Швейцария - сбирка от малки общини, оставени да правят каквото си искат
Насим Талеб е мъдрец, есеист и експерт по математически финанси; магистър по бизнес администрация от бизнес учебното заведение „ Уортън “ и лекар на Парижкия университет. Почти две десетилетия той работи като финансист, а през 2006 година се отдава изцяло на академична работа и сега е професор в Нюйоркския политехнически институт.
Посветил е живота си на изследване на проблемите на несигурността и едва евентуалните събития. Книгите на Талеб са преведени на 33 езика, радват се на голям триумф и са се трансформирали в пример за съвременно мислене.
В книгата си „ Черният лебед “ Талеб показва по какъв начин едва евентуалните и непредсказуемите събития са белязали съвсем всеки аспект от модерния свят. В книгата си „ Антикрехкост “ демонстрира, че несигурността в действителност е нужна.
Терминът „ антикрехкост “ е неологизъм на Насим Талеб като диаметралност на крехкостта на събитията в живота и в стопанската система. Антикрехкост обаче надвишава понятието за резистентност – значи, че нещо е толкоз устойчиво, че може освен да устои на потрес, само че и да се облагодетелства от появяването му.
Събитията не може да се дефинират само и единствено като двете противоположни точки на едно опълчване, по тази причина Насим Талеб предлага Триадата чупливост – резистентност – антикрехкост.
ЛЕНИН В ЦЮРИХ
Наскоро бях в Цюрих, в кафене, превърнато в безценен ресторант, и размишлявах над надутите цени в менюто, които бяха най-малко три пъти по-високи, в сравнение с биха били в място с сходно качество в Съединените щати.
Световната финансова рецесия направи Швейцария още по-сигурно леговище и докара до фрапантно повишение на курса на валутата ѝ – Швейцария е най-антикрехкото място на планетата; тя се облагодетелства от шоковете, които се случват в останалата част от света.
Приятелят, с който бях – публицист, ми уточни, че Ленин , който е живял в града, е играл шах в това кафене с дадаисткия стихотворец Тристан Цара .
Да, съветският бунтовник Владимир Илич Улянов , по-късно прочут като Ленин , е прекарал известно време в Швейцария, до момента в който е обмислял плана си за великата, ръководена от горе надолу съвременна страна и максимален човешки опит в централизирания държавен надзор.
Изведнъж ми пристигна мислено, че има нещо мистериозно в наличието на Ленин там, защото няколко дни преди този момент бях на конференция в Монтрьо, на Женевското езеро, която се организира в същия хотел с аспект към езерото, в който съветския благородник бежанец и жертва на Ленин Владимир Набоков е прекарал последните десетилетия от живота си.
Стори ми се забавен фактът, че приютяването на алените и белите, както на болшевиките, по този начин и на благородната съветска „ бяла емиграция ”, прогонена от тях, наподобява е част от главния бизнес на Хелветската конфедерация.
Главните градове като Цюрих, Женева и Лозана носят следите на политическите бежанци, които са търсили леговище там: всевъзможни емигранти, от ирански кралски особи, прокудени от ислямистите, до последния африкански държател, който реализира своя План Б.
Дори Волтер се е крил там известно време – във Ферне, преградие на Женева, покрай френско-швейцарската граница. Волтер , напълно закриляният досадник, бяга във Ферне, откакто наскърбява краля на Франция, католическата черква или други властимащи – това, което хората нормално не знаят за него, е, че е имал претекст да търси протекция там и заради финансови аргументи.
Волтер е човек, който самичък е постигнал всичко в живота, богат търговец, вложител и търгаш. Заслужава да се означи, че огромна част от благосъстоянието му се дължи на антикрехкостта на стресовите фактори, защото стартира да натрупа положението си при започване на изгнанието си.
Така че същуствуват и различен тип бежанци, такива като Волтер : финансови бежанци, идващи от неспокойни места, които могат да бъдат разпознати по скъпите си и скучни облекла, вежливия си метод на изложение, изкуственото си благоприличие скъпите (лъскави) часовници – с други думи, не-Волтеровци. Както доста богати хора те считат, че им е позволено да се смеят на личните си смешки. Тези (скучни) хора не търсят леговище за себе си, а за активите си.
Докато свързани с политиката лица може да предпочетат да се скрият от рисковете на политическия режим в родната им страна – Франция или Англия, места, където в събота вечер е много по-интересно, сигурно банковите им сметки предочитат да са в Швейцария.
Икономически това е най-устойчивото място на планетата и това е реалност през последните няколко епохи.
Това доста многообразие от хора и портфейлите им се намира тук, в Швейцария, поради убежището, сигурността и стабилността. Всички тези бежанци обаче не виждат очевидното: най-стабилната страна в света няма държавно управление.
И тя не е постоянна, макар че няма правителство; тя е постоянна тъй като няма държавно управление.
Попитайте инцидентно срещнати швейцарски жители по какъв начин се споделя президентът на страната им и пребройте какъв брой от тях могат да ви отговорят – те нормално знаят кой е президент на Франция или на Съединените щати, само че не и на личната им страна.
Валутата им се държи прелестно (докато пишех тези редове, беше потвърдено най-сигурната), само че все пак централната им банка е мъничка даже за страна с такива размери.
Дали политиците, които печелят там известно време преди (те се надяват) завръщането си на власт, виждат тази „ липса на държавно управление ”, одобряват обстоятелството, че са в Швейцария поради нея и пригаждат надлежно вижданията си за националните страни и политическите системи? В никакъв случай.
Не е напълно правилно, че швейцарците нямат държавно управление.
Те нямат многочленно централно държавно управление или това, което в диалог нормално се назовава „ държавното управление ” – ръководството им се реализира напълно от долу нагоре, то е в прочут смисъл „ общинско ”, състои се от районни области, наречени кантони, обединени в конфедерация.
Съществува забележителна колебливост, съпроводена от враждабност сред живеещите, която се реализира на ниво разногласия за чешми или други не изключително вълнуващи полемики. Това не е наложително прелестно, защото съседите непрекъснато се бъркат в работите един на различен – това е тирания от долу, не от върха, само че все пак е тирания.
Тази тирания от долу нагоре обаче е отбрана против романтизма на утопиите, защото никакви грандиозни хрумвания не могат да бъдат родени в сходна неинтелектуална атмосфера – задоволително е човек да прекара известно време в кафенетата в остарялата част на Женева, изключително в неделя следобяд, с цел да му стане ясно, че процесът е извънредно неинтелектуален, лишен от всякакво възприятие за великолепие, даже искрено презрян (има известна злобна шегичка, че до момента в който другите народи са създавали велики неща, най-голямото достижение на швейцарците е изобретяването на часовника с кукувичка – хубава история, като изключим, че не са го изобретили швейцарците).
Системата обаче основава непоклатимост – скучна непоклатимост – на всяко ниво.
Да отбележим също, че отблъскващите, парвенюшко лъскави подиуми, с които човек се сблъсква в Швейцария, в цяла Женева, в някои елементи от Цюрих (центъра) и изключително в ски курортите като Гщаад и Сен Мориц не са директен артикул на страната, нито на задачата ѝ, а резутат от нейния триумф, защото Швейцария работи като магнит за грозно богатите и данъчните бежанци.
Трябва да отбележим, че това е последната значима страна, която не е национална страна, а по-скоро колекция от дребни общини, оставени да вършат каквото си желаят.
създател: Насим Талеб
