Вечната борба на Куба с империализма
В столицата десетки другари на Куба, кубинци, живеещи в България, интелектуалци и политици сервираха по една бяла роза пред Паметника на поета-революционер Хосе Марти по случай 173-годишнината от рождението му. Желаещите да отдадат респект се оказаха доста повече от предстоящото и Н. Пр. госпожа Мариета Гарсия Хордан с признателност означи, че всякога участват от ден на ден и повече хора и столовете не доближават за всички. Най-приятната панорама за очите е, че младежите не остават безучастни и стартират да си дават сметка за злата мощ, която съставлява империализмът, жаждата за власт и владичество на Съединени американски щати, и припознават идеалите на Хосе Марти, Фидел Кастро, Че Гевара и други за свои. Младежите демонстрират, че социализмът не е мъртъв и са подготвени да последват образците на латиноамериканците.
Събитието стартира с къс филм, отдаден на 32-мата починали кубински охранители на венецуелския президент Николас Мадуро и едноминутно безмълвие за смелостта им. Героичната им гибел - да дадат живота си за водача на приятелски народ, както и актуалната интернационална обстановка, вършат размислите на Марти и делото на Фидел все по-актуални.
Поетът-революционер
В България назоваваме Хосе Марти " кубинския Христо Ботев " заради многото прилики посред им. Национален воин, стихотворец, политик, журналист, учител и герой за независимост... Не съумява да види родината си самостоятелна, тъй като умира в пердах с испанските войски три години преди фантазията му да се сбъдне. За своите 42 година живот той неуморно пътува, написа и приготвя въстанието против колонизаторите. Живее 15 години в Съединени американски щати, където е сътрудник на латиноамерикански вестници, преподава и има задоволително време да прозре истината - идната опасност за Куба ще пристигна точно оттова.
За мнозина той е Апостол освен на Куба, само че и на цяла Латинска Америка...
Доктрината Монро
Създадена през 1823 година, тя приказва за надмощието на Съединени американски щати на Американския континент и за териториални искания към тогава самостоятелния Тексас и Куба. Защо не и всички територии на материка? Между 1846-1848 година се води мексиканско-американска война, наричана в Мексико " северноамериканска намеса ", където Вашингтон, възползвайки се от слабата мексиканска войска, воювала до преди няколко години против испанската корона,завзема половината територия, или по-точно днешните щати: Ню Мексико, Юта, Колорадо, Калифорния, Аризона, Невада. Както и бленувания Тексас. Вероятно този триумф дава самочувствието на новия стопанин на континента да продължи с проектите си. Привидно помагайки на двете сестри - островите Куба и Пуерто Рико, през 1898 година те отхвърлят испанското владичество.
Марти предизвестява, че Съединени американски щати не трябва да се настаняват на Антилските острови, Доктрината Монро не е нищо друго с изключение на инструмент за владичество. Тя не е ориентирана за помощ на американските нации, а е против тях.
Заветът на Кастро
Борбата на Куба с империализма се оказва безконечна. Фактът, че постоянно побеждава, прави Острова на Свободата толкоз бленуван и даван за образец от едни и също толкоз ненавиждан от други. Защото Куба в никакъв случай не пада на колене пред който и да е и постоянно разчита на себе си. Ако получи помощ извън - добре, в случай че ли не, ще се оправи сама. Това е заветът на Фидел Кастро след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и засилващото се американско ембарго. А то влиза в действие след думите на Лестър Малъри през 1960 година, съгласно които кубинският народ обожава водача си и единственият метод да бъде свален както той, по този начин и режима му, е като се направи сложен животът на хората. Като се задуши стопанската система, понижат се заплатите, провокира се апетит и обезсърчение. Десетилетия наред това нещо се ползва на процедура, заплашват се даже съдружници на Куба със наказания, в случай че продължат да оказват помощ.
Настоящият президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп цели да остави Острова без ток, нефт, медикаменти. Включва го в описи с незаконни организации, с единствената цел - да го види зависещ. Дори напълно неотдавна, откакто похити венецуелския президент Николас Мадуро, съобщи, че " Куба скоро ще банкрутира ", че няма потребност от военна интервенция там, тъй като режимът самичък щял да падне. Но тук е мястото да напомним на самозабравилия се янки, че неговите прародители също са мислели като него и... са си останали единствено с фантазиите.
Победата на кубинския народ
се състои в единството му
" Ние сме почтени наследници на Марти и Фидел и няма да предадем страната си ", единомислещи са кубинците. Те са мощно общество, построено от и крепящо се на мощни хора. Докато днешната администрация в Съединени американски щати отваря вратата към една ера на безчовечие, обир, неофашизъм, хората се сплотяват против това и са подготвени да се борят. Още повече, че през август 2026 година се навършват 100 години от рождението на безсмъртния Фидел и предстоят доста събития в негова чест. Сега е моментът да се покаже, че алчността и жаждата за власт, империализмът нямат място в нашето съвремие.
Неслучайно по целия свят думите на Марти и славното дело на Фидел събират млади и остарели, интелектуалци и революционери на едно място, обединени от една светла идея - светлото бъдеще по цялата Земя, където царят правдивост и благоденствие. Понякога те се извоюват посредством силата на словото, различен път - посредством проливане на кръв, само че значима е крайната цел - постигането на по този начин жадуваните идеали.
Събитието стартира с къс филм, отдаден на 32-мата починали кубински охранители на венецуелския президент Николас Мадуро и едноминутно безмълвие за смелостта им. Героичната им гибел - да дадат живота си за водача на приятелски народ, както и актуалната интернационална обстановка, вършат размислите на Марти и делото на Фидел все по-актуални.
Поетът-революционер
В България назоваваме Хосе Марти " кубинския Христо Ботев " заради многото прилики посред им. Национален воин, стихотворец, политик, журналист, учител и герой за независимост... Не съумява да види родината си самостоятелна, тъй като умира в пердах с испанските войски три години преди фантазията му да се сбъдне. За своите 42 година живот той неуморно пътува, написа и приготвя въстанието против колонизаторите. Живее 15 години в Съединени американски щати, където е сътрудник на латиноамерикански вестници, преподава и има задоволително време да прозре истината - идната опасност за Куба ще пристигна точно оттова.
За мнозина той е Апостол освен на Куба, само че и на цяла Латинска Америка...
Доктрината Монро
Създадена през 1823 година, тя приказва за надмощието на Съединени американски щати на Американския континент и за териториални искания към тогава самостоятелния Тексас и Куба. Защо не и всички територии на материка? Между 1846-1848 година се води мексиканско-американска война, наричана в Мексико " северноамериканска намеса ", където Вашингтон, възползвайки се от слабата мексиканска войска, воювала до преди няколко години против испанската корона,завзема половината територия, или по-точно днешните щати: Ню Мексико, Юта, Колорадо, Калифорния, Аризона, Невада. Както и бленувания Тексас. Вероятно този триумф дава самочувствието на новия стопанин на континента да продължи с проектите си. Привидно помагайки на двете сестри - островите Куба и Пуерто Рико, през 1898 година те отхвърлят испанското владичество.
Марти предизвестява, че Съединени американски щати не трябва да се настаняват на Антилските острови, Доктрината Монро не е нищо друго с изключение на инструмент за владичество. Тя не е ориентирана за помощ на американските нации, а е против тях.
Заветът на Кастро
Борбата на Куба с империализма се оказва безконечна. Фактът, че постоянно побеждава, прави Острова на Свободата толкоз бленуван и даван за образец от едни и също толкоз ненавиждан от други. Защото Куба в никакъв случай не пада на колене пред който и да е и постоянно разчита на себе си. Ако получи помощ извън - добре, в случай че ли не, ще се оправи сама. Това е заветът на Фидел Кастро след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и засилващото се американско ембарго. А то влиза в действие след думите на Лестър Малъри през 1960 година, съгласно които кубинският народ обожава водача си и единственият метод да бъде свален както той, по този начин и режима му, е като се направи сложен животът на хората. Като се задуши стопанската система, понижат се заплатите, провокира се апетит и обезсърчение. Десетилетия наред това нещо се ползва на процедура, заплашват се даже съдружници на Куба със наказания, в случай че продължат да оказват помощ.
Настоящият президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп цели да остави Острова без ток, нефт, медикаменти. Включва го в описи с незаконни организации, с единствената цел - да го види зависещ. Дори напълно неотдавна, откакто похити венецуелския президент Николас Мадуро, съобщи, че " Куба скоро ще банкрутира ", че няма потребност от военна интервенция там, тъй като режимът самичък щял да падне. Но тук е мястото да напомним на самозабравилия се янки, че неговите прародители също са мислели като него и... са си останали единствено с фантазиите.
Победата на кубинския народ
се състои в единството му
" Ние сме почтени наследници на Марти и Фидел и няма да предадем страната си ", единомислещи са кубинците. Те са мощно общество, построено от и крепящо се на мощни хора. Докато днешната администрация в Съединени американски щати отваря вратата към една ера на безчовечие, обир, неофашизъм, хората се сплотяват против това и са подготвени да се борят. Още повече, че през август 2026 година се навършват 100 години от рождението на безсмъртния Фидел и предстоят доста събития в негова чест. Сега е моментът да се покаже, че алчността и жаждата за власт, империализмът нямат място в нашето съвремие.
Неслучайно по целия свят думите на Марти и славното дело на Фидел събират млади и остарели, интелектуалци и революционери на едно място, обединени от една светла идея - светлото бъдеще по цялата Земя, където царят правдивост и благоденствие. Понякога те се извоюват посредством силата на словото, различен път - посредством проливане на кръв, само че значима е крайната цел - постигането на по този начин жадуваните идеали.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ