Защо някои хора стават насилници
Насилието е част от всекидневието ни. Но каква роля играят гените, кои фактори усилват капацитета за принуждение и по какъв начин можем да предотвратим личните си прояви на експанзия? Ето какво написа.
През 2023 година в Германия са регистрирани 214 099 насилствени закононарушения – с 8,6% повече, в сравнение с в миналата година, написа немската социална телевизия АРД като се базира на данните на Федералната престъпна полицейска работа. В тази връзка АРД написа, че някои рискови фактори могат да усилят склонността на хората към принуждение и акцентира, че на доста от тях може да се повлияе.
АРД показва, че в случай че едно дете научи, че насилието е метод за справяне с проблемите, то ще го ползва и като възрастен. Ако в детството си сме били физически, прочувствено или полово насилвани, това може да усили склонността ни към принуждение – още като деца или по-късно като възрастни. Такива хора се пробват да компенсират всяко неприятно нещо с експанзия въз основа на механизмите, които са усвоили в детството, се споделя още в обявата на публичната медия.
Ролята на гените
Една от аргументите за тази нараснала податливост към принуждение е активирането на избрани гени. Учените към този момент са разкрили към 40 гена, които са свързани с насилието, продължава АРД.
Например генът МАО-А ни прави по-агресивни, когато е по-малко деен, тъй като в мозъка се разграждат по-малко допамин и норадреналин. Високата централизация на тези два невротрансмитера в мозъка ни кара да се ядосваме. Генът 5-HTT, който дава отговор за преноса на серотонин, също играе роля. Тези, които имат прекомерно малко от него, реагират по-агресивно и импулсивно.
Въпреки това не е допустимо да се планува дали някой фактически ще стане нападателен след време въз основа на избрани гени. Всички научни опити по тази тематика до момента са били несполучливи. Според откривателите активирането на тези гени, свързани с насилието и разнообразни рискови фактори, да вземем за пример занемаряване, физически и прочувствен тормоз, са решаващи за нарасналата податливост към принуждение. Следователно детство с неприятни преживявания благоприятства нарасналата податливост към принуждение, считат учените.
Какво тъкмо се случва в мозъка?
Хипоталамусът, амигдалата и мозъчната кора са главните мозъчни области, които вземат участие в изблиците на принуждение. Ако някой ненадейно ни нападне, мозъчната кора е първата, която разпознава това. Тя проучва протичащото се и взема решение какъв брой рискова е обстановката. При действителна заплаха се изпраща сигнал на амигдалата, където пък става по-нататъшната обработка на информацията – по какъв начин да се реагира на рисковата обстановка – дали с бягство или с нахлуване. След това амигдалата предава импулса на хипоталамуса и най-после мозъкът получава команда да нападна, т.е. да стане нападателен. Вегетативната нервна система незабавно се задейства, с цел да можем да се борим.
За разлика от това, по време на невъзмутимо планувани актове на принуждение се задействат избрани нервни кафези в мозъка, които подсигуряват освобождението на допамин. Този невротрансмитер задейства " центъра за заплащане ", който споделя на мозъка да го направи още веднъж, в случай че е допустимо. Следователно това принуждение може да докара до пристрастяване.
Как можем да предотвратим деянията на принуждение?
Ако предпазваме децата си от физическо и прочувствено принуждение, има огромна възможност по-късно те да са по-малко нападателни. Други фактори, които нормално предотвратяват бъдещо нападателно държание, са възпитаването на полезности у децата и положителните обществени контакти.
Можете да не отключите личния си капацитет за принуждение, в случай че да вземем за пример в дадена конфликтна обстановка не се оставяте да бъдете предизвикани и вместо това сте сдържани и се опитате да замълчите или просто да излезете от стаята, написа АРД.
Защо не може да има общество без принуждение
Чувства като боязън, незадоволеност и липса на благодарност са част от човешкото съществуване - те са надълбоко вкоренени в нас, само че в същото време постоянно провокират принуждение. Точно по тази причина множеството учени считат, че общество без принуждение е нереалистично.
Историята също ни учи, че насилието постоянно е съществувало. Някои откриватели даже настояват, че насилието е главен съставен елемент, който сме наследили от еволюцията. Въпреки това уважението, вежливостта и взаимното съгласие, от една страна, и ясните закони, разпоредбите, справедливото правосъдие и положителният стандарт на живот, от друга, могат да допринесат за това да има по-малко прояви на принуждение, се споделя още в обявата на АРД.
Всеки миг е значим! Последвайте ни в и , с цел да сте в крайник с тематиките на деня
През 2023 година в Германия са регистрирани 214 099 насилствени закононарушения – с 8,6% повече, в сравнение с в миналата година, написа немската социална телевизия АРД като се базира на данните на Федералната престъпна полицейска работа. В тази връзка АРД написа, че някои рискови фактори могат да усилят склонността на хората към принуждение и акцентира, че на доста от тях може да се повлияе.
АРД показва, че в случай че едно дете научи, че насилието е метод за справяне с проблемите, то ще го ползва и като възрастен. Ако в детството си сме били физически, прочувствено или полово насилвани, това може да усили склонността ни към принуждение – още като деца или по-късно като възрастни. Такива хора се пробват да компенсират всяко неприятно нещо с експанзия въз основа на механизмите, които са усвоили в детството, се споделя още в обявата на публичната медия.
Ролята на гените
Една от аргументите за тази нараснала податливост към принуждение е активирането на избрани гени. Учените към този момент са разкрили към 40 гена, които са свързани с насилието, продължава АРД.
Например генът МАО-А ни прави по-агресивни, когато е по-малко деен, тъй като в мозъка се разграждат по-малко допамин и норадреналин. Високата централизация на тези два невротрансмитера в мозъка ни кара да се ядосваме. Генът 5-HTT, който дава отговор за преноса на серотонин, също играе роля. Тези, които имат прекомерно малко от него, реагират по-агресивно и импулсивно.
Въпреки това не е допустимо да се планува дали някой фактически ще стане нападателен след време въз основа на избрани гени. Всички научни опити по тази тематика до момента са били несполучливи. Според откривателите активирането на тези гени, свързани с насилието и разнообразни рискови фактори, да вземем за пример занемаряване, физически и прочувствен тормоз, са решаващи за нарасналата податливост към принуждение. Следователно детство с неприятни преживявания благоприятства нарасналата податливост към принуждение, считат учените.
Какво тъкмо се случва в мозъка?
Хипоталамусът, амигдалата и мозъчната кора са главните мозъчни области, които вземат участие в изблиците на принуждение. Ако някой ненадейно ни нападне, мозъчната кора е първата, която разпознава това. Тя проучва протичащото се и взема решение какъв брой рискова е обстановката. При действителна заплаха се изпраща сигнал на амигдалата, където пък става по-нататъшната обработка на информацията – по какъв начин да се реагира на рисковата обстановка – дали с бягство или с нахлуване. След това амигдалата предава импулса на хипоталамуса и най-после мозъкът получава команда да нападна, т.е. да стане нападателен. Вегетативната нервна система незабавно се задейства, с цел да можем да се борим.
За разлика от това, по време на невъзмутимо планувани актове на принуждение се задействат избрани нервни кафези в мозъка, които подсигуряват освобождението на допамин. Този невротрансмитер задейства " центъра за заплащане ", който споделя на мозъка да го направи още веднъж, в случай че е допустимо. Следователно това принуждение може да докара до пристрастяване.
Как можем да предотвратим деянията на принуждение?
Ако предпазваме децата си от физическо и прочувствено принуждение, има огромна възможност по-късно те да са по-малко нападателни. Други фактори, които нормално предотвратяват бъдещо нападателно държание, са възпитаването на полезности у децата и положителните обществени контакти.
Можете да не отключите личния си капацитет за принуждение, в случай че да вземем за пример в дадена конфликтна обстановка не се оставяте да бъдете предизвикани и вместо това сте сдържани и се опитате да замълчите или просто да излезете от стаята, написа АРД.
Защо не може да има общество без принуждение
Чувства като боязън, незадоволеност и липса на благодарност са част от човешкото съществуване - те са надълбоко вкоренени в нас, само че в същото време постоянно провокират принуждение. Точно по тази причина множеството учени считат, че общество без принуждение е нереалистично.
Историята също ни учи, че насилието постоянно е съществувало. Някои откриватели даже настояват, че насилието е главен съставен елемент, който сме наследили от еволюцията. Въпреки това уважението, вежливостта и взаимното съгласие, от една страна, и ясните закони, разпоредбите, справедливото правосъдие и положителният стандарт на живот, от друга, могат да допринесат за това да има по-малко прояви на принуждение, се споделя още в обявата на АРД.
Всеки миг е значим! Последвайте ни в и , с цел да сте в крайник с тематиките на деня
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ