Насилието между учениците се превръща в модел за подражание, а

Насилието сред учениците се трансформира в модел за подражателство, а фамилиите търсят избавление в промяната на учебни заведения
Все повече родители в България се сблъскват с призрачен избор - да оставят детето си в учебно заведение, където е унизено, или да го реалокират другаде. Случаите на експанзия сред възпитаници нарастват обезпокоително, а специалисти и фамилии предизвестяват, че насилието се трансформира в норма за подрастващите.

Когато синът им влиза в елитна гимназия, Елена и Румен не чакат да станат очевидци на систематичен тормоз. Но с течение на образователната година схващат, че нещо доста съществено не е наред.

" Ние научавахме малко по малко и виждахме по какъв начин ескалира казусът. Агресията първо беше единствено с думи - чисто вербална, след което децата дистанцираха определения в тази ситуация възпитаник ", споделя Елена.
От думи до физическа експанзия
Границата сред закачките и издевателството се заличава бързо. Според Румен, бащата на момчето, експанзията стартира в класната стая, продължава в междучасията и излиза отвън учебната ограда.

" Границата стартира доста постоянно да се прескача от просто почтените закачки в в действителност един тормоз. Ако би трябвало да бъда почтен, първата ми реакция беше и аз да стана нападателен, само че е ясно, че това няма да докара до средата ", признава той.

Решението на фамилията е изрично - местят детето в друго учебно заведение. Радват се, че синът им е споделил казуса си преди следствията да станат необратими.

" Един огромен проблем е срамът и тихото страдалчество, което доста деца изпитват, заради позор да кажат това, което в действителност претърпяват и през което минават ", изяснява Румен.
Вълна от произшествия в цялата страна
Случаите на експанзия сред възпитаници се множат на всички места в България. След съдбовния случай в столичен мол в неделя, когато бе убито 15-годишно момче, последваха нови тревожни събития - възпитаник рани с нож момче в софийско учебно заведение, а момиче напръска с пикантен спрей връстничка в Бургас.

Според родителите Елена и Румен, насилието от ден на ден се трансформира в образец за подражателство.

" Когато ние сме били по-млади, бяхме очевидци на мутренските години. Сега се вижда едно възвръщане на мутренско държание. Много елементарно може да се размине ", предизвестява Румен.
Социалните корени на експанзията
Журналистът Милен Димов, чийто наследник също е имал проблем с тормоз в учебно заведение, вижда казуса в доста по-широк подтекст.

" Агресията е пропила напълно битието ни в нашата страна. И експанзията е повсеместна, тя е на всички места. Какво по-нормално от това децата просто да копират този модел, присвоявайки го за нещо обикновено? Ти би трябвало да си нападателен, с цел да вървиш напред с лакти и зъби. С юмруци да си проправяш път. И бидейки мощния, да успяваш в живота. Това е актуалното Евангелие, което се проповядва ", споделя Димов.

" Децата не са с неприятно държание сами по себе си, а това е нещо, което те получават след това. И в случай че ние, възрастните, не обръщаме внимание и не успеем да намерим метод за връзка с децата си, това ще се отрази на метода, по който те реагират и се отнасят към другите деца ", добавя Елена.
Мащабите на казуса
Проучвания демонстрират тревожна картина - всяко трето семейство в България е наранено от принуждение, а едно на всеки две деца е било жертва или очевидец на експанзия.

" В цяла България този проблем е сериозен. На някои места може да се приказва повече, а някои случаи да доближават до медийното внимание. Но в случай че се разровим в статистиките на отделите за протекция на детето, обществените служби, Детската педагогическа стая, то ние ще разберем, че този проблем има доста по-сериозни мащаби, в сравнение с можем даже да си представим сега ", предизвестява Юлия Андонова от Фондация " ПУЛС ".
Системен метод вместо единствено санкции
Експертите са безапелационни, че казусът не може да бъде решен единствено от една институция.

" Този проблем няма да се реши единствено от полицията, няма да се реши единствено от обществените служби, няма да се реши единствено от учебното заведение. Ние всички би трябвало да го решим дружно ", упорства Андонова.

Милен Димов акцентира нуждата от смяна в метода към нападателните възпитаници.

" Те не са безусловно към този момент престъпен контингент. Голяма част от тях са там по линията на някаква мода и те са изцяло спасяеми. Но би трябвало незабавно в българското учебно заведение да влязат хора, които не просто да извадят нафталиновите книги и учебници отпреди един век, а в противен случай - които да заговорят на техния език, които знаят какво се случва в техните глави и какви са техните дефицити ", споделя журналистът.
Агресията като зов за помощ
Юлия Андонова от Фондация " ПУЛС " предлага друга позиция към казуса.

" Агресивното, девиантното държание на младежите е техният зов за помощ и поддръжка, метод да привлекат вниманието на възрастните към това, че с тях се случва нещо доста ужасно. В момента значимият диалог е по какъв начин ние да помогнем на децата, които нараняват своите връстници. Разбира се, ние не поддържаме девиантните прояви, само че ние сме до децата и младежите, с цел да може да преодолеят това държание и да израснат като разнообразни възрастни ", изяснява тя.
Семейството като основа
В новото си учебно заведение синът на Елена и Румен открива по-добра среда. Урокът е мъчителен, само че ги сплотява още повече като семейство.

" Те би трябвало да се научат да поддържат връзка и да бъдат откровени, да не се срамят. А ние като родители би трябвало да се научим да бъдем техните другари, само че не просто приятелки, а да бъдем хората, които са на тяхна страна. Хората, които могат да оказват помощ да се сложат граници, които разбираемо да бъдат възприети ", споделя Румен.

" Атмосферата в фамилията, нещата, които се научават от децата в фамилията, образецът, който те виждат, и любовта, която получават, разбирането, уважението - всичко това те ще го предадат по-късно и по този начин ще бъде и в обществото ", приключва Елена.