Винаги има решение, за да може проектът за Детска болница да продължи, както и винаги може да се намери причина да бъде спрян
Нашият посетител: Арх. Димитър Дачев e водещ архитект по част „ Архитектура “, план Национална детска многопрофилна болница. Роден 1975 година в Несебър, приключва по архитектура в УАСГ през 2000 година. Проектирал е „ Лъчетерапевтичен комплекс “ - СБАЛО –София, проектант по план „ Реконструкция, възобновяване и съоръжение на профилирана болница по онкологични болести “ СБАЛО – София “, както и „ Реконструкция на клиника по „ Нуклеарна медицина “ СБАЛО гр. София.
- Арх. Дачев, къде намирате пресечната точка сред вдъхновението и отговорността, с цел да проектирате детска болница?
- В началото поставената задача изглеждаше лесна от архитектурна позиция. Имаше действителен градеж в много огромна степен на комплектност, имаше подготвена структура, решени отвесни информационни детайли, концептуална скица с систематизиране на обособените функционални единици. Колкото повече навлизахме в дълбочина обаче, толкоз повече ставаше ясно, че планът не е просто да използван заданието и да довършим стартирания градеж.
Всички са наясно, толкоз доста се изговори, че градежът има доста дефекти и мъчно би се приспособил към актуалните условия за болнични заведения. Първоначалната посока, в която поехме беше да понижим на броя етажи, като увеличим етажната височина сред плочите и запазвайки габаритната височина на градежа, да решим част от проблемите, с които се сблъскахме.
Беше към този момент явно, че ще се върви към нова постройка. По това време започнахме да разсъждаваме и за постройка на по-малко етажи за сметка на по-голямата етажна повърхност. В тази посока щяхме да отговорим и на градоустройствените условия за оптимално позволена височина в зоната – до 20 метра. От този миг двата разновидността се работиха редом. С напредването на плана ставаше ясно, че проблемите във високия вид са свързани с взаимни отстъпки, които не желаеме да вършим. Насочихме се към композиционно решение, одобрено в международната процедура, с ясна конструкция, безкомпромисни функционални връзки и диференцирани потоци. Отговорността и вдъхновението освен, че имат пресечна точка, те просто се припокриват, не може да оставиш едното на назад във времето за сметка на другото – това е архитектурата - непрекъснат баланс сред функционалност, пространство и хармония.
- Кои са наложителните детайли, които спомагат, да се отнеме напрежението на децата и родителите им още на влизане в лечебното заведение?
- В плана се планува унищожаване на ненужните градивни детайли, само че опазване на съществуващите фундаментните плочи, които тук-там са по 2 метра височина и са изчислени да поемат натоварванията на надалеч по-висока постройка. Новата постройка стъпва напълно върху фундаментите на бетоновия скелет и е вградена в осовата мрежа на остарелия градеж.
След като стигнахме до работещо решение, което освен отговаряше на заданието за планиране, на градоустройствените ограничавания, нормативните условия, само че и на изискванията на публичната поръчка, пристигна времето за по-интересната част - да дадем облик на постройката. Тук към този момент трябваше да си проличи, че вършим не каква да е постройка, а нова детска болница.
Не детска градина, не учебно заведение, не увеселителен парк, само че не и елементарна болница. Болница, в която децата да се усещат спокойни, с задоволително място за дребните пациенти, само че и за техните придружители по време на болничния престой - за родителите до леглото на детето си, за всички останали близки, които ще идват на рандеву до изписването на детето. Създаването на другарска среда, на приветлива конюнктура, това беше главната ни цел, с цел да отнемем напрежението, както когато родител води детето си към болничното заведение и му шепне „ няма ужасно “, по този начин и постройката да го посрещне с посланието: „ няма ужасно “. Използвахме доста светлина, цветове, зеленина, детски площадки, отворени пространства с концепцията по едно и също време да приковаваме интереса им и да разконцентрираме вниманието им в разнообразни направления, с цел да не мислят за това, че влизат в болница. Използваме архитектурни похвати, като чрез строителни детайли със алегорични послания да влияем на усещанията. Всички деца се радват на дъгата, която се появява след неприятното време, и е знак за смяна, още веднъж се демонстрира слънцето. Арката на дъгата на основния вход дава вяра, че неприятното остава зад тила ни. Другото, с което искахме да успокоим децата, е загрижеността за тях, която ги чака в болничното заведение – още на входа ги посрещат стилизирани фигури на човечета по метода, по който децата рисуват хора, които носят на ръцете си доста други човечета. Зад входа на покрива на приемното предверие има развита детска площадка с катерушки, пързалки и люлки, която се вижда още с влизането в болничното заведение, и основава една позната среда за децата и им дава сигурност и убеденост, а не боязън от непознатото. По всички етажи, налични от клиниките, отделенията и стационарите, има планувани общи пространства на закрито и намерено, където също има детски кътове, където децата срещат нови другари, виждат, че не са сами в тестванията. Към всяка обособена клиника има и независима стая за игра и образователна зала. За обезпечаване на фамилна среда в болничните стаи за дребните пациенти е обособена фамилна зона, където има планувано място за придружителя. Борбата със напрежението е водеща и цялостната визия е подчинена на тази задача. Архитектурната игра с размерите, цветовете, светлината и сенките основава чувство за игра с детски цветни кубчета, нещо толкоз познато за всички деца. Нещо, което да даде спомагателна религия, че неприятното ще отмине благодарение на лекарите и ще дава мощ на родителя до болничното легло на детето си, да го увери, че напълно скоро всичко ще бъде наред и в тази болница " няма ужасно ".
- Защо работите по плана даже и в миг, в който административните компликации са стопирали плана?
- Има няколко аргументи, първата от които е, че може да се завоюва време и да се работи отвън периодите, произлизащи по контракт, и когато се даде старт на плана, няма да сме толкоз притиснати и ще може умерено да си довършим започнатото. После обаче, когато потънахме в провокациите на задачата, стартира да става доста забавно и всеки появил се проблем и привидната липса на решение става същинско предизвикателство, с което искаш да се оправиш, и просто не можеш да спреш да работиш. През цялото време си мислихме, че административните забавяния ще бъдат преодолени, и същинската работа ще стартира. Винаги, когато се появеше някаква пречка, се знаеше, че има законосъобразно решение, и се чакаше съответната инстанция да спомага. Все отново това е обект от национално значение и се чака национално отговорно решение, а не конюнктурно. Винаги сме вярвали в кооперативна работа с институциите, която да е в полза на децата, на детското здраве, и каквото се е изисквало от нас - постоянно оптимално бързо сме реагирали. Не мога да приема, че обект от национално значение може да бъде спрян поради администрация, инсуфициентна връзка и подпомагане от институциите. Винаги има решение, което да бъде взето, с цел да може по този начин значим за обществото план да продължи, както и постоянно може да се откри причина да бъде спрян, и това държавният уред доста добре го осъзнава - въпреки всичко за тях това е всекидневие, всички го знаем.
- Когато проектираш сходен виновен план заживяваш ли с него? Мислите ли за плана даже, и в свободното ви време?
- Да, истина е – то е като твоя рожба, като новородено бебенце, което към този момент е в дома ти. Започваш да се грижиш за него, то пораства, прохожда, виждаш по какъв начин се построява пред очите ти. С времето се чудиш какъв брой е бил малоценен живота ти преди него. Понякога се разсънвам през нощта и решението на проблем се е появило пред мен. Благодаря на околните си, че и те осъзнават отговорността на плана и доста постоянно се постанова да работя до късно или през уикенда, когато вдъхновението ме обземе и не мога да спра. Примириха се, че почивките са непланирани, а тогава - когато има опция. Щастлив съм, че имам опцията да работя по плана за Националната детска болница. Не мога да допускам, че някой с лека ръка може да лиши всички ни от тази толкоз реалистична опция да имаме най-сетне детска болница, и още веднъж за следващ път да я отложим за неустановен интервал време. Това е само в ущърб на нашите деца и заложникът е тяхното здраве. Поредното отсрочване, следващите деца, които няма да са родени в България, по какъв начин да убедим децата си да остават и да се развиват в България, откакто даже и избраната за обект от национално значение болница, се спира… Не желая децата ми да порастват в страната на пропуснатите благоприятни условия, а да видят, че нещата и в България могат да бъдат...
- Арх. Дачев, къде намирате пресечната точка сред вдъхновението и отговорността, с цел да проектирате детска болница?
- В началото поставената задача изглеждаше лесна от архитектурна позиция. Имаше действителен градеж в много огромна степен на комплектност, имаше подготвена структура, решени отвесни информационни детайли, концептуална скица с систематизиране на обособените функционални единици. Колкото повече навлизахме в дълбочина обаче, толкоз повече ставаше ясно, че планът не е просто да използван заданието и да довършим стартирания градеж.
Всички са наясно, толкоз доста се изговори, че градежът има доста дефекти и мъчно би се приспособил към актуалните условия за болнични заведения. Първоначалната посока, в която поехме беше да понижим на броя етажи, като увеличим етажната височина сред плочите и запазвайки габаритната височина на градежа, да решим част от проблемите, с които се сблъскахме.
Беше към този момент явно, че ще се върви към нова постройка. По това време започнахме да разсъждаваме и за постройка на по-малко етажи за сметка на по-голямата етажна повърхност. В тази посока щяхме да отговорим и на градоустройствените условия за оптимално позволена височина в зоната – до 20 метра. От този миг двата разновидността се работиха редом. С напредването на плана ставаше ясно, че проблемите във високия вид са свързани с взаимни отстъпки, които не желаеме да вършим. Насочихме се към композиционно решение, одобрено в международната процедура, с ясна конструкция, безкомпромисни функционални връзки и диференцирани потоци. Отговорността и вдъхновението освен, че имат пресечна точка, те просто се припокриват, не може да оставиш едното на назад във времето за сметка на другото – това е архитектурата - непрекъснат баланс сред функционалност, пространство и хармония.
- Кои са наложителните детайли, които спомагат, да се отнеме напрежението на децата и родителите им още на влизане в лечебното заведение?
- В плана се планува унищожаване на ненужните градивни детайли, само че опазване на съществуващите фундаментните плочи, които тук-там са по 2 метра височина и са изчислени да поемат натоварванията на надалеч по-висока постройка. Новата постройка стъпва напълно върху фундаментите на бетоновия скелет и е вградена в осовата мрежа на остарелия градеж.
След като стигнахме до работещо решение, което освен отговаряше на заданието за планиране, на градоустройствените ограничавания, нормативните условия, само че и на изискванията на публичната поръчка, пристигна времето за по-интересната част - да дадем облик на постройката. Тук към този момент трябваше да си проличи, че вършим не каква да е постройка, а нова детска болница.
Не детска градина, не учебно заведение, не увеселителен парк, само че не и елементарна болница. Болница, в която децата да се усещат спокойни, с задоволително място за дребните пациенти, само че и за техните придружители по време на болничния престой - за родителите до леглото на детето си, за всички останали близки, които ще идват на рандеву до изписването на детето. Създаването на другарска среда, на приветлива конюнктура, това беше главната ни цел, с цел да отнемем напрежението, както когато родител води детето си към болничното заведение и му шепне „ няма ужасно “, по този начин и постройката да го посрещне с посланието: „ няма ужасно “. Използвахме доста светлина, цветове, зеленина, детски площадки, отворени пространства с концепцията по едно и също време да приковаваме интереса им и да разконцентрираме вниманието им в разнообразни направления, с цел да не мислят за това, че влизат в болница. Използваме архитектурни похвати, като чрез строителни детайли със алегорични послания да влияем на усещанията. Всички деца се радват на дъгата, която се появява след неприятното време, и е знак за смяна, още веднъж се демонстрира слънцето. Арката на дъгата на основния вход дава вяра, че неприятното остава зад тила ни. Другото, с което искахме да успокоим децата, е загрижеността за тях, която ги чака в болничното заведение – още на входа ги посрещат стилизирани фигури на човечета по метода, по който децата рисуват хора, които носят на ръцете си доста други човечета. Зад входа на покрива на приемното предверие има развита детска площадка с катерушки, пързалки и люлки, която се вижда още с влизането в болничното заведение, и основава една позната среда за децата и им дава сигурност и убеденост, а не боязън от непознатото. По всички етажи, налични от клиниките, отделенията и стационарите, има планувани общи пространства на закрито и намерено, където също има детски кътове, където децата срещат нови другари, виждат, че не са сами в тестванията. Към всяка обособена клиника има и независима стая за игра и образователна зала. За обезпечаване на фамилна среда в болничните стаи за дребните пациенти е обособена фамилна зона, където има планувано място за придружителя. Борбата със напрежението е водеща и цялостната визия е подчинена на тази задача. Архитектурната игра с размерите, цветовете, светлината и сенките основава чувство за игра с детски цветни кубчета, нещо толкоз познато за всички деца. Нещо, което да даде спомагателна религия, че неприятното ще отмине благодарение на лекарите и ще дава мощ на родителя до болничното легло на детето си, да го увери, че напълно скоро всичко ще бъде наред и в тази болница " няма ужасно ".
- Защо работите по плана даже и в миг, в който административните компликации са стопирали плана?
- Има няколко аргументи, първата от които е, че може да се завоюва време и да се работи отвън периодите, произлизащи по контракт, и когато се даде старт на плана, няма да сме толкоз притиснати и ще може умерено да си довършим започнатото. После обаче, когато потънахме в провокациите на задачата, стартира да става доста забавно и всеки появил се проблем и привидната липса на решение става същинско предизвикателство, с което искаш да се оправиш, и просто не можеш да спреш да работиш. През цялото време си мислихме, че административните забавяния ще бъдат преодолени, и същинската работа ще стартира. Винаги, когато се появеше някаква пречка, се знаеше, че има законосъобразно решение, и се чакаше съответната инстанция да спомага. Все отново това е обект от национално значение и се чака национално отговорно решение, а не конюнктурно. Винаги сме вярвали в кооперативна работа с институциите, която да е в полза на децата, на детското здраве, и каквото се е изисквало от нас - постоянно оптимално бързо сме реагирали. Не мога да приема, че обект от национално значение може да бъде спрян поради администрация, инсуфициентна връзка и подпомагане от институциите. Винаги има решение, което да бъде взето, с цел да може по този начин значим за обществото план да продължи, както и постоянно може да се откри причина да бъде спрян, и това държавният уред доста добре го осъзнава - въпреки всичко за тях това е всекидневие, всички го знаем.
- Когато проектираш сходен виновен план заживяваш ли с него? Мислите ли за плана даже, и в свободното ви време?
- Да, истина е – то е като твоя рожба, като новородено бебенце, което към този момент е в дома ти. Започваш да се грижиш за него, то пораства, прохожда, виждаш по какъв начин се построява пред очите ти. С времето се чудиш какъв брой е бил малоценен живота ти преди него. Понякога се разсънвам през нощта и решението на проблем се е появило пред мен. Благодаря на околните си, че и те осъзнават отговорността на плана и доста постоянно се постанова да работя до късно или през уикенда, когато вдъхновението ме обземе и не мога да спра. Примириха се, че почивките са непланирани, а тогава - когато има опция. Щастлив съм, че имам опцията да работя по плана за Националната детска болница. Не мога да допускам, че някой с лека ръка може да лиши всички ни от тази толкоз реалистична опция да имаме най-сетне детска болница, и още веднъж за следващ път да я отложим за неустановен интервал време. Това е само в ущърб на нашите деца и заложникът е тяхното здраве. Поредното отсрочване, следващите деца, които няма да са родени в България, по какъв начин да убедим децата си да остават и да се развиват в България, откакто даже и избраната за обект от национално значение болница, се спира… Не желая децата ми да порастват в страната на пропуснатите благоприятни условия, а да видят, че нещата и в България могат да бъдат...
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ