Тъй като Законът за застрашените видове навършва 50 години, онези, които първи го наложиха, размишляват върху смесеното му наследство
НАШВИЛ, Тенеси (AP) — На 28 декември 1973 година президентът Ричард Никсън подписа Закона за застрашените типове. „ Нищо “, сподели той, „ не е по-безценно и по-достойно за запазване от богатия набор от скотски свят, с които страната ни е благословена. “ Силният нов закон натовари федералното държавно управление със спасяването на всяко застрашено растение и животно в Америка и се радваше на съвсем единомислеща двупартийна поддръжка.
Законът беше толкоз изчерпателен, че в ретроспекция трябваше да стане противоречив, изключително откакто това разреши типовете да бъдат изброени като застрашени, без да се вземат поради икономическите последствия. По този метод той опълчи две американски полезности една против друга: концепцията, че американците би трябвало да запазят своите невероятни естествени запаси (в края на краищата Съединените щати са измислили националния парк) и концепцията, че капитализмът е крал и частната благосъстоятелност е неприкосновена.
Законът за застрашените типове беше единствено един от множеството еколог...
Прочетете целия текст »
