Когато душата боли
Нашето тяло е конят, а на него… Не, не е душата, а нашият дух. Животът ни е пътят на коня от точка А до точка Б
КОННИКЪТ ДУХ
А какво е духът, ще попитате. Това е неугасващата Божия искра, която има способността да се превъплъщава и не зависи от тялото. Духът е креативната субстанция, която набира опит, с цел да действа пълноценно. За задачата той би трябвало да участва във физическия слой на мирозданието, с цел да попълни и осъществя капацитета си. Въплъщавайки се в тяло, духът самичък избира присъщите на дадения човек качества и даже физическите му родители.
Духът знае какво желае и къде е крайната точка на местоназначението му. Само че не всеки път се движи неотклонно. Ако духът има тъкмо виждане за задачата, се раждат хора, които като че ли не са от този свят. Те от дребни знаят какви ще станат, за тях концепциите са по-важни от човешките взаимоотношения. Не се интересуват изключително от външния си тип, от това с какво се хранят, къде живеят и с какви средства. Великите учени, гениалните художници и интелектуалци в разнообразни области нормално се отличават със мощен дух.
Конникът дух вижда задачата и стартира да пришпорва тялото кон. Дори то да желае да яде, да спи, да се зазяпва по препускащите около него кобилки, конникът не му разрешава да се разсейва. Ако конят е мощен, той ще се противи на праволинейното придвижване към задачата. Ако пък е слаб, подтикван от духа, ще препуска безкрай. Но е доста евентуално още преди да доближи задачата, да се рухне.
Ако духът не е толкоз целенасочен и мощен, той няма да може да се оправя с тялото на индивида и неговите потребности. Тогава се получава субект с изцяло скотски инстинкти, за който споделяме: „ За него няма нищо свято! “.
Именно по тази причина във всички времена изключително високо се цени хармоничното развиване на личността. Като в националната мъдрост – здрав дух в крепко тяло.
