Нашият пилот така лошо беше насметен от президента Зеленски, че

Нашият водач по този начин неприятно беше насметен от президента Зеленски, че не можа да вдигне знамето на пилона. Досега, доколкото е известно, всякога е успявал да вдигне аероплан, само че в този момент едно знаме му се опъна – падна и увисна от пилона. 

Това е – стресът е огромна работа…

Не желая да кажа, че вместо да си самоуверен общественик е доста по-лесно да побиеш стълб и да му закачиш знаме, с цел да се правиш на родолюбец, защото…

… както се оказа не е чак толкоз елементарно – ето, знамето му падна. Даже държавните пари за „ дарения “ от постоянно банкрутиралата БДЖ не можа да му вдигне знамето. Посърнало е. Като него. 

Сега, зли езици приказват, че и планината не го ще това нещо, правено в Турция и Китай и побито след заливане с бетон на чудната ни природа и разораване с багери, само че истината е, че това са хора НЕ-патриоти бе, които не обичат хубавата сръбска скара и съветски песни. 

Не може да ги разбере човек – какво толкоз са се вгледали в тая планина – какво ѝ е? Нищо. Малко цимент. Е? То по морето пясък не оставихме, вие за малко цимент тука сте седнали проблем да вършиме. Нищо, има време – и планината ще опаткаме. С пилона ще почнеме, че е родолюбив и хората са склонни да простят на патриотите, даже когато са със съмнителни финансирания и вероятно може да имат и малко следствия за финансови злоупотреби, ама… има ли знаме, всичко е простено. Даже Неправителствени организации можеш да си направиш и тия, дето викат „ Смрът на непеотата “, с родолюбив жар ще ти се радват на твойто непео. 

Номерът е единствено да не ти пада знамето, че…

Види се обаче, че летецът на републиката е малко нервозен, пък днеска и с Денков се заяжда, че не го бил предизвестил, че ще му прати Зеленски. Е, не е ли прав в този момент – то беше ясно, че ще има Зеленско прегъване на сърмите, трябваше му малко време да се подготви… щото със старите опорки – за войнолюбци и „ спор “, и предайте се, че да няма война – се минава елементарно пред бг публицисти вид „ стойка за микрофон “, които могат да задават единствено въпроса „ по какъв начин се чувствате “.

Ясно беше, че пред Зеленски със старите опорки не можеше да се мине, а пà не го ли е малко позор най-малко – да не му даде време на летеца на републиката да се съветва с губернаторката Мутрофанова за нови опорни точки и реплики. Пробва със старите, но се наложи да изгони публицистите от залата, че да не се излага. 

Добре, че си потегли Зеленски, та да може летецът на републиката отново да гледа строго, а не наа*ано и да може отново да хваща дикиш остарялата опорка „ даването на оръжия удължава войната “. 

И добре, че Мутрофанова се сети да му каже да споделя, че тия в държавното управление следват непознати хрумвания – доста е вървежно това. 

Още в деня на визитата на Володимир Зеленски Володимир Зеленски  е украински актьор, сценарист, продуцент и политик. Володимир (понякога летецът даде поръчка, че ще се цупи – до момента в който Зеленски пристигаше, той си говореше със остарялото другарче на путин – другаря Орбан Унгарски. Трябваше да е ясно на всички, че е неаразпол… че не се усеща в кондиция. 

А по този начин хубаво му беше потръгнало – длъжностен гълъбарник след длъжностен гълъбарник, губернаторката – удовлетворена, Копейкин – маже филиите дебело с евромасло и купува жилища на децата на сътрудниците си, времето таман беше почнало да се оправя, путин – удовлетворен от службата, а в този момент – какво? Един стълб единствено му остана. И знамето му падна от него. И Лили Иванова – и тя няма да пее. Остава и еврото да приемеме и край… 

Важното в този момент, ми се коства, е да убедиме тия, дето желаят президентска тирания вид съветски колхоз, че в същото време би трябвало да има и допитване до народа посреЦтвом референдуми. Щото, както знаете, в съветската тирания, към която по този начин мощно ги влече, са привикнали за всичко да питат народа какво мисли, нали по този начин?