Загадките на българската авиация
Нашите герои от Одрин са бомбардирали и с дини турските войски
В началото на XXI век при мен пристигна едно младо американче, към този момент професор в Тексаския университет. Заяви ми, че вършат книга за първите водачи на всяка страна и ме попита мога ли да му намеря фотоси на капитан Симеон Петров, който бил първият български авиатор. Честна дума, въпреки че се интересувам от авиация, нямах визия, че той е първият ни авиатор. А знаех имената на героите от Одрин, които са бомбардирали по кое време с бомби, по кое време с дини против турските войски! Да, не се учудвайте – падат дини – разцепват се и турците бягат от аленото.
Оказва се, че в действителност Симеон Петров е част от групата български офицери, които през август 1912 година идват в Париж да се образоват на самолети вид „ Блерио “. И нашият излетява първи в небето над Париж. Нещо повече – първи съумява да кацне на парижкото летище с изгаснал мотор горе във въздуха. Резултатът е, че даже Франция е потресена от това и издават пощенска марка за този случай. След време момчето от Тексас ми изпрати книгата и преди всичко се мъдреше нашият авиатор Симеон Петров. Българските летци, както е известно, през Балканската война – 1912 година, демонстрират чудеса от смелост с тези несъвършени апарати от пръчки и плат. Освен „ Блерио “, закупуваме и самолети марка „ Албатрос “. Заедно с българските водачи вземат участие и много доброволци от Русия и други западни страни, с цел да наберат военен опит. Самолетът още не е употребен във война и тези самолети биха могли да бъдат употребявани – единствено поради фоторазузнаване на съперника. Възникват огромни разногласия, като кой първи е употребявал самолета за бойни цели. Българите настояваме, че сме ние, защото летците ни хвърлят над Одрин и бомби. Някои от тях ръчни, други бомби вид „ Винаров “, направени от един български офицер.
Италианците упорстват, че са първи, защото през 1911 година те също водят война къса война с Османската империя, когато й откъсват Либия. В Либия един италиански водач е обстрелвал отряд османска кавалерия с револвер. Това надали е за хвалене, само че е малко прочут обстоятелството, че в края на Балканската война България има повече самолети, в сравнение с Великите сили. Тоест от Съединени американски щати, Русия, Франция, Англия – без значение, че те са производители.
През Първата международна война България има към този момент импорт от нашия съдружник Германия десетки нови самолети. И те най-малко до 1917 година се употребяват само за разузнаване на съперника от високо, което също не е малко. Има конфликт с един нахлул със същата цел британски аероплан, който е свален над Своге, защото натам се е мъчил да избяга. Бил е подгонен от два български самолета, които са стреляли с ръчна картечница. През 1917 година инженерите съумяват да инсталират картечницата за самолета по този начин, че с нея да не стреля вторият водач, а първият. И то при най-удобния случай като картечните редове се синхронизират с въртенето на перките на мотора. В небето в действителност пламват жестоки боеве, които се водят по рицарски правила. Свалените водачи се канят в базата, т.е. не се пращат незабавно в пленнически лагери, а в базата ядат и пият с сътрудниците им офицери 24 или 48 часа. Най-интересното е, че на погребението на наш водач покрай Кавала, когато на гроба има стотици офицери, внезапно се появяват три британски самолета от британското учебно заведение на остров Тасос. Това е извънредно рисково, защото те могат да избият десетки български офицери със своите картечници. Но самолетите се снижават и пускат три венеца върху пресния гроб на починалия наш водач.
И още един любопитен случай има в тази война. Български водач е свален и заради щета на мотора каца в Костур – през днешния ден гръцки град, тогава той и селата в близост са обитаеми с българи. Селяните прибират водача, укриват го, защото това е дълбокият гръб на френската източна войска против нас, обличат го в селски облекла, той си пуска брада и живее като селяндур две години. Срещу възнаграждение французите изкарват стотици селяни на едно ново летище да трамбоват – и този космат селяндур също е там дружно с другите в национална униформа – с потури и везана риза. Французите желаят да се снимат, с цел да изпратят картичка у дома с дивите български селяни. Снимат се и с нашия водач, който попитал може ли да влезе в кабината и там да го снимат. Речено – сторено. И до момента в който те го снимат, нашият човек включва мотора и потегля. Французите губят цяла минута, до момента в който си приберат откачените челюсти, през която нашият водач излетява. връща се и потегля към хангарите, тъй като знае, че няма хора, само че има доста нови самолети. Поръсва ги със огън и потегля към фронта, съумява да го премине, само че куриозно е свален от нашата противовъздушна артилерия, която в този миг съставлява елементарни полски оръдия, вързани за едно колело от каруца. Той, популярност Богу, остава жив, само че на френския аероплан не можем да се радваме.
След войната с българската авиация се случва голямо поражение. Ньойският контракт ни задължава да унищожим всички самолети и ние го вършим. Ние обаче имаме 26 напълно нови фокери (немски самолети), които желаеме да запазим. Затова скрито ги настаняваме по плевници, пещери, на доверени хора из българските села. В софийското село Хераково в плевници са открити два самолета. Някакъв пийнал селяндур се разприказвал на пазара и по този начин офицерите от съюзната контролна комисия – французи и англичани, научават за тази работа и отиват в селото да издирят самолетите и да обвинят България в нарушаване на контракта. Чуждите офицери оферират доста пари на локални селяни да им кажат къде са самолетите, само че нашите се вършат на три и половина. И ядосан, френският полковник написа в донесение: „ Не мога да ги схвана тези българи. Разделени са на партии, ненавиждат се, мушкат се с ножове в кръчмите – а те са партийни клубове, разрушават столове в главите си, само че когато ги питаш къде е самолетът, те почват да те гледат с големите си сини очи и да викат, че аероплан у наше село – нема такова животно. Ние гледаме крави, телета, биволи – но аероплан? А всички знаят какво е самолет… “
Тези самолети ние ги изкарваме през 1926 година и ги използваме като пощенски. През 1938 година всички ограничавания на Ньойския контракт отпадат и още веднъж започваме да вършим огромна авиация. Разбира се, тя се състои основно от самолети на новия ни съдружник – 163 броя от модела „ Месершмит 109 “, които са най-хубавите изтребители бомбардировачи в света. Купуваме също френските „ Девулатин “ – различен вид самолети, и те са гръбнакът на българската авиация, която в края на войната доближава 701 самолета. Но би трябвало да отбележим, че летят единствено част от тях. За другите няма задоволително аварийни елементи, и доста от тях стоят на земята, поради някакъв малък чарк, който германците не могат да ни доставят, тъй като са нужни и на тях. Посрещаме първия сериозен конфликт с непозната авиация – анго-американските самолети, които летят през България от 1 август 1943 година и не ни закачат, защото България няма съществени цели зад тях. Те отиват да бомбардират Плоещ в Румъния, чийто нефтени находища дават 90 на 100 от горивото на Вермахта.
На връщане обаче българската авиация стартира да смъква самолети. Много от тях са много неприятно ударени или с един-два мотора и четиримоторните бомбардировачи. По-скоро за наказване, в сравнение с преследвайки съществени военни цели. България няма сериозна воeнна промишленост, тя не е тук, а в Казанлък и на други места. Те бомбардират София извънредно грубо, причинявайки гибелта на стотици софиянци. На 9 септември 1944 година малко хора знаят, че българската авиация първа влиза в пердах. В Прилеп е обграден с полка си полк. Николай Младенов. От България го разделят някакви си 200 км. Младенов отхвърля да се съобщи на немците, тръгнали от Битоля. Посреща ги с пердах и ги разрушава. Причина за триумфа е, че в 10 ч. от летище София изхвърчат изтребители бомбардировачи и за няколко дни попиляват немците, бомбардирайки ги с дребни бомби, наподобявайки на днешните касетъчни бомби.
След войната руснаците ни принуждават да дарим 163-те месъри на югославяните, а те ни дават в подмяна 300 самолета от своите изтребители бомбардировачи. Отново вършим огромна авиация – и тя е със 700 самолета. Правилото беше да имаме толкоз самолети колкото Гърция и Турция могат да отделят в наше направление. Самолетоносачите на Шестия американски флот плуваха в Средиземно море. През 1964-1966 служех в Граф Игнатиево. Разигравайки военни учения, към нашите 48 самолети там идваха 132 съветски и към 36 румънски самолети. Това водеше до доста предимство на силите. И популярност Богу, че война не стана. Щяхме да съсипем Гърция и Турция. А от ответния американски удар можеше и ние да пострадаме.
В началото на XXI век при мен пристигна едно младо американче, към този момент професор в Тексаския университет. Заяви ми, че вършат книга за първите водачи на всяка страна и ме попита мога ли да му намеря фотоси на капитан Симеон Петров, който бил първият български авиатор. Честна дума, въпреки че се интересувам от авиация, нямах визия, че той е първият ни авиатор. А знаех имената на героите от Одрин, които са бомбардирали по кое време с бомби, по кое време с дини против турските войски! Да, не се учудвайте – падат дини – разцепват се и турците бягат от аленото.
Оказва се, че в действителност Симеон Петров е част от групата български офицери, които през август 1912 година идват в Париж да се образоват на самолети вид „ Блерио “. И нашият излетява първи в небето над Париж. Нещо повече – първи съумява да кацне на парижкото летище с изгаснал мотор горе във въздуха. Резултатът е, че даже Франция е потресена от това и издават пощенска марка за този случай. След време момчето от Тексас ми изпрати книгата и преди всичко се мъдреше нашият авиатор Симеон Петров. Българските летци, както е известно, през Балканската война – 1912 година, демонстрират чудеса от смелост с тези несъвършени апарати от пръчки и плат. Освен „ Блерио “, закупуваме и самолети марка „ Албатрос “. Заедно с българските водачи вземат участие и много доброволци от Русия и други западни страни, с цел да наберат военен опит. Самолетът още не е употребен във война и тези самолети биха могли да бъдат употребявани – единствено поради фоторазузнаване на съперника. Възникват огромни разногласия, като кой първи е употребявал самолета за бойни цели. Българите настояваме, че сме ние, защото летците ни хвърлят над Одрин и бомби. Някои от тях ръчни, други бомби вид „ Винаров “, направени от един български офицер.
Италианците упорстват, че са първи, защото през 1911 година те също водят война къса война с Османската империя, когато й откъсват Либия. В Либия един италиански водач е обстрелвал отряд османска кавалерия с револвер. Това надали е за хвалене, само че е малко прочут обстоятелството, че в края на Балканската война България има повече самолети, в сравнение с Великите сили. Тоест от Съединени американски щати, Русия, Франция, Англия – без значение, че те са производители.
През Първата международна война България има към този момент импорт от нашия съдружник Германия десетки нови самолети. И те най-малко до 1917 година се употребяват само за разузнаване на съперника от високо, което също не е малко. Има конфликт с един нахлул със същата цел британски аероплан, който е свален над Своге, защото натам се е мъчил да избяга. Бил е подгонен от два български самолета, които са стреляли с ръчна картечница. През 1917 година инженерите съумяват да инсталират картечницата за самолета по този начин, че с нея да не стреля вторият водач, а първият. И то при най-удобния случай като картечните редове се синхронизират с въртенето на перките на мотора. В небето в действителност пламват жестоки боеве, които се водят по рицарски правила. Свалените водачи се канят в базата, т.е. не се пращат незабавно в пленнически лагери, а в базата ядат и пият с сътрудниците им офицери 24 или 48 часа. Най-интересното е, че на погребението на наш водач покрай Кавала, когато на гроба има стотици офицери, внезапно се появяват три британски самолета от британското учебно заведение на остров Тасос. Това е извънредно рисково, защото те могат да избият десетки български офицери със своите картечници. Но самолетите се снижават и пускат три венеца върху пресния гроб на починалия наш водач.
И още един любопитен случай има в тази война. Български водач е свален и заради щета на мотора каца в Костур – през днешния ден гръцки град, тогава той и селата в близост са обитаеми с българи. Селяните прибират водача, укриват го, защото това е дълбокият гръб на френската източна войска против нас, обличат го в селски облекла, той си пуска брада и живее като селяндур две години. Срещу възнаграждение французите изкарват стотици селяни на едно ново летище да трамбоват – и този космат селяндур също е там дружно с другите в национална униформа – с потури и везана риза. Французите желаят да се снимат, с цел да изпратят картичка у дома с дивите български селяни. Снимат се и с нашия водач, който попитал може ли да влезе в кабината и там да го снимат. Речено – сторено. И до момента в който те го снимат, нашият човек включва мотора и потегля. Французите губят цяла минута, до момента в който си приберат откачените челюсти, през която нашият водач излетява. връща се и потегля към хангарите, тъй като знае, че няма хора, само че има доста нови самолети. Поръсва ги със огън и потегля към фронта, съумява да го премине, само че куриозно е свален от нашата противовъздушна артилерия, която в този миг съставлява елементарни полски оръдия, вързани за едно колело от каруца. Той, популярност Богу, остава жив, само че на френския аероплан не можем да се радваме.
След войната с българската авиация се случва голямо поражение. Ньойският контракт ни задължава да унищожим всички самолети и ние го вършим. Ние обаче имаме 26 напълно нови фокери (немски самолети), които желаеме да запазим. Затова скрито ги настаняваме по плевници, пещери, на доверени хора из българските села. В софийското село Хераково в плевници са открити два самолета. Някакъв пийнал селяндур се разприказвал на пазара и по този начин офицерите от съюзната контролна комисия – французи и англичани, научават за тази работа и отиват в селото да издирят самолетите и да обвинят България в нарушаване на контракта. Чуждите офицери оферират доста пари на локални селяни да им кажат къде са самолетите, само че нашите се вършат на три и половина. И ядосан, френският полковник написа в донесение: „ Не мога да ги схвана тези българи. Разделени са на партии, ненавиждат се, мушкат се с ножове в кръчмите – а те са партийни клубове, разрушават столове в главите си, само че когато ги питаш къде е самолетът, те почват да те гледат с големите си сини очи и да викат, че аероплан у наше село – нема такова животно. Ние гледаме крави, телета, биволи – но аероплан? А всички знаят какво е самолет… “
Тези самолети ние ги изкарваме през 1926 година и ги използваме като пощенски. През 1938 година всички ограничавания на Ньойския контракт отпадат и още веднъж започваме да вършим огромна авиация. Разбира се, тя се състои основно от самолети на новия ни съдружник – 163 броя от модела „ Месершмит 109 “, които са най-хубавите изтребители бомбардировачи в света. Купуваме също френските „ Девулатин “ – различен вид самолети, и те са гръбнакът на българската авиация, която в края на войната доближава 701 самолета. Но би трябвало да отбележим, че летят единствено част от тях. За другите няма задоволително аварийни елементи, и доста от тях стоят на земята, поради някакъв малък чарк, който германците не могат да ни доставят, тъй като са нужни и на тях. Посрещаме първия сериозен конфликт с непозната авиация – анго-американските самолети, които летят през България от 1 август 1943 година и не ни закачат, защото България няма съществени цели зад тях. Те отиват да бомбардират Плоещ в Румъния, чийто нефтени находища дават 90 на 100 от горивото на Вермахта.
На връщане обаче българската авиация стартира да смъква самолети. Много от тях са много неприятно ударени или с един-два мотора и четиримоторните бомбардировачи. По-скоро за наказване, в сравнение с преследвайки съществени военни цели. България няма сериозна воeнна промишленост, тя не е тук, а в Казанлък и на други места. Те бомбардират София извънредно грубо, причинявайки гибелта на стотици софиянци. На 9 септември 1944 година малко хора знаят, че българската авиация първа влиза в пердах. В Прилеп е обграден с полка си полк. Николай Младенов. От България го разделят някакви си 200 км. Младенов отхвърля да се съобщи на немците, тръгнали от Битоля. Посреща ги с пердах и ги разрушава. Причина за триумфа е, че в 10 ч. от летище София изхвърчат изтребители бомбардировачи и за няколко дни попиляват немците, бомбардирайки ги с дребни бомби, наподобявайки на днешните касетъчни бомби.
След войната руснаците ни принуждават да дарим 163-те месъри на югославяните, а те ни дават в подмяна 300 самолета от своите изтребители бомбардировачи. Отново вършим огромна авиация – и тя е със 700 самолета. Правилото беше да имаме толкоз самолети колкото Гърция и Турция могат да отделят в наше направление. Самолетоносачите на Шестия американски флот плуваха в Средиземно море. През 1964-1966 служех в Граф Игнатиево. Разигравайки военни учения, към нашите 48 самолети там идваха 132 съветски и към 36 румънски самолети. Това водеше до доста предимство на силите. И популярност Богу, че война не стана. Щяхме да съсипем Гърция и Турция. А от ответния американски удар можеше и ние да пострадаме.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ