на така наречен Споразумение Пукпук плануват, че двете страни ще се ангажират да се пазят взаимно от възможна военна експанзия и на процедура ще обединят армиите си. Жителите на Нова Гвинея ще могат да служат в австралийските въоръжени сили, а австралийците - в новогвинейските.
" Пукпук " е креолска дума, означаваща крокодил. Следователно дословният превод на името на пакта е " Крокодилското съглашение ". А истината е, че Канбера и Порт Морсби го подписват, с цел да се борят взаимно с " китайската агресия ". Тоест, това събитие е част от интензивната геополитическа битка сред Китай, Австралия и Съединените щати за надзор над Тихия океан.
Островните микродържави в Голямата тихоокеанска игра
В Тихия океан има към двайсет страни. Повечето от тях са микроскопични островни страни, които мъчно могат да бъдат открити на картата, също така рядко се появяват на интернационалната сцена.
От 2021 година насам интернационалната обстановка се промени доста. Китай и Съединени американски щати минаха от търговски различия към открита геополитическа борба, в която американците по-късно въвлякоха Австралия и други районни съдружници. В резултат тихоокеанските микродържави ненадейно се оказаха сред чука и наковалнята, трансформирайки се от отдалечено и не изключително значимо място, ситуирано посред нищото, в зона от стратегически интерес за суперсилите.
Тези островни страни джуджета са част от три относително огромни географски подрегиона на Океания: Меланезия, Микронезия и Полинезия. Взети дружно, те обгръщат забележителна част от Тихия океан и обезпечават морския достъп до съвсем всички съществени страни в района: Япония, Филипините и Китай - на изток, Австралия и Нова Зеландия - на юг, и Съединени американски щати - на запад. При сегашните условия битката за надзор над тях беше неизбежна и не щеш ли напоследък напрежението в района в действителност стартира да ескалира.
Проблемът със Соломоновите острови
Началото на тази ескалация беше сложена от прилежащата на Папуа-Нова Гвинея страна - Соломоновите острови. През април 2022 година те подписаха съглашение за сигурност с Китай, което им дава опция да изискат полицейска и военна помощ от Пекин при потребност. Съединени американски щати и техните съдружници обаче реагираха извънредно нервно на него. Те се притесняваха, че последваща стъпка на Китай може да стане построяването на база, която би улеснила китайския флот да доближи крайбрежията на Австралия. Тук е мястото да отбележа, че базата по този начин и не стана факт, само че през 2023 година те подписаха съглашение за всеобхватно стратегическо партньорство, а през 2024 година минаха към безвизов режим.
След Соломоновите острови китайците съумяха да си извоюват положителни позиции в Кирибати - страна, ситуирана относително покрай Хавай и притежаваща една от най-големите изключителни стопански зони в света (почти 3,5 милиона кв.км), заради обстоятелството, че островите, които я съставляват, са разпръснати из целия Тихи океан.
Сближаването сред двете страни стартира с помощта на президента на Кирибати Танети Мааму още през 2019-та. Тогава Мааму реши да прекъсне дипломатическите връзки с Тайван, установявайки такива с Китай. През февруари 2024 година пък се оказа, че в атолите на Кирибати участват китайски служители на реда. А единствено след още една година островната страна към този момент имаше и публична причина да напусне западната сфера на въздействие.
Тогава президентът Мааму отхвърли да одобри министъра на външните работи на Нова Зеландия Уинстън Питърс, предпочитайки вместо това да участва на църковна работа, съпроводен от китайския дипломат Джоу Лимин, което предизвика сериозен дипломатически скандал. В отговор Уелингтън заплаши да преразгледа интернационалната помощ за Кирибати, която образува 18% от общите доходи на страната.
Австралийският гамбит
На 8 септември 2025 година островната страна Вануату ненадейно отхвърли да подпише контракт за търговия и сигурност с Австралия. Срокът на съглашението беше 10 години, като в неговите рамки Канбера трябваше да отпусне 328 млн. $ на прилежащата страна за подсилване на сигурността и развиване на икономическите връзки. Вануату обаче промени решението си в последния миг: неколцина министри счетоха за недопустимо, че в подмяна на оказваната от нея финансова помощ, Канбера упорства да има право на несъгласие върху китайските вложения в страната. Този ход на островната страна беше изцяло разбираем. Китай държи 40% от интернационалния дълг на Вануату. А китайските дарове са в действителност впечатляващи: през август 2024 година да вземем за пример, Китай подари на Вануату първокласен президентски замък на стойност 31 милиона $.
Провалът с Вануату беше сериозен удар за австралийския министър председател Антъни Албанезе. Откакто пристигна на власт през 2022 година, той организира енергична акция за противопоставяне на възходящото въздействие на Китай в Тихоокеанския район. Канбера предложи серия от съглашения за вложения в защитата със своите съседи, само че съпроводени с искрено антикитайски условия.
Опитите за реализацията на тази тактика през 2023 - 2024 година доведоха до нееднозначни резултати. Австралия съумя да контракти съглашения за сигурност с Тувалу и Науру. Канбера предложи на двете островни страни пари в подмяна на ангажимент да не подписват контракти за защита с трети страни (т.е. с Китай). Процесът на сключване с Тувалу мина безпрепятствено, само че във връзка с Науру породиха проблеми. Австралия се обърна към тази страна, откакто тя скъса с Тайван и се ориентира към Китай. Споразумението беше подписано, само че утвърждението му от Австралия се забави заради разпускането на Народното събрание и предварителните избори. И до момента в който Албанезе сформираше новото държавно управление, управляващите на островната страна се умориха да чакат и оповестиха подписването на капиталово съглашение на стойност 648 млн. $ с малко известна китайска компания (ще напомня, че Австралия беше предложила на Науро едвам 93 млн. долара).
Впрочем, Австралия се пробва да притегли съседите си в своята орбита и с по-традиционни способи. Така, директно след експлоадирането на абсурда със Соломоновите острови, Албанезе мигновено се опита да ги " купи ". Канбера предложи на островитяните 66 милиона $ за развиване на локалната полиция, а през 2024 година, дружно с Нова Зеландия, реновира летище Сьогьо за 36 милиона $.
Тръмп неглижира тихоокеанските си съдружници?
Истината обаче е, че главният състезател в самобитната " студена война ", която се води сега в Тихия океан, не е Австралия, а Съединените щати. В доста връзки Канбера работи като районен проводник на ползите на Вашингтон. В момента обаче, позицията на Съединени американски щати е извънредно нееднозначна.
Вашингтон дълго време неглижираше стремежите на микродържавите в Океания. Предишният президент Джо Байдън се опита да промени тази политика, обещавайки да усили доста финансовата помощ и да вземе поради визията им по отношение на климатичните промени, също така отвори американски посолства в няколко страни от района.
След като Доналд Тръмп се върна в Белия дом, всичко още веднъж се промени на 180 градуса. Републиканската администрация стартира да редуцира разноските за интернационална помощ и затвори организацията USAID, която финансираше здравните системи и гражданската инфраструктура на микродържавите. При това Тръмп наложи спомагателни търговски мита на островите и позволи комерсиалния лов на риба в Националния морски резерват " Отдалечени тихоокеански острови ". По този метод той директно засегна ползите на страните от Тихия океан, които получаваха средства от Съединени американски щати с цел да им дават достъп до своите извънредно иконмически зони, според Споразумението за риболова от 1987 г.
Разбира се, " проамериканският лагер " към момента разполага с доста съдружници. Тувалу, Палау и Маршаловите острови избират да поддържат връзки с Тайван, макар напъните на Пекин. Както е известно, Палау, Маршаловите острови и Федеративните щати Микронезия употребяват щатския $ като съществена валута.
Въпреки това, в случай че Вашингтон не промени метода си, дребните тихоокеански островни страни съвсем несъмнено ще " отплуват " към Китай. В момента ги удържат единствено районните съдружници на Съединени американски щати като Австралия и Нова Зеландия. Възможностите на последните обаче са по-скромни. Истината е, че Канбера и Уелингтън просто нямат запаси, с цел да се опълчват дейно на напористия Китай в дълготраен проект.
Между другото, връзките с Папуа Нова Гвинея също се оказаха много сложни. Церемонията по подписването на военния пакт с Австралия беше планувана за 15 септември. Австралийският министър председател Албанезе даже дойде на острова, само че държавното управление и Народното събрание на Нова Гвинея ненадейно отложиха подписването и той си потегли с празни ръце. След неуспеха в Науру австралийците заподозряха китайска интервенция и в този случай. Тоест, допустимо е напълно скоро да станем очевидци на следващата " геополитическа драма " с присъединяване на островните страни от Тихоокеанския район.
*Българско геополитическо сдружение
Заглавието и подзаглавието са на редакцията
Със съкращения
" Пукпук " е креолска дума, означаваща крокодил. Следователно дословният превод на името на пакта е " Крокодилското съглашение ". А истината е, че Канбера и Порт Морсби го подписват, с цел да се борят взаимно с " китайската агресия ". Тоест, това събитие е част от интензивната геополитическа битка сред Китай, Австралия и Съединените щати за надзор над Тихия океан.
Островните микродържави в Голямата тихоокеанска игра
В Тихия океан има към двайсет страни. Повечето от тях са микроскопични островни страни, които мъчно могат да бъдат открити на картата, също така рядко се появяват на интернационалната сцена.
От 2021 година насам интернационалната обстановка се промени доста. Китай и Съединени американски щати минаха от търговски различия към открита геополитическа борба, в която американците по-късно въвлякоха Австралия и други районни съдружници. В резултат тихоокеанските микродържави ненадейно се оказаха сред чука и наковалнята, трансформирайки се от отдалечено и не изключително значимо място, ситуирано посред нищото, в зона от стратегически интерес за суперсилите.
Тези островни страни джуджета са част от три относително огромни географски подрегиона на Океания: Меланезия, Микронезия и Полинезия. Взети дружно, те обгръщат забележителна част от Тихия океан и обезпечават морския достъп до съвсем всички съществени страни в района: Япония, Филипините и Китай - на изток, Австралия и Нова Зеландия - на юг, и Съединени американски щати - на запад. При сегашните условия битката за надзор над тях беше неизбежна и не щеш ли напоследък напрежението в района в действителност стартира да ескалира.
Проблемът със Соломоновите острови
Началото на тази ескалация беше сложена от прилежащата на Папуа-Нова Гвинея страна - Соломоновите острови. През април 2022 година те подписаха съглашение за сигурност с Китай, което им дава опция да изискат полицейска и военна помощ от Пекин при потребност. Съединени американски щати и техните съдружници обаче реагираха извънредно нервно на него. Те се притесняваха, че последваща стъпка на Китай може да стане построяването на база, която би улеснила китайския флот да доближи крайбрежията на Австралия. Тук е мястото да отбележа, че базата по този начин и не стана факт, само че през 2023 година те подписаха съглашение за всеобхватно стратегическо партньорство, а през 2024 година минаха към безвизов режим.
След Соломоновите острови китайците съумяха да си извоюват положителни позиции в Кирибати - страна, ситуирана относително покрай Хавай и притежаваща една от най-големите изключителни стопански зони в света (почти 3,5 милиона кв.км), заради обстоятелството, че островите, които я съставляват, са разпръснати из целия Тихи океан.
Сближаването сред двете страни стартира с помощта на президента на Кирибати Танети Мааму още през 2019-та. Тогава Мааму реши да прекъсне дипломатическите връзки с Тайван, установявайки такива с Китай. През февруари 2024 година пък се оказа, че в атолите на Кирибати участват китайски служители на реда. А единствено след още една година островната страна към този момент имаше и публична причина да напусне западната сфера на въздействие.
Тогава президентът Мааму отхвърли да одобри министъра на външните работи на Нова Зеландия Уинстън Питърс, предпочитайки вместо това да участва на църковна работа, съпроводен от китайския дипломат Джоу Лимин, което предизвика сериозен дипломатически скандал. В отговор Уелингтън заплаши да преразгледа интернационалната помощ за Кирибати, която образува 18% от общите доходи на страната.
Австралийският гамбит
На 8 септември 2025 година островната страна Вануату ненадейно отхвърли да подпише контракт за търговия и сигурност с Австралия. Срокът на съглашението беше 10 години, като в неговите рамки Канбера трябваше да отпусне 328 млн. $ на прилежащата страна за подсилване на сигурността и развиване на икономическите връзки. Вануату обаче промени решението си в последния миг: неколцина министри счетоха за недопустимо, че в подмяна на оказваната от нея финансова помощ, Канбера упорства да има право на несъгласие върху китайските вложения в страната. Този ход на островната страна беше изцяло разбираем. Китай държи 40% от интернационалния дълг на Вануату. А китайските дарове са в действителност впечатляващи: през август 2024 година да вземем за пример, Китай подари на Вануату първокласен президентски замък на стойност 31 милиона $.
Провалът с Вануату беше сериозен удар за австралийския министър председател Антъни Албанезе. Откакто пристигна на власт през 2022 година, той организира енергична акция за противопоставяне на възходящото въздействие на Китай в Тихоокеанския район. Канбера предложи серия от съглашения за вложения в защитата със своите съседи, само че съпроводени с искрено антикитайски условия.
Опитите за реализацията на тази тактика през 2023 - 2024 година доведоха до нееднозначни резултати. Австралия съумя да контракти съглашения за сигурност с Тувалу и Науру. Канбера предложи на двете островни страни пари в подмяна на ангажимент да не подписват контракти за защита с трети страни (т.е. с Китай). Процесът на сключване с Тувалу мина безпрепятствено, само че във връзка с Науру породиха проблеми. Австралия се обърна към тази страна, откакто тя скъса с Тайван и се ориентира към Китай. Споразумението беше подписано, само че утвърждението му от Австралия се забави заради разпускането на Народното събрание и предварителните избори. И до момента в който Албанезе сформираше новото държавно управление, управляващите на островната страна се умориха да чакат и оповестиха подписването на капиталово съглашение на стойност 648 млн. $ с малко известна китайска компания (ще напомня, че Австралия беше предложила на Науро едвам 93 млн. долара).
Впрочем, Австралия се пробва да притегли съседите си в своята орбита и с по-традиционни способи. Така, директно след експлоадирането на абсурда със Соломоновите острови, Албанезе мигновено се опита да ги " купи ". Канбера предложи на островитяните 66 милиона $ за развиване на локалната полиция, а през 2024 година, дружно с Нова Зеландия, реновира летище Сьогьо за 36 милиона $.
Тръмп неглижира тихоокеанските си съдружници?
Истината обаче е, че главният състезател в самобитната " студена война ", която се води сега в Тихия океан, не е Австралия, а Съединените щати. В доста връзки Канбера работи като районен проводник на ползите на Вашингтон. В момента обаче, позицията на Съединени американски щати е извънредно нееднозначна.
Вашингтон дълго време неглижираше стремежите на микродържавите в Океания. Предишният президент Джо Байдън се опита да промени тази политика, обещавайки да усили доста финансовата помощ и да вземе поради визията им по отношение на климатичните промени, също така отвори американски посолства в няколко страни от района.
След като Доналд Тръмп се върна в Белия дом, всичко още веднъж се промени на 180 градуса. Републиканската администрация стартира да редуцира разноските за интернационална помощ и затвори организацията USAID, която финансираше здравните системи и гражданската инфраструктура на микродържавите. При това Тръмп наложи спомагателни търговски мита на островите и позволи комерсиалния лов на риба в Националния морски резерват " Отдалечени тихоокеански острови ". По този метод той директно засегна ползите на страните от Тихия океан, които получаваха средства от Съединени американски щати с цел да им дават достъп до своите извънредно иконмически зони, според Споразумението за риболова от 1987 г.
Разбира се, " проамериканският лагер " към момента разполага с доста съдружници. Тувалу, Палау и Маршаловите острови избират да поддържат връзки с Тайван, макар напъните на Пекин. Както е известно, Палау, Маршаловите острови и Федеративните щати Микронезия употребяват щатския $ като съществена валута.
Въпреки това, в случай че Вашингтон не промени метода си, дребните тихоокеански островни страни съвсем несъмнено ще " отплуват " към Китай. В момента ги удържат единствено районните съдружници на Съединени американски щати като Австралия и Нова Зеландия. Възможностите на последните обаче са по-скромни. Истината е, че Канбера и Уелингтън просто нямат запаси, с цел да се опълчват дейно на напористия Китай в дълготраен проект.
Между другото, връзките с Папуа Нова Гвинея също се оказаха много сложни. Церемонията по подписването на военния пакт с Австралия беше планувана за 15 септември. Австралийският министър председател Албанезе даже дойде на острова, само че държавното управление и Народното събрание на Нова Гвинея ненадейно отложиха подписването и той си потегли с празни ръце. След неуспеха в Науру австралийците заподозряха китайска интервенция и в този случай. Тоест, допустимо е напълно скоро да станем очевидци на следващата " геополитическа драма " с присъединяване на островните страни от Тихоокеанския район.
*Българско геополитическо сдружение
Заглавието и подзаглавието са на редакцията
Със съкращения
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ