Мозъкът – новата арена за технологични битки
Нашите мозъци стават все по-лесно четими с джаджи – и скоро ще имат потребност от правна отбрана
Невротехнологиите освен заплашват психическата ни цялост – към този момент е реален рискът някой да ги употребява, с цел да манипулира мозъците ни (графика: CC0 Public Domain)
Ако до момента приемахме за даденост, че никой не може да узнае най-съкровените ни мисли, със страдание би трябвало да признаем, че това към този момент не е несъмнено. Мозъкът ни може би към този момент не е неприкосновена територия.
Съвсем наскоро компанията Neuralink на Илон Мъск за първи път в човешката история вгради хирургически мозъчен чип у човек за взаимоотношение с външния свят. Наречен „ Телепатия “, чипът употребява невротехнология в напълно медицински подтекст: чете сигналите от мозъка на неподвижен пациент и ги предава на компютър, позволявайки на пациента да управлява машината единствено с мислите си.
Когато става дума за медицина, невротехнологиите са обект на надзор посредством американските федерални разпореждания, които Neuralink следва да извършва. Но други откриватели основават неинвазивни невротехнологии.
Нашите мисли – техният бизнес
Вече има мозъчни декодери, основани на AI, които могат да улавят неизказаните мисли и да ги трансформират в текст. Могат да се доловят всевъзможни мисли, които се въртят в съзнанието ни, без да е нужна хирургическа интервенция за имплантиране на чипа. Е, тази технология към момента не е комерсиализирана.
Междувременно даже в този момент можем да закупим какви ли не устройства от Amazon за ще записват мозъчните ни данни. Един образец е лентата за глава Muse, която употребява ЕЕГ датчици, с цел да чете интензивността в мозъка и на тази база да ни „ подсказва “ по какъв начин да подобрим медитацията си. Този апарат не се продава под формата на здравно произведение. Съответно и не е обект на регулация посредством каквито и да е разпореждания. Компанията-създател пък може да събира — и продава — данните на всички ползватели.
Meta създава гривна, която ще чете мозъчните талази на носещия. Apple пък патентова бъдеща версия на AirPods, която ще сканира мозъчната активност през ушите на индивида, носещ слушалките.
Така скоро може да се окаже, че живеем в свят, в който фирмите събират нашите невронни данни. Тези компании евентуално биха могли да изградят бази данни с десетки милиони сканирания на мозък, които могат да се употребяват, с цел да се откри дали някой има заболяване като да вземем за пример епилепсия, даже когато индивидът не желае сходна информация да бъде разкрита. Един ден сходни технологии биха могли да бъдат употребявани за идентифициране на лица срещу тяхната воля.
Адвокатите на мозъка
За благополучие мозъкът към този момент има своите бранители. Невролози, юристи и законодатели в Съединени американски щати започнаха да се сплотяват, с цел да оформят ново законодателство, което да отбрани „ психическата дискретност “ на хората.
В Съединени американски щати в някои щати се работи по нови правила за мозъчната цялост. Например, в Колорадо се приготвя план, който да промени закона за поверителността в щата, тъй че да включи и „ поверителността на невронните данни “. Законопроектът има впечатляваща двупартийна поддръжка, макар че към момента може да бъде изменен, преди да бъде признат.
В различен щат, Минесота, където няма изчерпателен закон за неприкосновеността на персоналния живот, в този момент локалната законодателна власт обмисля независим законопроект в отбрана на неприкосновеността на персоналния живот. Той също ще касае отбраната на невронните данни.
Но да попречиш на една компания да събира мозъчни данни в един щат от Съединени американски щати или една страна от Европейски Съюз не би било изключително потребно. Тя ще може да отиде и да направи същото другаде. Свещеният граал ще бъде мощно наднационално законодателство – даже световно.
Принципи на мозъчната отбрана
Рафаел Юсте, невролог от Колумбийския университет, е един от хората, които работят старателно за основаването на новите правила. Още преди десетина години Юсте стартира да се плаши от резултатите от личните си невротехнологични проучвания.
В своята лаборатория, употребявайки способ, наименуван оптогенетика, той открива, че може да манипулира зрителното усещане на мишки, като употребява лазер за активиране на характерни неврони в мозъчната кора, в частта, обвързвана със зрението. Когато накара избрани облици изкуствено да се появят в мозъците им, мишките стартират да се държат по този начин, като че ли в действителност са видели това, което ученият единствено е прожектирал в съзнанието им. Юсте открива, че може да ръководи мишките като марионетки.
още по темата
Мишките са бозайници с мозъци, сходни на човешките. Колко време, чуди се Юсте, ще мине, до момента в който някой не се сети да направи същото с хората?
През 2017 година Юсте събира към 30 специалисти от сферата на неврологията, с цел да се срещнат в кампуса „ Morningside “. Те прекарват няколко дни в разискване на етиката на невротехнологиите. Както демонстрират опитите на Юсте с мишките, залогът надалеч не е единствено психическата неприкосновеност; съществува и рискът някой да употребява невротехнологии, с цел да манипулира мозъците ни. Докато някои интерфейси мозък-компютър имат за цел единствено да „ четат “ команди от мозъка ни, други имат капацитета да „ пишат “ в съзнанието ни – т.е. непосредствено да трансформират това, което вършат невроните в главите ни.
По-късно същата година групата от специалисти, в този момент известна като „ Morningside Group “, разгласява в Nature публикация с четири политически рекомендации. Малко по-късно Юсте ги уголемява до пет. Те се считат за нещо като съществени на „ новите човешки права “ в ерата на невротехнологиите:
Психическа дискретност: Вие би трябвало да имате право да изолирате мозъчните си данни, тъй че да не се съхраняват или продават без Вашето съгласие; Лична еднаквост: Трябва да имате правото да бъдете предпазени от промени в светоусещането си, които не сте разрешили; Свободна воля: Трябва да запазите окончателния надзор върху вземането на решения, без външна операция посредством невротехнологии; Справедлив достъп до умствено рационализиране: Когато става въпрос за умствено рационализиране, всеки би трябвало да се радва на еднакъв достъп, тъй че невротехнологиите да не са от изгода единствено за богатите; Защита от изкривявания: Невротехнологичните логаритми би трябвало да бъдат проектирани по способи, които не поддържат пристрастия по отношение на избрани групи.
Но Юсте не се задоволява просто да написа университетски публикации за това по какъв начин се нуждаем от нови права. Той желае правата да бъдат скрепени в закон.
Закони за невроправата
Юсте се свързва с Джаред Генсер – интернационален юрист по правата на индивида, който е представлявал клиенти като лауреатите на Нобелова премия за мир Дезмънд Туту и Аун Сан Су Чи. Двамата дружно основават организация с нестопанска цел, наречена Neurorights Foundation, с цел да пазят идеята.
Скоро означават огромна победа. През 2021 година Юсте оказва помощ за изработването на корекция в чилийската дружно със собствен другар, който е чилийски сенатор. Така Чили става първата нация, която фиксира в главния си закон правото на психическа цялост и правото на свободна воля. Мексико, Бразилия и Уругвай към този момент обмислят сходно нещо.
Дори Организацията на обединените народи стартира да приказва за невротехнологиите. Генералният секретар Антонио Гутериш приказва за това в своя отчет за 2021 година „ Нашият общ дневен ред “ след среща с Юсте.
В последна сметка Юсте желае нов интернационален контракт за невроправата – както и основаването на нова интернационална организация, която да подсигурява, че страните съблюдават новите правила. Той си показва основаването на нещо като Международната организация за атомна сила, която следи потреблението на нуклеарната сила. Но основаването на нов световен контракт за нервоправата евентуално е прекомерно амбициозно начинание, тъй че към този момент той и Генсер изследват други благоприятни условия.
„ Ние не споделяме, че безусловно би трябвало да бъдат основани нови човешки права “, споделя Генсер. Той изяснява, че вижда доста обещаваща опция в елементарното актуализиране на актуалните тълкувания на законите за правата на индивида – да вземем за пример разширение на правото на цялост на персоналния живот, тъй че да включва умствено усамотение.
Това е от голяма важност както на интернационално равнище – той приказва с Организация на обединените нации за актуализиране на наредбата по отношение на неприкосновеността на персоналния живот, която се появява в Международния пакт за цивилен и политически права – по този начин и на национално и държавно равнище. Въпреки че не всяка нация ще промени конституцията си, страните с повсеместен закон за неприкосновеността на персоналния живот биха могли да променят нормите си, с цел да обзет психическата дискретност.
Невротехнологиите освен заплашват психическата ни цялост – към този момент е реален рискът някой да ги употребява, с цел да манипулира мозъците ни (графика: CC0 Public Domain)
Ако до момента приемахме за даденост, че никой не може да узнае най-съкровените ни мисли, със страдание би трябвало да признаем, че това към този момент не е несъмнено. Мозъкът ни може би към този момент не е неприкосновена територия.
Съвсем наскоро компанията Neuralink на Илон Мъск за първи път в човешката история вгради хирургически мозъчен чип у човек за взаимоотношение с външния свят. Наречен „ Телепатия “, чипът употребява невротехнология в напълно медицински подтекст: чете сигналите от мозъка на неподвижен пациент и ги предава на компютър, позволявайки на пациента да управлява машината единствено с мислите си.
Когато става дума за медицина, невротехнологиите са обект на надзор посредством американските федерални разпореждания, които Neuralink следва да извършва. Но други откриватели основават неинвазивни невротехнологии.
Нашите мисли – техният бизнес
Вече има мозъчни декодери, основани на AI, които могат да улавят неизказаните мисли и да ги трансформират в текст. Могат да се доловят всевъзможни мисли, които се въртят в съзнанието ни, без да е нужна хирургическа интервенция за имплантиране на чипа. Е, тази технология към момента не е комерсиализирана.
Междувременно даже в този момент можем да закупим какви ли не устройства от Amazon за ще записват мозъчните ни данни. Един образец е лентата за глава Muse, която употребява ЕЕГ датчици, с цел да чете интензивността в мозъка и на тази база да ни „ подсказва “ по какъв начин да подобрим медитацията си. Този апарат не се продава под формата на здравно произведение. Съответно и не е обект на регулация посредством каквито и да е разпореждания. Компанията-създател пък може да събира — и продава — данните на всички ползватели.
Meta създава гривна, която ще чете мозъчните талази на носещия. Apple пък патентова бъдеща версия на AirPods, която ще сканира мозъчната активност през ушите на индивида, носещ слушалките.
Така скоро може да се окаже, че живеем в свят, в който фирмите събират нашите невронни данни. Тези компании евентуално биха могли да изградят бази данни с десетки милиони сканирания на мозък, които могат да се употребяват, с цел да се откри дали някой има заболяване като да вземем за пример епилепсия, даже когато индивидът не желае сходна информация да бъде разкрита. Един ден сходни технологии биха могли да бъдат употребявани за идентифициране на лица срещу тяхната воля.
Адвокатите на мозъка
За благополучие мозъкът към този момент има своите бранители. Невролози, юристи и законодатели в Съединени американски щати започнаха да се сплотяват, с цел да оформят ново законодателство, което да отбрани „ психическата дискретност “ на хората.
В Съединени американски щати в някои щати се работи по нови правила за мозъчната цялост. Например, в Колорадо се приготвя план, който да промени закона за поверителността в щата, тъй че да включи и „ поверителността на невронните данни “. Законопроектът има впечатляваща двупартийна поддръжка, макар че към момента може да бъде изменен, преди да бъде признат.
В различен щат, Минесота, където няма изчерпателен закон за неприкосновеността на персоналния живот, в този момент локалната законодателна власт обмисля независим законопроект в отбрана на неприкосновеността на персоналния живот. Той също ще касае отбраната на невронните данни.
Но да попречиш на една компания да събира мозъчни данни в един щат от Съединени американски щати или една страна от Европейски Съюз не би било изключително потребно. Тя ще може да отиде и да направи същото другаде. Свещеният граал ще бъде мощно наднационално законодателство – даже световно.
Принципи на мозъчната отбрана
Рафаел Юсте, невролог от Колумбийския университет, е един от хората, които работят старателно за основаването на новите правила. Още преди десетина години Юсте стартира да се плаши от резултатите от личните си невротехнологични проучвания.
В своята лаборатория, употребявайки способ, наименуван оптогенетика, той открива, че може да манипулира зрителното усещане на мишки, като употребява лазер за активиране на характерни неврони в мозъчната кора, в частта, обвързвана със зрението. Когато накара избрани облици изкуствено да се появят в мозъците им, мишките стартират да се държат по този начин, като че ли в действителност са видели това, което ученият единствено е прожектирал в съзнанието им. Юсте открива, че може да ръководи мишките като марионетки.
още по темата
Мишките са бозайници с мозъци, сходни на човешките. Колко време, чуди се Юсте, ще мине, до момента в който някой не се сети да направи същото с хората?
През 2017 година Юсте събира към 30 специалисти от сферата на неврологията, с цел да се срещнат в кампуса „ Morningside “. Те прекарват няколко дни в разискване на етиката на невротехнологиите. Както демонстрират опитите на Юсте с мишките, залогът надалеч не е единствено психическата неприкосновеност; съществува и рискът някой да употребява невротехнологии, с цел да манипулира мозъците ни. Докато някои интерфейси мозък-компютър имат за цел единствено да „ четат “ команди от мозъка ни, други имат капацитета да „ пишат “ в съзнанието ни – т.е. непосредствено да трансформират това, което вършат невроните в главите ни.
По-късно същата година групата от специалисти, в този момент известна като „ Morningside Group “, разгласява в Nature публикация с четири политически рекомендации. Малко по-късно Юсте ги уголемява до пет. Те се считат за нещо като съществени на „ новите човешки права “ в ерата на невротехнологиите:
Психическа дискретност: Вие би трябвало да имате право да изолирате мозъчните си данни, тъй че да не се съхраняват или продават без Вашето съгласие; Лична еднаквост: Трябва да имате правото да бъдете предпазени от промени в светоусещането си, които не сте разрешили; Свободна воля: Трябва да запазите окончателния надзор върху вземането на решения, без външна операция посредством невротехнологии; Справедлив достъп до умствено рационализиране: Когато става въпрос за умствено рационализиране, всеки би трябвало да се радва на еднакъв достъп, тъй че невротехнологиите да не са от изгода единствено за богатите; Защита от изкривявания: Невротехнологичните логаритми би трябвало да бъдат проектирани по способи, които не поддържат пристрастия по отношение на избрани групи.
Но Юсте не се задоволява просто да написа университетски публикации за това по какъв начин се нуждаем от нови права. Той желае правата да бъдат скрепени в закон.
Закони за невроправата
Юсте се свързва с Джаред Генсер – интернационален юрист по правата на индивида, който е представлявал клиенти като лауреатите на Нобелова премия за мир Дезмънд Туту и Аун Сан Су Чи. Двамата дружно основават организация с нестопанска цел, наречена Neurorights Foundation, с цел да пазят идеята.
Скоро означават огромна победа. През 2021 година Юсте оказва помощ за изработването на корекция в чилийската дружно със собствен другар, който е чилийски сенатор. Така Чили става първата нация, която фиксира в главния си закон правото на психическа цялост и правото на свободна воля. Мексико, Бразилия и Уругвай към този момент обмислят сходно нещо.
Дори Организацията на обединените народи стартира да приказва за невротехнологиите. Генералният секретар Антонио Гутериш приказва за това в своя отчет за 2021 година „ Нашият общ дневен ред “ след среща с Юсте.
В последна сметка Юсте желае нов интернационален контракт за невроправата – както и основаването на нова интернационална организация, която да подсигурява, че страните съблюдават новите правила. Той си показва основаването на нещо като Международната организация за атомна сила, която следи потреблението на нуклеарната сила. Но основаването на нов световен контракт за нервоправата евентуално е прекомерно амбициозно начинание, тъй че към този момент той и Генсер изследват други благоприятни условия.
„ Ние не споделяме, че безусловно би трябвало да бъдат основани нови човешки права “, споделя Генсер. Той изяснява, че вижда доста обещаваща опция в елементарното актуализиране на актуалните тълкувания на законите за правата на индивида – да вземем за пример разширение на правото на цялост на персоналния живот, тъй че да включва умствено усамотение.
Това е от голяма важност както на интернационално равнище – той приказва с Организация на обединените нации за актуализиране на наредбата по отношение на неприкосновеността на персоналния живот, която се появява в Международния пакт за цивилен и политически права – по този начин и на национално и държавно равнище. Въпреки че не всяка нация ще промени конституцията си, страните с повсеместен закон за неприкосновеността на персоналния живот биха могли да променят нормите си, с цел да обзет психическата дискретност.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ